Решение № 7384 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15698/2008 г.

Решение № 7384 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15698/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 122е от ЗОП. Бойко Георгиев Коруков, изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, възложител на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Изграждане на съвременен център за образна диагностика чрез модернизация на съществуващата база в УМБАЛ "Царица Йоанна" ИСУЛ, е подал жалба срещу решение на КЗК № 1005 от 13.11.2008 г., постановено по преписка № КЗК-555/601/2008 г., с което по жалби на "Сименс" ЕООД и "Новимед" ООД е отменено като незаконосъобразно негово решение № РД-03-25/28.08.2008 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения предмет. От ответниците "Сименс" ЕООД и заинтересованата страна "Новимед" ООД оспорват жалбата. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред КЗК и е процесуално допустима. По същество, Върховният административен съд установи следното: Комисията за защита на конкуренцията е приела, че и двете подадени пред нея жалби са процесуално допустими, при установен и за двамата жалбоподатели правен интерес, като само тази на "Новимед" ООД София в частта, отнасяща се до условията, залегнали в обявлението, а именно:представяне на баланс и отчет за приходите и разходите за предходните три години и списък на основните договори за доставка и услуги по предмета на поръчката до пет години назад била просрочена и като такава недопустима По основателността на жалбата КЗК е преценила изложените доводи и в двете жалби за незаконосъобразност на решението. Относно възраженията за формулирания предмет на поръчката - Изграждане на съвременен център за образна диагностика чрез модернизация на съществуващата база в УМБАЛ "Царица Йоанна" ИСУЛ е взета предвид разпоредбата на чл. 3 от ЗОП, според която обектите на обществените поръчки се разделят на няколко групи (видове):доставка на стоки, предоставяне на услуги и строителство. От това е направен извод, че всяка обществена поръчка трябва да е обявена като един от посочените видове обекти. Независимо от това е обсъдена възможността за прилагане на чл. 14, ал. 2 е 3 от ЗОП, регламентираща правила за възлагане на смесени обществени поръчки. Анализирайки всичко това КЗК е приела, че в случая с оглед характера на дейността е следвало да се открият две отделни обществени поръчки. В тази връзка е прието, че неправилно възложителят е обявил обществената поръчка като доставка, включваща Партида № 1 и извършване на строителство по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗОП, като в подкрепа на това са изложени обстоятелствени съображения. Спрямо останалите възражения в двете жалби КЗК ги е приела неоснователни. Но доколкото при обявяването на обществената поръчка възложителят е допуснал съществени нарушения на правилата на ЗОП при определяне обекта на обществената поръчка, съчетавайки едновременно две различни по своя характер дейности, а именно извършване на строително ремонтни работи и доставка на медицинска апаратура, които опорочават провеждането на поръчката, решението като незаконосъобразно е отменено и върнато като преписка на възложителя за откриване на две нови процедури. Според жалбоподателя, възложител на процедурата, решението е незаконосъобразно. необосновано, постановено в нарушение на чл. 121, ал. 6, т. 1 от ЗОП и чл. 122ж, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Жалбите били подадени в след изтичане на срока по чл. 120, ал. 2 от ЗОП и в нарушение на чл. 122з от ЗОП във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК - при липса на правен интерес от страна на "Сименс". По въпроса за допустимостта на жалбите, свързана със срока и правния интерес на жалбоподателите Върховният административен съд споделя становището на КЗК, което е в съответствие и с трайната практика на ВАС. Възражението за неправилност на решението по твърденията за допуснати нарушения също е неоснователно. Фактически единственото, поради което е отменено решението за откриване на процедурата е формулирания предмет на обществената поръчка. За да направи своя извод за незаконосъобразност, КЗК е взела предвид разпоредбата на чл. 3 от ЗОП. Според нея обектите на обществената поръчка се формулират в три основани групи : доставка на стоки, предоставяне на услуги и строителство, съответно с изброените във всяка една от тях съдържание. В случая в обявлението обектът на поръчката е определен като "доставка". Посочените за прилагане документи също са в тази насока, свързани с доставката. КЗК правилно е стигнала до извод, че от това е следвало, че евентуалните потенциални участници, адресати на поръчката са доставчици на медицинска апаратура. Едновременно с това основателно е посочила, че към тях, с оглед обявения предмет се поставят и условия за извършване на строително-ремонтни дейности, свързани с цялостното изграждане и функциониране на диагностичния център. Това е дало основание да се приеме, че е налице противоречие в обекта на поръчката, заключение, което Върховният административен съд напълно споделя. Неоснователно и неубедително е твърдението на жалбоподателя за ограничените възможности (рамките на обявлението, което го е възпрепятствало да посочи цялостно предмета на поръчката. Аргумент в посока на противното не се намира и в разпоредбите на чл. 14 и 15 от ЗОП, както и в чл. 51, ал. 2 от същия. Това е така, защото не всички строително ремонтни дейности са пряко свързани с доставяната техника. Още повече като се има предвид, че доставката на медицинската апаратура за процесния обект е обвързана с изграждането на специален обект, какъвто е центърът за образна диагностика. Действително както и КЗК е приела, чисто практически двете дейности - доставка и строителство са несъвместими по естество. Този извод се подкрепа и факта, че на пазара фирмите, опериращи като доставчици на медицинска апаратура не се занимават със строителство и обратното - строителните фирми не са доставчици на апаратура и то медицинска. Изложените в тази насока съображения от страна на КЗК в решението са детайлизирани. Обосновани са и съображенията за невъзможността да се изготви комплексна оценка на участниците, което допълнително аргументира извода за необходимостта от разделяне на поръчката. Приемайки това КЗК обосновано е приела, че решението за откриване на процедурата е незаконосъобразно и като такова основателно го е отменила и върнала преписката на възложителя за откриване на две нови процедури. По изложените съображения и при липса на основания за отмяна решението на КЗК следва да се остави в сила, като се отхвърли жалбата срещу него. Воден от изложено, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение