Решение № 1901 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2015 г.

Решение № 1901 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на Цветана Георгиева Кошкова, Росен Илиев Манолов, Благойка Георгиева Йорданова, Любка Борисова Янакиева, Светла Цветанова Кузова, Ирена Цветанова Георгиева, Румен Цветанов Георгиев, Сталинка Борисова Георгиева и Фина Американова Йорданова, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път от км. 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот с номер по регистър 68134.2808.2490, Район Връбница, Община Столична, в земеделска територия, начин на трайно ползване "за друг вид застрояване" с обща площ 1.910 дка, от които отчуждени 0.800 дка, стойност на паричното обезщетение - 8283 лева. Жалбоподателите твърдят, че определената цена, като обезщетение за отчуждената част от имота, е занижена и не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. В оспорената му част Решение № 438/12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор 68134.2808.2490, Район Връбница, Община Столична, в земеделска територия, начин на трайно ползване "за друг вид застрояване" с обща площ 1.910 дка, от които отчуждени 0.800 дка, стойност на паричното обезщетение - 8283 лева, собственост на жалбоподателите. Правото им на собственост се установява от представените по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и реституция по ЗСПЗЗ № 89, т. VI, н. д. № 856/2014 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № 38, т. I, н. д. № 27/2015 г. От представената към жалбата и приета по делото скица № 15-81061 от 26.02.2015 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.2808.2490, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес гр. София, район Връбница, ул. Околовръстен път е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "за друг вид застрояване". По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134.2808.2490 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключение по делото, съгласно което стойността на обезщетението, определено по пазарни аналози за земеделски земи в урбанизирана територия за Район Връбница за относимия период от 2.04.2015 г. до 2.04.2014 г., възлиза на сума в размер на 25 211 лева. Оценката на административния орган в размер на 8283 лв. също е изготвена по пазарни аналози. Разликата се дължи на това, че при изготвяне на оценката административният орган е използвал тези, касаещи извършени сделки със земеделски земи - ниви, а предназначението на отчуждаемия имот е "за друг вид застрояване". Изчислена по двойна данъчна оценка стойността на отчуждената част от 800 кв. м. възлиза на сума в размер на 40 014 лева. Съдът възприема заключението на експертизата, като мотивирано и компетентно. Същото се основава на представените от страните доказателства, удостоверяващи извършени сделки с имоти, със сходни на отчуждавания характеристики, в относимия период, определен от ЗДС и на представената по делото данъчна оценка на имота на жалбоподателите. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект попада в земеделска територия, с предназначение "за друг вид застрояване". Видно от доказателствата по делото, скица от СГКК София, отчуждаемия имот попада в район Връбница, ул. "Околовръстен път" и е с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Връбница, но с начин на трайно ползване "за друг вид застрояване" и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Видно от заключението на експертизата, стойността на обезщетението следва да е и възлиза на сума в размер на 25 211 лева, при ползване на всички относими сделки. Неправилно административният орган е определил обезщетение в размер от 8 283 лева, използвайки неотносими пазарни аналози, за сделки с имоти, които не са с подобни на отчуждавания характеристики. Искането на жалбоподателите равностойното парично обезщетение да се определи в размер на 40014 лева, стойност определена на база данъчната оценка на имота е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС този метод за определяне на дължимото се равностойно парично обезщетение е приложим тогава, когато не са налице извършени сделки с имоти с подобни характеристики в относимия период. В случая такива са налице, при което обезщетението следва да бъде определено именно при установената пазарна цена. Неоснователно е и соченото от ответника неправилно изчисление от вещото лице на дължимото се обезщетение, при твърдяното, че площта на недвижимия имот, предмет на покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 68/2015 г., послужила като аналог за определяне на средната пазарна цена, е 556 кв. м., а не 524 кв. м., както е прието в заключението. Сочената от ответника площ е на урегулиран поземлен имот, а не тази, включена в границите на имота, определени от влязлата в сила кадастрална карта. В границите на имота, според кадастралната карта се определя и неговата площ, тези граници определят и пространствения обхват на правото на собственост. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено съгласно заключението на вещото лице, с което равностойното парично обезщетение е определено в размер на 25 211 лева на база сключени сделки в района, в който се намира и отчуждавания имот, отговарящи на критериите на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От жалбоподателите е направено искане за присъждане на разноски по делото в размер на 1688 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, от които 1488 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева внесен депозит за вещо лице. С представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 28.06.2015 г. е договорено възнаграждение в размер на 1488 лева, в него не е посочен начин и срок на плащане. Вписано е, че е платена сума в размер на 1488 лева, като не е отразено в съществуващите редове заплащане в брой или по сметка. Съдът намира, че този договор не установява извършено плащане и не може да се приеме наличието на реално сторени разноски, които подлежат на присъждане. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай в договора не се съдържа уговорка досежно начина на плащане. Фактът на заплащането на сумата в брой не е отразен в договора, при което не може да се приеме, че договорът доказва извършено плащане. Ето защо искането за присъждане на разноски в размер на 1488 лева, адвокатско възнаграждение е неоснователно. Следва да се присъдят реално направените разноски в размер на 200 лева, тези съставляващи внесен и изплатен депозит за експертиза по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение