Решение № 11630 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ против Решение 1164/15.11.2022 г. по адм. дело 59/2022 г. по описа на Административен съд София област/АССО/. Иска отмяна на решението с оплаквания за необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че ответникът по касация не е доказал невъзможност на продължи изпълнението на поетия агроекологичен ангажимент за площ в размер на 25.47 ха, която площ не е била заявена за подпомагане през кампания 2016 г. от дружеството. Според касатора спорът се концентрира около обстоятелството представените от жалбоподателя документи покриват ли всички заявени от него площи, за които е поет ангажиментът. Следвало е да бъде извършена съпоставка между площите, за които е поет агроекологичен ангажимент съгласно издадения на дружеството акт за одобрение и площите, за които дружеството представя доказателства за прекратяване на договор за аренда. Такава съпоставка по делото не е била извършена, тъй като поради допусната от адм. орган техническа грешка е представен акт за одобрение на друго дружество, а не на оспорващото такова. Твърди се от ДФЗ, че не е налице съответствие между площите, посочени в Таблицата на одобрените за участие площи по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС - 1/ от мярка 214 Агроекологични плащания , неразделна част на издаденото Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания ПРСР 2007 - 2013 г. с Изх. 01-2600/9018 от 29.09.2012 г. на Изп. директор на ДФЗ /приложени към касационната жалба/ и площите, за които са представени документи, обосноваващи прекратяване на сключения от ЕООД-то договор за аренда на площи от ДПФ. Неизясняването на спора от фактическа страна представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение . В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна "АБУ Петър" ЕООД, чрез адв. Ботова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор. Сочи се, че видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно - техническа експертиза/СТЕ/, с имотите, предмет на прекратения договор за аренда /описани подробно в споразумението за прекратяване на договора за аренда от 12.07.2016 г./оспорващото дружество е поело 5 - годишен агроекологичен ангажимент. Установява се, че няма разлика между заявените през 2015 г. площи и използваните съгласно договора за аренда площи. Вещото лице е посочило, че с договора за аренда се предоставят 21.25 ха в повече от заявените, т.е. имотите, за които е подадено заявление, са изцяло предмет на договора за аренда на земеделски земи. На следващо място- касаторът не сочи кои са тези площи с размер 21.47 ха, които биха могли да бъдат заявени през кампания 2016, а само голословно твърди, че такива съществуват. В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. Ботова, която поддържа отговора по касационната жалба, няма доказателствени искания и моли касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно. Претендира адвокатско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССО е било Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. 01-2600/6643 от 07.08.2019 г. на Заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, с което във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1698/2005, на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 11/2009 г./ е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от дружеството агроекологичен ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". В мотивите на писмото е посочено, че "АБУ Петър" ЕООД не е подало заявление за плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/", през кампания 2016 г., като след отчитане на представените доказателства от ЕООД, представляващи договор за аренда от 06.12.2011 г. и Споразумение за прекратяване на договор за аренда от 12.07.2016 г. с ОД Земеделие - София - област, са изключение част от площите, като е прието от органа наличието на невъзможност заявителя да спази поетия ангажимент. ДФЗ е приел, че останала площ от 25.47 ха, за която не е доказана невъзможност дружеството да продължи изпълнението на поетия ангажимент. За да постанови отменително съдебно решение АССО приема, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Жалбоподателят не е подал заявление за плащане през 2016 г. по поетия 5 - годишен ангажимент за процесната мярка, поради липса на наета земя, с която да кандидатства. Съдът анализирайки доказателствата по делото, е приел, че всичките арендовани площи, с които жалбоподателят е бил одобрен за участие по мярка 214, са били изключени от поетия ангажимент поради установена обективна невъзможност да продължи изпълнението. Неподаването на заявление за