Решение № 114 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 979/2008 г.

Решение № 114 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 979/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение - Столично А., гр. София /сега "Ч"АД/ срещу въззивното решение от 18.10.2007 г. по гр.дело № 3279/2006 г. на Софийския градски съд, IV"б" състав, с което е оставено в сила решението от 16.05.2006 г. по гр.дело № 271/2005 г. на Софийския районен съд, 49-ти състав. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на обжалваното решене и отхвърляне на предявения срещу дружеството-касатор иск. Ответникът по касация Т. С. М. не е ангажирал становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е уважен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като дружеството-ответник/сега касатор/ е осъдено да заплати сумата 5 441,87 лева, дадена без основание от ищеца, в резултат от извършени корекции на дължимите от него суми за електроенергия съгласно констативен протокол от 5.01.2005 г. Съдът приел, че приложение намират Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Прието е, че при липса на доказателства за валидни договорни отношения между страните, посочената в коригираните данни парична сума е определена не по установения ред, поискана е от ответното дружество без основание с предизвестие и е заплатена от ищеца. Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че между страните е налице правоотношение, по силата на което ищецът купува от ответника електрическа енергия срещу определена цена, като за случая намират приложение нормите на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г. и отм. ДВ, бр. 30 от 19.04.2005 г./. Прието е, че върху електромера е било въздействано по начин, довел до ползване на електрическа енергия, без същата да е отчетена от средството за търговско измерване. Според съда, ищецът носи отговорност за заплащане на енергията, независимо от това кой е извършил действията, водещи до ползване на неотчетена електроенергия. Искът обаче е уважен изцяло, като е прието, че корекцията неправилно е извършена по реда на чл. 49, ал. 4, т. 3 НПРЕМПП (отм.), тъй като по дело не били установени неправомерни действия на потребителя. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решене за основателна поради следните съображения: По делото е безспорно, че констативният протокол № 0* от 5.01.2005 г. е бил съставен на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /НППРЕМПП/, приета с П. № 76 от 9.05.2000 г. на Министерския съвет /ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г./ и отменена с П. № 65 на Министерския съвет /ДВ, бр. 34 от 19.04.2005 г./. С протокола е било констатирано нарушение в свързващата трифазния електромер електрическа инсталация, изразяващо се в присъединяване чрез два моста между входящите и изходящите предпазители на първа - фаза и втора (S) фаза и нарушение във функционалността на средството за търговско измерване, като е отбелязано, че дискът на електромера не се движи и консумираната през мостовете електроенергия не се отчита от уреда. На проверката са присъствали двама свидетели от Ф. на потребителите, както и синът на абоната, който получил екземпляр от констативния протокол. Разпитаният като свидетел А по енергиен контрол към ответното дружество/сега касатор/ е заявил, че в момента на проверката осветлението в цялата къща е било включено, но дискът на електромера не се е движел. Спорен е въпросът: по коя от схемите по чл. 49, ал. 4 НППРЕМПП (отм.) е следвало да се извърши изчисляването на потребената, но останала неотчетена електрическа енергия-в зависимост от това дали е установено ползване с частично измерване на електрическата енергия и мощност и отклонението има точен измерител/т. 1/ или отклонението е резултат от неправомерни въздействия от страна на потребителя върху средството за търговско измерване/т. 3/. Въззивният съд е възприел изцяло заключенията на единичната и тройната технически експертизи, според които е налице ползване с частично измерване на електрическата енергия и мощност и отклонението има точен измерител-величина, пряко свързана с методите за отчитането и изчисляването, поради което корекцията следва да се извърши на базата на тази величина съгласно чл. 49, ал. 4, т. 1 НППРЕМПП (отм.). Особеното мнение на вещото лице инж. Р, участник в състава на тричленната техническа експертиза, не е било възприето, като въззивният съд посочил, че експертът не е обяснил защо е изчислил корекцията по реда на чл. 49, ал. 4, т. 3 НППРЕМПП (отм.). Добавено е, че по делото не са установени неправомерни действия на потребителя. Решението е постановено в нарушение на чл. 157, ал. 3, чл. 161 , чл. 188, ал. 1 и чл. 205, ал. 1, изр. по сл. ГПК (отм.). Въззивният съд е възпроизвел лаконично крайния извод на първоначалната и на тройната технически експертизи, без да анализира противоречията на съдържащите се в тях констатации с констатациите в протокола от 5.01.2005 г. и показанията на свидетеля А, съгласно които в момента на проверката - 20.16 часа, дискът на електромера не се е движел, макар, че в цялата къща осветлението е било включено. Не са обсъдени и съществените различия в заключенията на единичната и тричленната експертиза - от една страна, и особеното мнение на инж. Р от друга, отнасящи се до научното обяснение на констатацията в протокола от 5.01.2005 г., че натоварването на фаза R е било 16.49 А, на фаза S - 26.4 А, докато третата фаза Т е измервала само0.1А. При този безспорно установен факт, както и обстоятелството, че за цялата 2004 г. електромерът е отчел консумация общо за 401.15 лева, въззивният съд е бил длъжен най-малко да разпита отново трите вещи лица, а доколкото не може да вземе становище по разногласието между тях, да изиска от експертите допълнителни изследвания или да назначи други вещи лица. Необходимостта от изясняване на делото с нов разпит на тримата експерти и евентуално поставяне на допълнителна задача на експертизата или назначаване на други вещи лица сочи на основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл.второ ГПК (отм.) за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. При новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че методиката за изчисляване на корекциите на сметките за използваната от потребителите електрическа енергия и мощност съгласно чл. 49, ал. 4, т. 1 НППРЕМПП (отм.) е приложима за случаите, когато с констативен протокол по чл. 49, ал.1, т. 2 от същата наредба е било установено нарушение в целостта и функционалността на средствата за търговско измерване или в свързващите ги електрически инсталации. Между понятието "нарушение в целостта и функционалността" по ал. 1, т. 2 и понятието "отклонение от нормалната работа", употребено от ал. 4 на чл. 49 от НППРЕМПП (отм.) няма различие. Различието между хипотезата на чл. 49, ал. 4, т. 1 и тази на чл. 49, ал. 4, т. 3 от споменатата наредба се състои в причините, довели до нарушението, респ. отклонението. Във втория случай следва да е налице неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване, което може да се осъществи или пряко по начините, изброени в нормата на чл. 45, ал. 3 НППРЕМПП или чрез въздействие върху свързващите средството за търговско измерване електрически инсталации, което води до нарушение на неговата функционалност. В обобщение, обжалваното решение подлежи на отмяна с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.