Решение № 14925 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 865/2013 г.

Решение № 14925 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 865/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет гр. Пазарджик, чрез процесуалния представител адв. Иван Йорданов от Пловдивската адвокаска колегия против решение № 627 от 06.12.2012 г., постановено по адм. дело № 646/2012 г. на Административен съд гр. Пазарджик. В касационната жалба се излагат подробни съображения по съществото на спора. Навеждат се доводи за недопустимост на съдебното решение-касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради това, че решенията на Общинския съвет взети по реда на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 11 от ЗОбС, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, а прокурорът не е от кръга на лицата посочени в текста и следователно постановеното в резултат на недопустим протест съдебно решение е недопустимо. Алтернативно се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че решението на общинския съвет не противоречи на административнопроизводствените правила, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА оспорването спира изпълнението на индивидуалните и общи административни актове и изпълнението на подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът не постанови друго, а в конкретния случай се касае за друг акт. В съдебно заседание и писмено становище от 23.10.2013 г. процесуалния представител адв. Шикова подържа касационната жалба по изложените в нея основания. Претендира съдебни разноски. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Ответникът - Община Пазарджик представлявана от кмета на общината в отговор по касационната жалба от 09.01.2013 г. я подържа по изложените в нея основания и моли обезсилване на съдебното решение и алтернативно -отмяната му и отхвърляне протеста на прокурора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери касационната жалба, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване съдебно рашение и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, административният съд, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОбС е отменил решение № 156 от 26.07.2012 г., взето по протокол № 10 на Общински съвет гр. Пазарджик с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 1 от ЗОбС във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 от Наредба за реда за придобиване право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - собственост на Община Пазарджик е решено учредяване на право на строеж, чрез публичен търг с тайно наддаване на застроителни петна за изграждане на магазини по одобрен идеен технически проект в поземлени имоти с идентификатори 55155.503.954; 55155.503.953; 55155.503.956 и 55155.503.957, съставляващи съответно УПИ IV-търговия и услуги, УПИ V- търговия и услуги, УПИ VI-търговия и услуги и УПИ III- търговия и услуги, всички в кв. 1254 по плана на гр. Пазарджик. За стигне до този резултат решаващия съд е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 37, ал. 1 от ЗОбС може да се учредява право на строеж върху имоти-частна общинска собственост по установения от закона ред. В конкретната хипотеза е прието, че имотът към момента на вземане на решението не е бил частна общинска собственост, тъй като решение № 115 от 31.05.2012 г. на Общински съвет гр. Пазарджик, с което собствеността се преобразува от публична в частна общинска е било оспорено с протест на прокурора по което е било налице висящо адм. дело № 425/2012 г. на Административен съд гр. Пазарджик. При спазване принципа на служебното начало, като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция намира, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд, след като е преценил по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства е достигнал до законосъобразни и правилни изводи, които настоящата инстанция споделя. Дори да се приеме тезата на касатора за специалния характер на разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА която е приложима в конкретния случай, това не изключва правомощието на прокурора да предприеме действия за отмяна на незаконосъобразен акт, което е израз на отредената му с чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт, функция да следи за спазване на законността. В чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА ясно е посочено, че актовете на Общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. Това е обща хипотеза, съвпадаща с правилото, разписано в чл. 147, ал. 2 от АПК относно правото на оспорване, където е предвидена изрично възможност за прокурора да подава протест в случаите на чл. 16 от АПК, упражнявайки правомощията си да следи за спазване на законността в административния процес. Хипотезите, разписани в чл. 45, ал. 4 и 5 от ЗМСМА са специални и те не изключват приложението на ал. 3, а само създават допълнителни възможности за кмета и областния управител. Затова в конкретния случай прокуратурата, чрез действията на прокурор от съответната окръжна прокуратура, е упражнила напълно законосъобразно свои законоустановени правомощия, поради което съдебното производство, образувано по прокурорския протест и постановения съдебен акт са допустими. Решението на съда е и материално законосъобразно. Обосновано и правилно, по подробно изложени мотиви, които се подкрепят от събраните по делото доказателства и следва да бъдат споделени, съдът е приел, че оспореното решение на Общинския съвет гр. Пазарджик е постановено при липса на необходимите материални предпоставки, доколкото към момента на вземане на решението за учредяване на право на строеж върху определени общински площи, същите не са имали статут на имоти-частна общинска собственост. Съответствието на акта с материалния закон е съобразено съгласно разпоредбата на чл. 142 от АПК. Съдът правилно е приел също така, че решението е постановено при нарушение на административнопроизводствените правила правила, тъй като актът, предмет на съдебен контрол с оспореното съдебно решение, е постановен в условията на висящ процес по отношение на друг, обуславящ го акт. Без наличието на стабилен акт относно вида на общинската собственост, общинския съвет и кмета не могат да осъществят дадените им с нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗОбС правомощия. По изложените съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, съдебни разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,