плащане по процесната мярка е самостоятелно основание за прекратяване на агроекологичен ангажимент, но в случая дружеството не е имало основание да подаде такова заявление за 2016 г., доколкото е лишен от стопанство вследствие на прекратяване на договора за аренда на имотите, съставляващи пасища и мери, в резултат на законодателна промяна. За да достигне до тези правни изводи съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно - техническа експертиза - основна и допълнителна, от заключенията по които се установява следното: Със сключения Договор за аренда 004/06.12.2022 г. между дружеството от ОД Земеделие - София област, на оспорващото дружество са отдадени под аренда общо 7 379.567 дка - земеделски земи от държавния поземлен фонд. С допълнителното споразумение от 12.07.2016 г. е прекратен договорът за аренда на всичките 7 379.567 дка. За кампания 2015 г. от АБУ Петър ЕООД са арендовани общо 330.89 ха. Заявените площи за 2015 г. са 309.64 ха. Всички площи по договора за аренда са изключени от заявлението за 2016 г. Вещото лице не е отговорило на поставената допълнителна задача има ли одобрени за участие площи по мярка 2014 Агроекологични плащания , които не фигурират в Допълнителното споразумение от 12.07.2016 г. за прекратяване на договора за аренда. Видно от приложеното към касационната жалба Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. с Изх. 01-2600/9018 от 29.09.2012 г. на Зам. - изп. директор на ДФЗ/, дружеството е заявило и съответно одобрената площ по тази мярка е 305.27 ха, общо 30 парцела, представляващи затревени площи/мери и пасища/. Касационната инстанция споделя изложените от АССО съображения, като на основание чл.221, ал.2, изр.2 - ро от АПК препраща към тях и намира за ненужно да ги преповтаря. Настоящата инстанция намира следното: Дружеството е изпълнило задължението си по чл.18, ал.7 от Наредбата и е уведомило ДФЗ РА за настъпването на форсмажорно или изключително обстоятелство, изразяващо се в сключеното допълнително споразумение за прекратяване на договора за аренда, цитиран по - горе. При твърдения от страна на дружеството, че всички площи, предмет на поетия агроекологичен ангажимент, са предмет и на допълнителното споразумение за прекратяване на договора за аренда на земеделски земи от ДПФ, административният орган е следвало да обоснове защо приема, че има парцели/БЗС, които не се включват в тези площи - 305.27 ха. По делото няма спор, че извън 24,47 ха, за останалите площи до общия размер от 305.27 ха, за които е имало поет петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 " Агроекологични плащания", е отпаднало задължението за подаване на заявление за плащане по чл. 67, ал. 1 от Наредба 11/06.04.2009 г. поради доказана обективна невъзможност за спазване на поет ангажимент вследствие на прекратени договори за аренда, сключен с ОД Земеделие - София - област след изменение на §15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Но за спорните 25.47 ха административният орган е посочил, че те са част от площите, за които земеделският стопанин има ангажимент и за тях няма доказана невъзможност да се продължи изпълнението на поетия ангажимент и да се заявят за подпомагане за кампания 2016 г. В уведомителното писмо не става ясно къде в първоначално заявените площи при поемане на агроекологичния ангажимент попадат спорните хектари. От административния акт следва, че ангажиментът за кампания 2016 г. е само за 25.47 ха и за тях не е подадено заявление, и следователно само за тези площи е налице сто процента неизпълнение от страна на земеделския стопанин. Административният орган е посочил в уведомителното писмо, че за всички останали площи/до 305.27 ха/ е налице обективна невъзможност да бъде спазен поет ангажимент поради изменение на §15 и чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Поради липсата на мотиви в административния акт съдебният експерт не би могъл да провери и да даде експертно заключение кои и къде са спорните 25.47 ха/като парцели/БЗС/. Правилно административният съд е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, с указания ДФЗ да изложи мотиви защо приема, че посочените 25.47 ха се явяват референтни площи и на какво правно основание. След конкретното индивидуализиране на спорните 25.47 ха - като парцели и БЗС, административният орган следва да съобрази налице ли са форсмажорни обстоятелства по отношение на тях, представляващи основания за прекратяване на ангажимента. Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила - постановено при спазване на закона. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1200 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение