Решение № 287 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4333/2007 г.

Решение № 287 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4333/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на А. Н. М. от с. Р., Пловдивска област против решение № 879/11.05.2007 г. по гр. дело № 528/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба О. К., гр. К. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, със законните последици. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 136 от 15.01.2007 г. по гр. дело № 295/2006 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че с влязло в сила решение по гр. дело № 904/2003 г. на К. районен съд е уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и е признато по отношение на ОСЗГ, гр. К., че А. Н. М. има право да възстанови собствеността си върху нива от 2.5 дка в м. "З", в землището на с. С., с конкретни съседи. Решаващият съд е приел, че ищцата по настоящия иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е довършила процедурата по възстановяване на имота в реални граници, защото постановеното решение на ПК № 25121/6.01.2004 г., с което и въз основа на влязлото в сила решение на районния съд е възстановено в реални граници правото на собственост, без посочване на граници и скица към решението, не я легитимира, като собственик на реално обособен имот, което е обосновало изводите му за недоказаност на установителния иск за собственост към минал момент. Касационният съд намира за неправилни изразените съображения от въззивния съд. С решението на ОСЗГ, постановено на 6.01.2004 г., въз основа на представеното от касаторката и влязло в сила решение по гр. дело № 904/2003 г. на районен съд - К. е възстановено правото й на собственост, като наследник на М. М., върху нива от 2.5 дка, в м. "З", но не без посочени граници. Това е така, защото за имота, със заявените граници има вече влязъл в сила план за земеразделяне, съгласно който имотът се идентифицира с № 0* видно от приложената скица, издадена на 8.06.2004 г., записан като общинска незаявена земя. Предявеният от касаторката установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ цели защита на правото на собственост на нейната наследодателка върху същия имот към минал момент, възстановен според нея неправилно, на общината, с плана за земеразделяне, като незаявена земеделска земя. За така предявения иск към минал момент следва да се установи съществуването, или несъществуването на твърдяното от ищеца материално право към момента на колективизацията, без да се поставя на изследване изискването за завършена административна процедура по окончателното му възстановяване в реални граници, което ще настъпи едва след приключване на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с влязлото в сила решение, с което органът по поземлената собственост е длъжен да се съобрази и да възстанови правото на собственост на лицето, легитимиращо се като него титуляр, по уважения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за собственост към минал момент. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о., като констатира, че въззивното решение противоречи на материалния и процесуален закон, в разпоредбите на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и на чл. 188 ГПК (отм.), тъй като въззивният съд неправилно е интерпретирал нормата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е обосновал правни изводи при неизяснена фактическа обстановка, съгласно чл. 188 ГПК (отм.), без да обсъди доказателствата за съществуването на оспореното материално право, в лицето на наследодателката на касаторката, счете че са налице отменителни касационни основания, затова