Решение № 12799 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2018 г.

ВАСVII отделение23.10.2018 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8038/ 21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11269/2017 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, гр. София, ул. "Триадица" № 2 да заплати на Агенцията за социално подпомагане, гр. София, ул. "Триадица" № 2 направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12799 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" /ОП РЧР/ в Министерството на труда и социалната политика, подадена чрез пълномощник, против решение № 8038/ 21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11269/2017 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил наложена на Агенцията за социално подпомагане финансова корекция, обективирана в писмо изх. № BG051РО001-6. 201/327 от 2.03.2017 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че е спазил предвидената в закона процедура. Счита, че не е бил длъжен да изпраща на бенефициера изготвения окончателен одитен доклад, чиито констатации е възприел. Не е бил длъжен и повторно да дава възможност на бенефициера за възражения, след като това последният вече е направил във връзка с предварителния доклад на одитиращия орган, с цел осигуряване на бързина и процесуална икономия в административния процес. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Агенцията за социално подпомагане жалба. Претендира разноски. Ответникът Агенцията за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Агенцията за социално подпомагане е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № B. -6.2.01 "Разработване и внедряване на информационни системи и бази – данни, обслужващи системата за социално подпомагане, предоставяне на социални услуги и социално включване" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз", чрез свой екип, е извършила одит на операциите за сертифицираните разходи по оперативната програма за 2015 г. В обхвата на одита е включен и проектът на Агенцията за социално подпомагане. За констатациите от проверката изпълнителната агенция е изготвила предварителен одитен доклад, който е изпратен на Агенцията за социално подпомагане с писмо изх. № 07-2004/18.08.2016 г. Срещу установените в предварителния одитен доклад нарушения по договора за безвъзмездна финансова помощ АСП е подала възражение, изложено в писмо изх. № 04-00-0155#5/22.08.2016 г. За резултатите от проверката одитиращият орган е изготвил окончателен доклад, в който е изложил подробно констатациите за допуснати нарушения при провеждане на процедурата по възлагане на обществена поръчка с предмет "Изграждане и поддържане на интегрирана информационна система на Агенцията за социално подпомагане", в резултат на която Агенцията е сключила договор от 13.05.2014 г. с "Технологика" ЕАД на стойност 2 950 000 лв. Одитиращият орган е дал препоръка на УО да наложи финансова корекция в размер на 25 % от разходите върху засегнатия договор и да предприеме действия за възстановяване на сумата от бенефициера, както и да изчисли общата стойност на финасовата корекция върху всички разходи по засегнатия договор. Във връзка с установяванията в окончателния доклад на одитиращия орган, с писмо изх. № 07-548/ 28.02.2017 г. ръководителят на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси 2014-2020" е изискал от Агенцията за социално подпомагане в срок до 2.03.2017 г. да "предприеме необходимите действия за отразяване на констатациите в счетоводните си системи и в ИСУН, както и да предостави информация на УО за размера на сертифицираните разходи по договорите с изпълнител, по който следва да бъде наложена финансова корекция". С оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № B-6. 201/327 от 2.03.2017 г. ръководителят на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" е наложил финансова корекция в размер на 1 020 824, 16 лв., от които 885 000 лв. с ДДС, съставляващи 25% от стойността на верифицираните и сертифицирани разходи по договора между АСП и "Технологика" ЕАД, , и 135 824, 16 лв. - корекция върху сумата на верифицираните разходи от група "Б" на бюджета "Допустими разходи по правилата на ЕФРР". Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното писмо подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като с него за първи път се определя финансова корекция за допуснати при проверка нередности, съставляващи нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. След извършения съдебен контрол за законосъобразност на административния акт АССГ е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма на акта и при съществено нарушения на административнопроцесуалните правила. Мотивирал е извод, че актът не е издаден във формата и със съдържанието по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, както и че при издаването му органът не е спазил процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, поради което го е отменил. