Решение № 1931 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2013 г.

Решение № 1931 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Бърчев, в качеството му на процесуален представител на "Вастон II" ООД, срещу решение № 1175 от 20.02.2013 г. по адм. дело № 6507 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2251100488 от 16.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1312 от 04.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега с наименование "ОДОП") - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Горанов. Представя писмена защита и претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 2251100488 от 16.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1312 от 04.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. С него на "Вастон II" ООД е начислен допълнителен данък добавена стойност на обща стойност 113 643,51 лв. и е определена лихва в размер на 27 413,70 лв. за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Органът по приходите е установил, че дружеството е декларирало вътреобщностни доставки към три румънски търговци - "Adi Trans Import Export" S. R. L., "EMS Consulting" S. R. L., и "Trabeco" S. R. L., всички те с предмет на доставките - замразена риба и рибни продукти. В резултат на извършената ревизия органът по приходите е приел, че не е доказано транспортирането на стоките до Румъния и получаването на стоките от румънските дружества. Посочено е, че нито едно от транспортните дружества не в представило необходимите документи, удостоверяващи реалното транспортиране на стоките от територията на България до територията на Румъния, понеже в представените документи в това число потвърждения, приемо-предавателни протоколи и товарителници липсват съществени реквизити, които не позволяват да бъде установено кои са лицата, които са приели и предали стоката. Не са представени документи относно складове и помещения за съхранението на стоката от получателите, доколкото характерът й изисква спазването на специфични температурни изисквания. Съдът е посочил, че не са представени доказателства, които да удостоверят, че стоките, отразени в процесните фактури са предадени на съответния превозвач, който от своя страна да ги е транспортирал до тяхното местоназначение в Румъния и да са предадени на получателя им. Въз основа на анализа на събраните доказателства съдът е обосновал извода че, ревизираното дружество не е осъществило вътреобщностни доставки по смисъла чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, понеже не е доказано реалното движение на стоките от РБългария до РРумъния и тяхното реално получаване от румънските дружества. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните възражения в касационната жалба са насочени към неправилно ценене от страна на първоинстанционния съд на представените доказателства по повод двете групи документи, които по силата на чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, обосновават доказан международен транспорт по процесните вътреобщностни доставки. Настоящата инстанция е такава по правото, т. е. по преценка относно правилното прилагане на материалноправните норми при конкретно установената фактическа обстановка по спора, както и на съдопроизводствените правила при констатирането й. От изложените по-горе фактически съображения на съда не се установява твърдяното нарушение. Към ревизирания период е приложима редакцията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, (ДВ бр. 101/2006 г.), която в хипотезата на осъществен от трето лице транспорт, обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им. В случая по делото е безспорно наличието на документи от първата група на тези посочени в чл. 45 от ППЗДДС (относно доставката), предвид това, че не се оспорва от органа по приходите реалността на самата доставка на стоки, плащането им, идентификацията на страните по доставката, както и регистрациите им за целите на ДДС в съответните държави - страната и друга държава членка. По делото е налице спор именно по повод установяване изпращането или транспортирането на процесните стоки. Настоящата инстанция споделя изложените в съдебното решение съображения относно липсата на доказателства за изпращането на стоките и това е така, понеже в процесните товарителници (ЧМР) и протоколи за потвърждаване липсват съществени реквизити и същевременно не са подкрепени от останали събрани по делото доказателства. Установено е, че представените международни товарителници са без пореден номер, липсват вписани данни относно мястото и времето на товарени, съответно разтоварване, както и подпис и печат на получателя. Наред с това не са ангажирани други доказателства относно реалното осъществяване на транспорта и получаването на стоката на територията на Република Румъния. Основателно съдът се е позовал на отговорите по формуляри "SCAC 2004", съгласно чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г., с които е изискана информация от данъчната администрация на Румъния с цел установяване на обстоятелства и факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество във връзка с декларираните доставки. Тази процедура е проведена и данните, които се съдържат в отговорите на румънската данъчна администрация, дадени в посочения формуляр "SCAC 2004", не опровергават извода за липса на вътреобщностни доставки към трите дружества. От предоставената информация е установено, че представителите на "Adi Trans Import Export" S. R. L. и "Trabeco" S. R. L., които са български граждани, не са намерени, а самите дружества са "липсващи търговци", същите не разполагат със собствени и наети помещения. По отношение на "EMS Consulting" S. R. L. е установено, че същото е обявено от съда в несъстоятелност на 12.02.2010 г., като от същото не е била подадена VIES декларация за придобиването на стоките от българското дружество "Вастон II" ООД. Несъмнено, този формуляр за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представлява официален документ, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, следва да бъдат преценявани заедно с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване. Така по делото се получава колизия между доказателствената сила на международната товарителница, която е частен свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила се преценява с оглед останалите данни по делото и доказателствената сила на посочения формуляр, представляващ официален документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда. Истинността на товарителниците включва преценка на тяхната вярност, а именно установяване предаването на стоките на превозвача, на физическото изнасяне на стоките и получаването на стоките от получателя, в това число и определяне мястото на разтоварване на стоките. Именно този юридически факт на физическото изнасяне се явява определящ и подлежащ на доказване, респ. на завършване на транспорта, което в случая не е направено с оглед направения анализ на доказателствата по делото и конкретно на товарителниците и отговорите на румънската данъчна администрация. Следователно правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, понеже обсъжданите писмени доказателства, официални и частни, са били оспорени в административното производство, а след като дружеството - жалбоподател обжалва ревизионния акт, то доказателствената тежест е негова, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика. Отделно от това не са представени убедителни доказателства за начина на натоварване автомобилите на транспортните фирми, наети от румънските купувачи. Нещо повече, посоченият в товарителницата по доставката към "EMS Consulting" S. R. L. превозвач "Блиц Трейд" ЕООД е посочил, че не е извършвал превоз. Липсват каквито и да било доказателства и по отношение на другия превозвач "Бадемли транс" - гр. Бурса. Не са представени никакви доказателства за извършен превоз като пътни листове, доказателства за платени пътни такси. Към същия извод води и представената информация от ГД "Гранична полиция", затова че моторни превозни средства с регистрационни номера, посочени в международните товарителници, не са преминали ГКПП на страната през процесните периоди. Всички тези доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност са довели органа по приходите и съда до правилния извод, че от страна на ревизираното лице, действащо като доставчик не са представени доказателства, затова че е действал добросъвестно, както и че не е представил изискваните в тяхната съвкупност доказателства, удостоверяващи правото на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка от ДДС. Обжалваното решение на административния съд - София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна такива са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение