Решение № 15717 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2018 г.

Решение № 15717 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Я. от [населено място], чрез адв. Панов като процесуален представител, срещу решение № 567 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3447/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи отрицателния установителен иск по чл. 292 АПК. Ответникът - заместник кметът на община Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател против ответника иск за приемане за установено, че заповед № 5370/21.12.2015 г. на заместник кмета на община Варна за премахване на част от незаконен строеж – изградени на юг и север стълбищни клетки, представляващи част от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2012 по кадастралната карта на [населено място], не подлежи на изпълнение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че представеното от ищцата конструктивно становище и приетото по делото заключение на вещото лице отразяват факти, които са съществували към момента на влизане в сила на съдебния акт по оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж, поради което доводите за недължимост на задължението следва да се считат преклудирани. Посочил е, че не са налице доказателства относно обстоятелства, настъпили след издаването на изпълнителното основание, които да сочат на законност на частта от строежа, подлежащ на премахване или на неговата търпимост по смисъла на § 16 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 292 АПК задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая касатора не се позовава на факти, настъпили след приключване на производството по адм. дело № 120/2016 г. на Административен съд - Варна. Предмет на същото е заповед № 5370/21.12.2015 г. на заместник кмета на община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: "жилищна сграда", находяща се в [населено място], поземлен имот 10135.2552.2012 по кадастралната карта на [населено място]. С решение № 1810 от 26.09.2016 г. по посоченото дело заповедта е отменена в частта, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж – жилищна сграда поради неговата търпимост, като жалбата е отхвърлена в частта на изградените на юг и север стълбищни клетки към тази сграда. Решението е влязло в сила. Основното оплакване, както в първоначалното оспорване, така и в касационната жалба е, че не е възможно изпълнението на влязлата в сила заповед за събаряне на двете стълбищни клетки, тъй като това би нарушило конструктивната цялост и здравина на цялата сграда, което би довело до разрушаването й, а не само на незаконно изградените части. Правилно съдът е приел, че това обстоятелство е съществувало към момента на разглеждане по същество на жалбата срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. Искът по чл. 292 АПК може да бъде основан единствено на нови обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които погасяват подлежащото на изпълнение задължение. Твърденият факт на нарушаване на целостта на сградата, основан на представеното конструктивно становище и на заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, не е ново обстоятелство, тъй като е бил наличен и преди този момент. Разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 7 и т. 8 АПК, на която се позовава касаторът, предвижда хипотези на прекратяване на изпълнителното производство от органа по изпълнението, но не обосновава извод за основателност на предявения иск по чл. 292 АПК. Предвидените в нормата предпоставки в случая не са изпълнени. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е приел и обсъдил всички посочени от ищеца факти, относими към прилагането на чл. 292 АПК и подробно е мотивирал правните си изводи съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Предвид изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение