Решение № 1434 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13295/2013 г.

Решение № 1434 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13295/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П. Георгиев, против решение № 1644 от 18.07.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3381 по описа за 2012 г., с което е отменено решение № 1113/29.08.2012 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 519/08.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Кнауф България" ЕООД и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Пловдив за ново произнасяне по искането на дружеството при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено решението на началника на Митница Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Кнауф България" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. Славчев в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, счита че жалбата е допустима, а по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение 1113/29.08.2012 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 519/08.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Кнауф България" ЕООД на основание чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, за обект - завод за производство на гипсови строителни плоскости "Кнауф Марица", находящ се в с. Медникарово, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора. За да обоснове незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът е описал фактическата обстановка, свързана с подаването на искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 от ППЗАДС, извършената проверка от митническия орган, както и констатациите му, поради което е отказал да издаде исканото удостоверение. Изложени са мотиви, че констатациите на митническия орган за използването на природния газ като енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, довели до извода, че същият не би следвало да попадне в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС, са необосновани и в противоречие с материалния закон. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебна инженерно-техническа експертиза, природният газ се използва като енергиен източник в производствения процес при производство на гипсови строителни плоскости, а не за отопление. Според съда фактът, че при изгарянето на получавания природен газ се отделя топлина, сам по себе си не води непременно до извода, че същият се ползва за отопление. В случая от значение е, че целта, за която е използван енергийният продукт, е производство на гипсови строителни плоскости. На база на това съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Обоснован е краен извод за незаконосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Така постановеното решение е правилно, като постановено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина, а според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което решението за отказ за издаване на удостоверение е законосъобразно. Това възражение на касатора е неоснователно с оглед установените по делото факти, относно които между страните не е имало спор. Обоснованият от първоинстанционния съд извод е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебна инженерно-техническа експертиза, неоспорена от страните и възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него е прието, че в обекта на "Кнауф България" ЕООД природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а ролята на отделената при използването му енергия е необходима за протичането на специализирани минералогични и чисто физически процеси, с помощта на които се произвеждат гипсови плоскости. С оглед на това правилно е прието от съда, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, по която разпоредба определящият критерий е обстоятелството, че продуктът участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В конкретния случай се установява, че природният газ участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, а за други, производствени цели, подробно описани в заключението на двамата експерти. В този смисъл твърденията на касатора, че въпросното гориво се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и искането за издаване на удостоверение следва да бъде удовлетворено. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Въпреки претенцията на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото касационно производство, такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за реалното заплащане на адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,