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. По делото безспорно е установено /а и касаторът, предвид твърденията в касационната жалба, не оспорва/, че УО е изпратил на бенефициера предварителния одитен доклад с писмо изх. № 07-2004/18.08.2016 г., което е цитирано в представеното писмо - възражение изх. № 04-00-0155#5/22.08.2016 г. С него АСП се е запознала с констатациите в доклада, който е изготвен в резултат на проверката и само за целите на одита. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че одитът се осъществява от орган, който е различен от управляващия орган на съответната оперативна програма, и заключенията в докладите на одитния орган и препоръките в тях не са адресирани към бенефициера, а към управляващия орган. Съответни на закона са приетите от съда мотиви, че предоставянето на доклада за запознаване на бенефициера не освобождава административния орган от задължението му по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, тъй като именно той, а не одитния орган определя и налага финансовата корекция. Финансовата корекция се налага с индивидуален административен акт и защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 27, ал. 3 и 5-7 ЗУСЕСИФ, т. е. по реда на АПК. В ЗУСЕСИФ законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на получателя на помощта да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Както правилно е приел първоинстанционният съд, това изискване на закона не е спазено. Органът не уведомил Агенцията за социално подпомагане за основанието и за размера на финансовата корекция по смисъла на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Това е нарушение на установената в закона процедура. С оглед релевантната нормативна уредба административният орган нито е провел законосъобразна процедура по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, нито е съобразил изискването на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ ясно и недвусмислено сочи, че преди да издаде акт, с който да определени по основание и по размер финансовата корекция, органът трябва да осигури възможност на бенефициера да представи своите писмени възражения. Законодателят не поставя това задължение на органа /и право на бенефициера/ в зависимост от това дали в други производства бенефициерът се е информирал за евентуалното основание и размер на финансовата корекция, която органът има намерение да му определи. Законодателят императивно разпорежда задължение на органа да осигури на бенефициера възможност за запознаване с основателността и размера на финансовата корекция, като и да представи доказателства. Това е законова гаранция за произнасяне на органа, след като е събрал всички релевантни доказателства. Именно поради това и разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ задължа органа да обсъди доказателствата и възраженията на бенефициера в издадения акт. В конкретния случай цялата законоворегламентирана процедура не е спазена от УО. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора, че с уведомяването на бенефициера половин година по-рано за предварителния одитен доклад и възприемането от органа изцяло на констатациите в окончателния одитен доклад, е изпълнил задължението си по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че и с писмото от 28.02.2017 г. не е изпълнено това задължение на УО. Правото на бенефициера да се запознае с проекта на органа за определяне на финансова корекция е регламентирано както в националния закон, така е и изрично установено в практиката на Съда на Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз е наложил правото на страната да бъде изслушана преди спрямо нея да бъде издаден акт с неблагоприятна мярка, като общо правило. В практиката си Съдът изрично приема, че "това задължение тежи върху административните органи на държавите-членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" - Решение от 18 декември 2008, Soprop й, С-349/07, EU: C: 2008: 746, точка 38; решение от 01 октомври 2009, F. S., С-141/08Р, EU: C: 2009: 598, точка 83. Влезлият в сила нормативен акт, включително и акт на първичното право на Съюза и на националното право, е задължителен не само за гражданите и за юридическите лица, но и за административните органи. Предвид изложеното, при издаване на оспореното писмо от 2.03.2017 г. УО е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Също така, в акта не са изложени и никакви фактически обстоятелства, които органът да е подвел под приложимите правни норми, при съобразяването на чл. 72 ЗУСЕСИФ. В отсъствие на надлежно проведена процедура и мотивиран от фактическа и правна страна административен акт, правилен е изводът на административния съд за незаконосъобразност на оспореното волеизявление. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление по реда на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, липсата на конкретни фактически основания за формирането му, които органът е подвел под посочените в решението правни норми, засяга правото на защита на адресата и препятства съдебния контрол по съществото на спора. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Агенцията за социално подпомагане следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 73 ЗУСЕСИФ