Решение № 17081 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2013 г.

Решение № 17081 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Шукри Сюлейман Мехмед от с. Полковник Желязово, общ. Крумовград, област Кърджали, срещу решение № 88 от 13.08.2013 г., постановено по адм. дело № 87/2013 г. от Административен съд - Кърджали. С касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - Областният управител на област Кърджали, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил като неоснователна жалбата на Шукри Сюлейман Мехмед против заповед № РД - 18 - 1212/05.06.2013 г. на Областния управител на област Кърджали. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предвид характера на репресията жалбоподателят е от кръга на лицата по чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и обезщетението се изчислява в размерите, установени с чл. 6, ал. 3 от същата наредба - по 64 лв. за пълен календарен месец, като пълен календарен месец според § 1, т. 3 се отнася до репресия с продължителност 30 дни, а когато репресията е с по-малка продължителност, размерът на обезщетението се изчислява пропорционално на нейната продължителност. В тази връзка, както и предвид указаното в § 12, ал. 1 от Наредбата и чл. 6 от ЗПГРРЛ, правилно правоимащото лице било обезщетено за целия срок от 25 месеца и 23 дни, каквато била продължителността на репресията за периода от 23.07.1986 г. до 16.09.1988 г., като обезщетението, изчислено по горните правила било именно в размер на 1649 лв., както правилно било определено от административния орган. По отношение доводите на жалбоподателя, че определеното обезщетение не било адекватно, съдът е отбелязал, че административният орган следва да се съобразява с установените в закона размери на обезщетението за съответната репресия и не може да променя този размер нито по свое усмотрение, нито по това на жалбоподателя. Решението е правилно. Основното възражение в касационната жалба е за несправедливо определено обезщетение, което не съответства на претърпените от касатора морални вреди. Това възражение е неоснователно.