Решение № 16761 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2013 г.

Решение № 16761 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Алфред Ембека, гражданин на Сомалия, против решение № 7297 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 7970/2012 на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 554 от 27.07.2012 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Славова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Алфред Ембека, гражданин на Сомалия, против решение № 554/27.07.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е седма молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. В молбата за закрила и по време на проведените интервюта молителят не заявява никакви нови факти и обстоятелства, различни от твърдените в предходните административни производства. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ, първоинстанционният съд е приел, за доказано твърдението на административния орган, че липсват условия молителят да се ползва от субсидиарна закрила, тъй като не е установено наличието на реална опасност от тежки посегателства спрямо личността му в държавата, от която идва. Съдът е отбелязал, че в случая от наличните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Гана, явяваща се трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителни разпоредби на ЗУБ, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Изложените в този смисъл съображения на административния орган са подкрепени напълно, с оглед наличните по преписката доказателства. Използвана е и информацията, съдържаща се в справка № 01-3028 от 12.06.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ. Отчетено е, че съгласно тази справка няма обичай, според който синът на вожда да бъде принасян в жертва, ако откаже да наследи поста. С оглед на така описаните данни относно обстановката и традициите в Гана, съдът прави извод, че разгледани през призмата на твърденията на кандидата за закрила, обосновано административният орган е приел липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на Алфред Ембека. Първоинстанционният съд е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е седма по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведените интервюта, в касационната жалба и писмените бележки към нея касаторът не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец и/или хуманитарен статут. Отново твърди, че причината за нежеланието му да се върне в Гана е роднините от племето на неговия баща, които продължават да го търсят, за да стане техен вожд. Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход или в трета сигурна държава (§ 1, т. 7 и т. 9 от ДР на ЗУБ) без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. Приложените към касационната жалба доказателства и писмени бележки с нищо не променят фактическата обстановка, свързана с конкретната бежанската история на касатора, в която не са налице обстоятелствата, обуславящи предоставянето на закрила по Закона за убежището и бежанците. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,