Решение № 2565 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2010 г.

Решение № 2565 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1166/30.07.2010 г. на Административен съд - Пловдив, ХI състав, постановено по адм. дело № 1763/2009 г., с което по жалбата на Янко Илиев Илиев от гр. Пловдив е обявена нищожността на уведомително писмо за извършено плащане изх. № 01-162/30.07.2009 г. на ДФ "Земеделие" ОРА Пловдив и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление. Наведени са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон в частта му относно присъдените на Янко Илиев разноски и се претендира отмяната му в посочената част, в която ДФ "Земеделие" е осъден да заплати сумата общо от 6 660 лева представляваща направени за първата инстанция разноски за държавна такса /10 лв./, депозит за вещи лица /630 лв./ и адвокатско възнаграждение /6 020 лв./. Ответникът Янко Илиев Илиев моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Заинтересованата страна Областна дирекция на ДФ "Земеделие" ОРА - Пловдив, редовно призована, не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, по следните съображения: Решението е обжалвано само в частта за разноските, поради което е влязло в сила в останалата част. С него Административен съд - Пловдив е уважил жалбата, подадена от Янко Илиев Илиев от гр. Пловдив срещу уведомително писмо за извършено плащане изх. № 01-162/30.07.2009 г. на ДФ "Земеделие" ОРА Пловдив, като е прогласил нищожността на оспорения акт и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Предвид изхода от спора и при условията на чл. 143 АПК, съдът е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати във връзка със своевременно направеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство искане за присъждане на направените по делото разноски, да му заплати сумата общо от 6 660 лв., от които държавна такса - 10 лв., депозити за вещи лица - 630 лв. и адвокатско възнаграждение - 6 020 лв. Представените по делото банкови бордера действително установяват осъществените от Янко Илиев разходи за държавна такса и възнаграждения на вещи лица, изплатени по допуснатите по делото експертизи, в размерите посочени в решението на административния съд. Необоснован обаче се явява направеният от съда извод, че приложеният по делото договор за правна защита и съдействие, по който е уговорен 6 020 лв. адвокатски хонорар, установява изплатено в този размер адвокатско възнаграждение. В подкрепа на искането си за присъждане на направените разноски, в т. ч. за адвокатска защита, жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие № 003480/15.02.2010 г. сключен с адвокат Георги Николов Кръстев, по който е уговорено изплащане на сумата 6 020 лв, без в част III "Платен доход" да е изрично отразено дали сумата ще бъде преведена по банков път или изплатена в брой /в който случай договорът удостоверява получаването на сумата от адвоката/. С оглед на това и при липсата на други представени по делото доказателства, установяващи това плащане или начина, по който е осъществено, искането за присъждане на направените разноски за адвокатска защита е следвало да бъде оставено без уважение от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, налага присъждане на реално сторените разноски, в това число и на такива за адвокатска защита. Доказването на размера на разноските, респективно на изплатеното възнаграждение за един адвокат е в тежест на страната, която претендира присъждането им. В настоящия случай жалбоподателят в първоинстанционното производство не е представил доказателства, установяващи по несъмнен начин изплатен от него адвокатски хонорар, поради което неоснователно е било и искането за неговото присъждане. Поради това, като е постановил решение, с което е уважил искането на Янко Илиев за присъждане на разноски в размер на сумата, уговорена като дължима за адвокатска защита, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде изменено в обжалваната част. При това присъдените на жалбоподателя разноски следва да бъдат редуцирани до сумата от 640 лв, представляваща общия размер на средствата, изплатени за държавна такса и депозити за вещи лица. Водим от горното, в настоящия състав на Върховният административен съд, четвърто отделение