Решение № 3222 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5925/2008 г.

Решение № 3222 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5925/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена срещу решение № 44 от 15.02.2008 г., постановено по адм. д. № 1070 от 2007 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, III-Ж състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени по изложени писмени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Христо Димитров Димитров от гр. Русе, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № Л-983-12 от 5.02.2007 г. на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието. С тази административна заповед на полицай Христо Димитров Димитров - надзирател в следствения арест към областното звено "Изпълнение на наказанията" - Русе, за тежки нарушения на служебната дисциплина, на основание чл. 20, ал. 4 ЗИН и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 1, т. 4 ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон съдът въз основа на предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК е отменил заповедта като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Жалбоподателят е държавен служител от личния състав на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИН за личния състав се прилагат разпоредбите на част III (Държавна служба в МВР) - глави 15 до 20 ЗМВР. От доказателствата, събрани в производството пред административния орган, съдът е приел за установено, че дисциплинарното нарушение е извършено на 10.11.2006 г. при действието на новия ЗМВР (ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г.) и административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗМВР - при наличие на данни за извършено тежко нарушение по чл. 227 ЗМВР да се образува дисциплинарно производство с писмена заповед на министъра на вътрешните работи. За конкретния случай дисциплинарното производство е образувано със заповед № Л-6773 от 11.11.2006 г., издадена от гл. директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, който е административен орган по чл. 186, ал. 1 ЗМВР за назначаване на държавна служба в МВР и има правомощия да налага дисциплинарни наказания на основание разпоредбата на чл. 228 ЗМВР. Преценявайки събраните доказателства по административния спор и основанията за отмяна на заповедта като постановена в нарушение на чл. 230 ЗМВР, съдът законосъобразно е приел за установено, че административният орган по чл. 186, ал. 1 ЗМВР не е оправомощен да образува и открива дисциплинарно д. при наличие на данни за извършено тежко нарушение по чл. 227 ЗМВР. Дисциплинарното производство на основание чл. 230, ал. 2 ЗМВР се провежда от дисциплинарно-разследващи органи, определени също от министъра на вътрешните работи, която административна процедура за конкретния случай не е изпълнена, както обосновано е приел съдът и с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ППЗМВР. Доводът на касационния жалбоподател, че е налице делегиране на правомощия на основание заповед № ЛС-03-1348 от 13.12.2006 г. на министъра на правосъдието и дисциплинарното производство не е проведено в нарушение на чл. 230 ЗМВР, е необоснован и е обсъден от административния съд. При тези установени обстоятелства по административния спор за административния орган, който е издал заповедите по чл. 230 ЗМВР, съдът законосъобразно е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган е издал обжалваната административна заповед при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, които регулират действията на административните органи при подготовката и издаването на административната заповед - основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 АПК. Делегирането на правомощия е основен способ за прехвърляне на компетентност от един орган върху друг и това следва да се извършва при определени условия и при стриктно спазване на определени правила, както е приел и административният съд. Министърът на вътрешните работи на основание чл. 230 ЗМВР разполага с изключителна компетентност, уредена в закон, което обстоятелство не допуска възможност за делегиране на тази компетентност на друг орган, както е приел съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,