Решение № 8074 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2013 г.

Решение № 8074 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД София против решение № 290 от 14.01.2013 г. по адм. дело№ 5287/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-18-2/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на КК и КР за територията на район "Нови Искър"-СО в частта за имот с идентификатор 02511.4604.631.1, представляващ трансформаторен пост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта в оспорената част. Ответните страни изп. директор на АГКК и СО не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира жалбата за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна поделото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заповедта в оспорената й част за законосъобразна, доколкото не са представени от оспорващия доказателства за придобиване на собствеността върху обекта чрез приватизационната сделка или чрез изкупуване при условията на § 67, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗЕЕЕ или респ. § 4, ал. 1 ПЗР ЗЕ. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният трафопост е вписан в КР като собственост на СО въз основа на АЧОС № 2301 от 10.05.2002 г., издаден от МРРБ. Не е доказано да е идентичен с някой от обектите изброени в Приложение "Вещноправен режим на ТП към 31.03.2000 г.", неразделна част от Окончателен разделителен протокол от 31.07.2000 г. за поетите от "Електроразпределение-Столично" ЕАД ( предходното наименование на ЧЕЗРБ) активи и пасиви, включени в баланса на "НЕК" ЕАД по приватизационната сделка. При тези фактически установявания правилно решаващият съд приема оспорената част от заповедта за материалноправно законосъобразна. Вписването в КР на данни за правото на собственост върху процесния обект въз основа на АЧОС, представен в хода на административното производство, е в съответствие с чл. 41, ал. 2, т. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Релевираният спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта за одобряване на КР, а за изменението му по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР след разрешаването му по съдебен ред. Верни са и изводите на административния съд, че сами по себе си характеристиките на енергийния обект, част от електроенергийната система със специален режим и задължителната законоустановена собственост на лицензираното енергийно предприятие върху имуществото, чрез което осъществява лицензираната дейност, не обосновават притежаването му от касатора. В негова тежест е доказването на придобиването на обекта чрез приватизационната сделка или чрез изкупуване при условията на § 67, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗЕЕЕ или респ. § 4, ал. 1 ПЗР ЗЕ. Доказването на тези обстоятелства е чрез валидни писмени доказателства, поради което съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е назначил служебно вещо лице, както неоснователно се твърди от касатора. Неоснователно е позоваването на постоянна съдебна практика на ВАС-второ отделение при разрешаването на сходни казуси. Предмет на приложените към жалбата решения са сгради с предназначение за енергопроизводство-трафопостове, които обаче са част от активите по приватизационната сделка, включени са в баланса на енергийните дружества и за тях няма издавани актове на държавна или общинска собственост, основания за вписването в КР. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,