Решение № 15281 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2017 г.

Решение № 15281 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМД/. Образувано е по касационната жалба на "Ескалера" ООД със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. "М. Л." .№..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Каравасилева, против решение № 195/10.02.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 1449/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-315/27.04.2015 г., издаден от К. В. Б., главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция "Местни данъци" към О. В., потвърден с решение № МД-РШ-032/21.04.2016 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Местни данъци" при О. В. - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Димитров по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил АУЗД № МД-АУ-315/27.04.2015 г., издаден от К. В. Б., главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция "Местни данъци" към О. В., потвърден с решение № МД-РШ-032/21.04.2016 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В., с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК /по искане на задълженото лице/ във връзка с подадена декларация с вх. № ДК 14015142/30.06.2010 г. от "Ескалера" ООД по реда на чл. 14 ЗМДТ като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., к. к. "Ч.", м. "Караташ", УПИ № V-254, кв. 40 с площ 6 500 кв. м. и отчетна стойност 3 980 114.05 лв. са определени задължения за 2014 г. за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер на 7 960.23 лв. и лихва 531.79 лв. и такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 4 577.13 лв. и лихва 305.77 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на акта по съдебен ред е допустимо; актът е издаден от компетентен орган; не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения за неговата материална законосъобразност, които се свеждат до следното: Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица за ДНИ са собствениците на недвижимите имоти, а чл. 13 разпорежда, че този данък се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Според чл. 64 ЗМДТ лицата по чл. 11 дължат и ТБО. ДНИ, според съда, е дължим след като дружеството е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ и го е декларирало като урегулиран поземлен имот /УПИ/ съобразно НА № 132, том ннVII, рег. 8796, дело 1252/2007 г. Размерът на данъка е правилно определен по реда на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ върху данъчната оценка. ТБО е определена само за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване съобразно подадената декларация от дружеството по чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В. - вх. № ДК 19001290/11.12.2013 г., придружена с доказателства за липса на открити партиди за отчитане на вода и ел. енергия. ТБО се дължи, тъй като недвижимият имот се намира в границите на населеното място и тъй като от представените от ответника по делото писмени доказателства се установява предоставянето на тази услуга. Размерът на таксата е правилно определен. Така постановеното решение е правилно. П. В. административен съд е приел, че оспорването е допустимо, а оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № 1166/15.04.2014 г. на кмета на общината съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ. Актът е материално законосъобразен в частта му, в която е определена дължимата ТБО за 2014 г. за услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. Както е посочил съдът в мотивите на своето решение, съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ таксата за тази услуга не се дължи, ако тя не се предоставя от общината. По делото е представена заповед № 3918/30.10.2013 г. на кмета на О. В., с която на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени границите на районите, в които през 2014 г. се осъществяват услугите по чл. 62. Според същата в к. к. "Ч." изцяло /без ВСУ "Ч. Х."/ тези услуги се организират от общината. С договор № Д-9200/7852/02.11.99 г. изпълнението им е възложено на "Адиан" ООД - В. За район "Приморски", в който се намира к. к. "Ч.", предоставянето им се доказва от представените по делото приемо-предавателни протоколи. Размерът е определен въз основа на решението на ОС, взето на основание чл. 66 ЗМДТ /1.5 на хиляда върху данъчната оценка, а тя според чл. 21, ал. 1 ЗМДТ за недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2/. Конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в тази част в касационната жалба не се излагат от касатора. Доводите на дружеството са за неправилност на решението като постановено в нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, според който не се облагат с данък земеделските земи и горите. Не е спорно, че според НА № 132, том ннVII, рег. 8796, дело 1252/2007 г., "Ескалера" ООД придобива право на собственост върху описания по-горе недвижим имот и декларира същия в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ като УПИ. Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ с одобрените и влезли в сила общи и подробни устройствени планове, последният от 2012 г., процесният имот на основание чл. 7 ЗУТ е с основно предназначение урбанизирана територия - населено място, а според чл. 8 ЗУТ с конкретно предназначение "курортна зона - ОК", но липсва завършена процедура за промяна на предназначението по реда на чл. 12, ал. 2 ЗУТ и Закона за горите. Според заповед № КД-14-03-220/21.01.2014 г. на началника на СГКК процесният имот по КК е горска територия. СТЕ установява, че недвижимият имот, собственост на дружеството-жалбоподател, е в строителните граници на населеното място. Със заповед № Г-151/01.06.2005 г. на зам. кмета на община В. е одобрен ПУП за УПИ № V-254, кв. 40 по плана на к. к. "Ч.", който въвежда устройствена зона ОК /курортни зони и комплекси/ с конкретни устройствени показатели /макс. плътност 30%, макс. кинт - 1, мин. озеленяване 60%, средно етажно свободно застрояване - макс. 5 ет./. С решение № 3408-7/35/22, 23 и 29.06.11 г. е одобрен план за улична регулация, водоснабдяване, канализация, ел. захранване, идейна план-схема за вертикално планиране, комуникационно-транспортна схема за к. к. "Ч.". Последният ОУП на гр. В., одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. и заповед № РД-14-2197/03.09.2012 г. на МРРБ, предвижда за процесния имот устройствена зона ОК / курортни зони и комплекси/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, предложение първо с ДНИ се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места. Според второто предложение на цитирания законов текст с ДНИ се облагат и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В тази втора хипотеза, за да се дължи ДНИ е необходимо недвижимият имот да има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ, каквото процесният има, и едновременно с това да е променено предназначението му, а то в случая не е. Тя обаче касае само поземлените имоти извън строителните граници на населеното място, а по отношение на конкретния имот е доказано, че е в строителните граници на населеното място.