Решение № 13384 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2017 г.

Решение № 13384 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Луп-91" ЕООД с ЕИК *********, подадена чрез процесуалния представител - адв. Г. Г., против решение № 2790 от 25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2642/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221015004504-091-01/24.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр. С., потвърден с Решение № 208/08.02.2016 г., издадено "за" Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП. В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - директор на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. С., чрез юрк. М., моли да бъде оставена същата без уважение, като неоснователна и недоказана, и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9330 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Предмет на касационно обжалване е решение № 2790 от 25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2642/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С решението си съдът е отхвърлил жалбата на "Луп- 91" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221015004504-091-01/24.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр. С., потвърден с Решение № 208/08.02.2016 г., издадено "за" Директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 680 160 лв. по следните фактури, издадени от "Янвекс" ЕООД: № 6/27.05.2015 г. с предмет 108 000 консерви "октопод в доматен сос" и № 8/29.05.2015 г. с предмет 110 000 консерви "октопод в доматен сос". Административният съд, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки по фактурите с предмет - консерви "октопод в доматен сос" и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съдът е анализирал представените в хода на ревизията и в съдебно производство доказателства свързани с предходната и пряката доставка, както и последващата реализация на стоките. Приел е, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите предвид неустановеност на правно-релевантните обстоятелства - приемо-предаване и индивидуализация, прехвърляне на право на собственост, транспорт, съхранение, товарене, разтоварване. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Касационните оплаквания на жалбоподателя са основателни. Не е спорно, че процесните доставки имат за предмет родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез тяхното отделяне и предаване. В случая по делото са ангажирани доказателства относно произхода на стоките - инвойс-фактури № 754/20.05.2015 г. и № 761/25.05.2015 г. от BRIN CAFFE S. r. l, издадени към "Янвекс" ЕООД, с приложени към тях пакетажен лист; международни товарителници към същите инвойс- фактури, които удостоверяват транспортирането на стоките от Италия до България. Установено е прехвърлянето на собствеността на стоките чрез приложените към пряката доставка приемо- предавателни протоколи. Липсата на стокови разписки не би могло да бъде аргумент, че доставка не се е осъществила, тъй като съвкупната преценка с останалите доказателства установява придобиване правото на фактическо разпореждане върху стоките, респективно реалното осъществяване на доставките. Действително приемо-предавателните протоколи, в качеството им на частни документи, наистина нямат материална доказателствена сила обвързваща съда и страните, но това не означава че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Същите не са оспорени по отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила, така че удостоверяват постигнатото между страните съгласие за индивидуализация на стоките. От друга страна за реалното изпълнение на спорните доставки не може да се очаква представянето на официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. Отразяването в ЧМР във връзка с предходната доставка - представляваща ВОП от Италия на място на разтоварване на стоките в гр. П., а в приемо-предавателните протоколи във връзка с пряката доставка на място на предаване - гр. С., не обосновава знание за участие в привидна доставка или липса на доставка. Според тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в преюдициалните заключения на СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285/11/. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, касационният съд намира за доказано по делото индивидуализацията на стоките, извършена чрез приемо- предаване и отделяне на стоките от вида им. Налице е последващ ВОД към Гърция, във връзка с който касаторът е представил инвойс- фактури № 1/27.05.2015 г. и № 2/29.05.2015 г. с приложени към тях ЧМР, заверени от изпращач, превозвач и получател; писмени потвърждения от Гърция към инвойс-фактурите. Предвид горното, редовното осчетоводяване на процесните стоки при РЛ, доказаното прехвърляне на собствеността върху тях от доставчика към дружеството - касатор, както и последващата им реализация, водят до извод за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит и липса на основание за отказ от признаването му. По изложените съображения касационният съд намира решението на административния съд за неправилно. Съдът е направил необосновани изводи въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи във връзка с неправомерно начисляване на данъка по процесните фактури и оттам за наличие на отрицателна предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, издадени от "Янвекс" ЕООД се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Разноски: С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 10 975 лева, от които - 5350 лева за производството пред АССГ /вкл. ДТ 50 лв., 500 лв. - ССЕ, 4800 лв. - адвокатско възнаграждение/ и 5625 лв. - за касационното производство /25 лв. - ДТ и 5600 лв. - адвокатски хонорар/. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,