Решение № 13287 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2016 г.
ВАСIII отделение03.11.2017 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 58/2015 г. по описа на Административен съд Л. в частта му, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на И. Х. Н., ЕГН ********** сума в размер на 400 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на съда до окончателното й изплащане. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13287 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 37 от 25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 58/2015 г. по описа на Административен съд Л. в частта му, с която е осъдена да заплати сума в размер на 400 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на съда до окончателното й изплащане. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. Х. Николов редовно призован за съдебно заседание не взема становище по жалбата. Не взема становище и адв. Михайлова назначена за негов особен представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд Л. се е развило по исковата молба на И. Х. Н. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева, за причинени неимуществени вреди, произтичащи от изпълнението на отменена с влязъл в сила съдебен акт, като незаконосъобразна, Заповед № 18 от 21.01.2015 г. на началника на ЗО "Атлант" гр. Т. и от незаконосъобразни действия по предварителното й изпълнение, в периода 21.01.2015 г. до 26.01.2015 г., ведно със законната лихва от 20 000 лева (посочена от ищеца). Съдът, с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните, е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на този анализ е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и е направил съответни на материалния закон правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Николов иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от преживяване на интензивни негативни емоции с характер на нехуманно и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2, предл. 6 и т. 3 ЗИНЗС, в периода посочен в исковата молба, през който ищеца е настанен в наказателна килия при условията на предварително изпълнение на невлязлата в сила заповед за наказване при данни за влошеното му здравословно състояние - хипотония. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като размера на обезщетението - 400 лева е определил при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му част, до претендирания размер, предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен, в която част решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Така постановеното решение, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от преживяване на интензивни негативни емоции с характер на нехуманно и унизително отношение в периода, предмет на исковата молба. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени, въз основа на кои доказателства, посочил е кои от тях кредитира и кои не. Въз основа на това е изведен правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за доказаност и за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Несъстоятелно е и твърдяното в касационната жалба, че дейността по налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода не е административна, а наказателно-изпълнителна. С т. 8 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по ТД № 2/2014 г. Общите събрания на I и II колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС дадоха категоричен отговор като приеха, че отношенията между лишените от свобода, осъдените на "пробация" и лицата, на което е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", от една страна и затворническата администрация, от друга, не са равнопоставени, а са такива по упражняване на държавна принуда. Специализираните органи по изпълнение на наказанията са административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидени в закона правомощия. Техните актове са актове по изпълнение на административна дейност, поради което претенциите за вреди от тях подлежат на разглеждане от административните съдилища на осн. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК. Неоснователни са също доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията, в които е бил поставен в наказателната килия през процесния период при положение, че е имал установено заболяване - хипотония, възпрепятстващо изпълнението на възложени му от затворническата администрация задачи, което се е усложнило в условията на изпълнение на наказанието, което от своя страна е наложило прекъсването му. Липсата на грижа за здравето му, неразбирането от страна на служителите на проблема могат да бъдат квалифицирани именно като причиняващи страдание и унижаващи човешкото достойнство. Обезщетението за причинените неимуществени вреди е определено от решаващия съд в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират, в съответствие със закона и относимата съдебната практика. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение