Решение № 10014 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2009 г.

Решение № 10014 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Кремиковци" АД гр. София против Решение № 255/15.12.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е прието за установено, че жалбоподателят, в качеството на работодател е допуснал пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по отношение на Национален синдикат "Защита"; на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на "Кремиковци" АД, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500, 00 лева; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание на "Кремиковци" АД, в качеството на работодател да преустанови пряката дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо НС "Защита", да спазва всеобщата забрана за дискриминация и прилага принципа за равно третиране към синдикалната организация (СО), към нейната синдикална структура и членовете на синдиката й и е даден двуседмичен срок от получаване на решението да уведоми писмено Комисията за предприетите мерки за изпълнение на задължителните предписания. Твърди се, че оспореното решение на КЗД е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - НС "Защита", чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба на НС "Защита", с оплаквания за осъществяване на пряка дискриминация от страна на работодателят "Кремиковци" АД спрямо СО към НС "Защита", респективно нейните членове, като ги третира по-неблагоприятно в сравнение със СО в дружеството на КНСБ и КТ "Подкрепа" и техните членове при упражняване на синдикалната им дейност. Изложени са твърдения, че по-неблагоприятното третиране се изразява в недопускане на представители на СО на НС "Защита" да участват в процеса на колективното трудово договаряне, неизпълнение на произтичащите от трудовото законодателство задължения на работодателя по отношение на членовете на НС "Защита", отказ на работодателя да провежда консултации, съгласува и информира СО на НС "Защита" относно уволнения, работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения, безплатна храна и т. н. и отстраняване на СО към НС "Защита" от процеса на провеждане на социалния диалог и сътрудничество в предприятието, за разлика от СО към КНСБ и КТ "Подкрепа". За да постанови решението си КЗД е приела, че с действията си работодателят "Кремиковци" е отстранил от процеса на колективно договаряне, съгласуване и консултиране на проектите за вътрешни правилници и наредби представителите на фирмената синдикална организация (ФСО) на НС "Защита", с което е поставил последната в по-неблагоприятно положение в сравнение със синдикалните структури на другите два синдиката учредени в "Кремиковци" АД - КНСБ и КТ "Подкрепа". Изложени са мотиви, че "Кремиковци" АД не е изпълнило задължението си да информира и консултира структурите на НС "Защита", като ги е поставил в по-неблагоприятно положение в сравнение със синдикалните структури на другите два синдиката. Прието е също, че работодателят освен, че не съдейства на синдикалната структура (СС) на НС "Защита", изобщо я лишава от условия да упражнява синдикална дейност, отнемайки й първоначално предоставените помещения и телефон за контакти, както и че не изпълнява задълженията си да информира представителите на СО на НС "Защита" по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а от КТ и да провежда консултации с тях. Крайният извод на КЗД е, че "Кремиковци" АД е третирало по-неблагоприятно не само СС на НС "Защита", но и членския му състав, в сравнение с членския състав на другите два синдиката, като е отказал събирането на членски внос по ведомост, уволнявал е синдикални лидери, не е допускал представители на СС на НС "Защита" в подготовката на проекти на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, не е създавал условия и не е съдействал на ФСО на НС "Защита" за осъществяване на дейността й. По отношение на размера на наложената имуществена санкция административният орган е изложил мотиви, че установеното по-неблагоприятно третиране е за продължителен период от време и поставянето на СС на КНСБ и КТ "Подкрепа" в привилегировано положение е било открито. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Той защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България, като сдруженията на физическите лица, както и юридическите лица се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица - чл. 3 от ЗЗДискр. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 65 и чл. 66, вр. с чл. 4, ал. 2, вр. с ал. 1, чл. 47, т. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на неблагоприятно третиране на членовете на СС на НС "Защита". Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават и на някакъв признак на засегнатите лица. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства са противоречиви и не подкрепят по несъмнен начин претендираното от заинтересованата страна по неблагоприятно третиране. Комисията е обосновала изводите си единствено на твърденията в жалбата на НС "Защита" и на показанията на посочените от него свидетели, които са и негови членове. Съгласно разпоредбата на чл. 37 от КТ органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. Те имат и правото да защитават синдикалните интереси на членовете си във връзка с условията на труд и заплащане и да изискват от работодателя да спазва чл. 46 от КТ, като им предостави безвъзмездно за ползване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че със своите фактически действия работодателят не е отрекъл възможността на членовете на СС на НС "Защита" да извършват синдикална дейност и не е въвел ограничения за това. Жалбоподателят е предоставил за безвъзмездно ползване на СС на НС "Защита" недвижимо имущество и движими вещи, необходимо за упражняване на синдикална дейност, като е съобразил възможностите, които има, както и броя на членовете на синдикалната структура. Неотносимо е в случая дали работодателят признава легитимността на СС на НС "Защита" или не, доколкото по преписката не се съдържат данни за възпрепятстване на синдикалната му дейност. Нещо повече, събраните доказателства установяват, че СС на НС "Защита" при "Кремиковци" АД е извършвала синдикална дейност. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че и в жалбата на НС "Защита" до КЗД не се съдържа оплакване за осъществено възпрепятстване на синдикална дейност, а се сочи, че членовете й са лишени от основни права, предоставени им по закон. След като работодателя не е въвел ограничение за упражняване на синдикална дейност от страна на СС на НС "Защита" и липсва оплакване в тази насока, твърденията в жалбата до административния орган, че членовете й са лишени от основни права, без да се сочи конкретно кои и въз основа на какви обстоятелства, има само декларативен характер и не обосновава извод за дискриминационно поведение от страна на жалбоподателя към конкретен субект. Изложеното сочи, че в случая липсва и признак, спрямо който лицата, за които се твърди, че са засегнати, са третирани по-неблагоприятно. Липсата на такъв признак налага и извода, че фактическият състав на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. не е осъществен, при което липсва и основание за налагане на имуществена санкция по реда, предвиден в чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. Като е приела, че е налице дискриминация, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. При този краен извод в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150, 00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение