Решение № 7013 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13287/2020 г.
ВАСIII отделение10.06.2021 г.докладчик т Светлана Борисова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 179/20.11.2020 г., постановено по адм. д. № 260/2020 г. на Административен съд – Габрово на основание чл. 246, ал. 1 във вр с чл. 239, т. 4 АПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7013 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13287/2020 г., III о., докладчик председателят Светлана Борисова Производството е по чл. 246, ал. 1 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от С. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 179/20.11.2020 г., постановено по адм. д. № 260/2020 г. на Административен съд – Габрово. Поддържа основание за отмяна по чл. 246, ал. 1 във вр с чл. 239, т. 4 АПК. Твърди, че с влязло в сила решение № 8835/14.07.2016 г. по адм. д. № 10434/2015 г. на ВАС, трето отделение е разгледан спор със същия предмет между същите страни и по това дело съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това моли да бъде допусната отмяна на посоченото решение на АС – Габрово. Ответната страна – ГДИН – София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Д.. Оспорва молбата за отмяна и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе по искането за отмяна, взе предвид следните съображения: С постановеното решение, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 117 от 24.07.2020 г. по адм. дело № 115/2020 г. по описа на Административен съд – Габрово в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на С. Б. сумата от 58. 15 лева, съставляваща причинена му вреда – последица от незаконни действия и бездействия на администрацията при същата, касаещи условията за пребиваване на задържаните лица в Следствен арест в гр. Габрово за периода от 6.12.2019 г. – 10.12.2019 г., ведно с лихва за забава от 10.12.2019 г., когато е преустановено увреждащото действие, до момента на изплащане на главницата, както и в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на същия сумата от 10. 00 лева, представляваща заплатена държавна такса. Вместо това тричленният състав на АС – Габрово е решил спора по същество с отхвърляне на иска. Искането за отмяна на влязло в сила решение № 179/20.11.2020 г., постановено по адм. д. № 260/2020 г. на Административен съд – Габрово е с правно основание чл. 246, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 246, ал. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 АПК. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Съгласно ТР № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. р. № 6 от 25.11.2010 г. на ОСС на ВАС, І и ІІ колегии, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед на изложеното следва да се приеме, че искането за отмяна е неоснователно, поради това че в двете съдебни производства, предмет на съдебен контрол са били различни решения, постановени по различни искове. Независимо, че споровете са разгледани между същите страни, предявените искове не са идентични, защото се отнасят до различни периоди от време. Предмет на разглеждане по адм. д. № 10434/2015 г. на ВАС, трето отделение е била претенцията на С. Б. за обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от условия в Следствения арест гр. Габрово през 2011 г. А решението на АС – Габрово, чиято отмяна се иска, е поставено по претенция за неимуществени вреди на Б. в Следствения арест гр. Габрово през 2019 г. Налице е друга фактическа обстановка и друго искане на ищеца, поради което разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК е неприложима. С оглед на изложеното искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,