Решение № 8588 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3938/2009 г.
ВАСII отделение29.06.2009 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
Отменява решението от 6.01.2009 г. по адм. д. № 303/08 г. на Хасковския административен съд и вместо него постановява: Отхвърля жалбите на Стоянка Ангелова Накова, Пенка Петрова Иванова, Даниела Йорданова Иванова, Иван Йовчев Иванов и Гочо Лозев Желев срещу разрешение за строеж № 113 от 18.06.2008 г. на главния архитект на община Димитровград и одобрения инвестиционен проект към него. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8588 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3938/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторите са обжалвали поотделно решението от 6.01.2009 г. по адм. д. № 303/08 г. на Хасковския административен съд, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед от 26.09.2008 г. на началника на РДНСК за отмяната на инвестиционен проект и строително разрешение от 18.06.2008 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Ответниците не са взели становища по касационните жалби, прокурорът дава заключение, че са основателни. Касационните жалби, подадени в срок, са основателни. 1. Разрешение за строеж се издава на собственика, на притежателя на право на строеж или на право да строи в поземления имот по силата на специален закон - чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161 ЗУТ. Правото на строеж в съсобствен поземлен имот се учредява от останалите съсобственици с нотариален акт - чл. 18 ЗЗД и чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Веднъж учредено, то не се погасява от последващи промени в съсобствеността върху земята - чл. 99 вр. чл. 111, ал. 1 ЗС. 2. Установено е, че на праводателите на титуляра на строителното разрешение е било учредено право на строеж от всички останали съсобственици на поземления имот към момента на сделката. Независимо от последвалите промени на собствеността върху имота, правото на строеж не е било погасено и негов притежател към момента на издаване на строителното разрешение е било лицето, на чието име е издадено разрешението. 3. Разрешението, следователно, е било издадено на оправомощено лице по чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161 ЗУТ. Обратно на единственото основание, на което е било отменено, и в съответствие с касационните оплаквания, нотариално съгласие по чл. 183, ал. 1 ЗУТ от последващите съсобственици за повторното учредяване на правото на строеж не е било необходимо. Следва решението, потвърждаващо отменителната заповед, да бъде отменено като противоречащо на материалния закон на чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161 ЗУТ и заменено при условията на чл. 222, ал. 1 АПК с друго, с което жалбата срещу разрешението да бъде отхвърлена, воден от което Върховният административен съд