Решение № 7793 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Еделвайс-Д. АСУАД с ЕИК 202493191 и със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, [улица], срещу Решение 139 от 02.10.2023 г., постановено по адм. дело 9 по описа за 2023 г. на Административния съд Ямбол. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от едноличния търговец против Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането му да заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 59 412, 39 лв., от които главница в размер на 56 212, 38 лв. и лихва в размер на 3 200, 01 лв., претърпени в резултат на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 24/312/02723/3/01/04/01, изх. 01-6500/8607 от 26.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, отменен с Решение 12299/01.12.2021 г. по адм. дело 5465 по описа на Върховния административен съд за 2021 г., ведно със законната лихва върху посочената обща сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение едноличният търговец е осъден да заплати в полза на ответника 150, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател оспорва първоистанционното решение, като неправилно, навеждайки като основания - нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Счита, че по делото се установява кумулативното наличие на изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ДФЗ за имуществени вреди. Счита, че липсва правно основание, за да бъде извършено прихващане между платената от него сума от 56 212, 38 лв. по отменения АУПДВ и задължението, установено с Решение за налагане на финансова корекция 24/312/02723/3/01/04/02, изх. 01-6500/8607#20 от 26.04.2022 г. Изразява становище, че за да бъде извършено прихващане между вземането на държавата по подлежащото на предварително изпълнение ново решение за финансова корекция и неговото вземане за обезщетение за имуществени вреди, което би се дължало по силата на влязло в сила окончателно съдебно решение, е необходимо издаване на нарочен административен акт. Твърди, че тези вземания не са окончателно установени по размер, не са ликвидни и не са изискуеми. По тези съображения иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друг, с който исковете му бъдат уважени в цялост. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът ДФЗ, със седалище и адрес на управление в София, [улица]оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно. Претендира разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението, предмет на обжалване е неблагоприятно. По основателността й касационният съдебен състав приема следното: Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 226 АПК, след отмяна от Върховния административен съд (с негово Решение 164/09.01.2023 г. по адм. дело 6147/2022 г.) на Решение 92/18.05.2022 г., постановено по адм. дело 105/2022 г. по описа на Административния съд Ямбол /първоначално постановеното по спора/ и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане при спазване на указанията по чл. 224 АПК. Съдебното производство е образувано по искова молба на ЕТ Еделвайс-Д. АСУАД, предявена против ДФЗ (Фонд/ът/а), за осъждането му да заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменен с Решение 12299/01.12.2021 г. по адм. дело 5465/2021 г. на Върховния административен съд АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, изх. 01-6500/8607/26.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, в размер на общата сума от 59 412, 39 лв., от който 56 212, 38 лв. главница, представляваща платено от ищеца публично държавно вземане по този АУПДВ и 3 200, 01 лв. начислена лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху посочената обща сума, считано от датата на предявяването на иска 28.03.2022 г. до окончателното й изплащане. Административният съд Ямбол е установил следната фактическа обстановка: Между ЕТ Еделвайс-Д. АСУАД и ДФЗ е сключен Договор 24/312/02723 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия по програма от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). В приложение 1 към подписания договор, са посочени одобрените разходи по проекта в размер на 535 527, 90 лв., като е предоставена безвъзмездна финансова помощ с първоначално одобрен размер от 374 749, 18 лв., представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи. Безвъзмездната финансова помощ е предоставена във връзка с осъществяване на проект с ИД 24/312/02723 от 23.05.2013 г. изграждане на къща за гости, находяща се в [населено място], Община Павел баня, област Стара Загора. С АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, изх. 01-6500/8607/26.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 212, 38 лв., представляващо част от полученото плащане по Договор 24/312/02723/09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312. Актът е издаден заради неизпълнение от ищеца той и бенефициент по договора на негови задължения по одобрения с този договор бизнес план, изразяващи се в нереализиране на заложените в бизнес плана стойности на приходи от услуги за три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., и неизпълнение на ангажимента за разкриване на работни места за посочените три години. В акта е посочено, че дължимата сума подлежи на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчването му, чрез превеждането й по банковата сметка на ДФЗ. Посочено е, че върху установения размер на задължението се начислява лихва, считано от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване. Съдът е установил, че ЕТ Еделвайс-Д. АСУАД е превел сума в размер на 59 412, 39 лв. по сметката на ДФЗ, разделени на осем плащания, извършени между 09.11.2020 г. и 01.09.2021 г. (копия на преводни нареждания към бюджета л. 95-102 от адм. дело 105/2022 г. по описа на Административния съд Ямбол). С Решение 119/23.03.2021 г. по адм. дело 729/2020 г., Административният съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на ищеца против АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, изх. 01-6500/8607/26.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ. Едноличният търговец е обжалвал решението на Административния съд Стара Загора пред Върховния административен съд, който със свое Решение 12299/01.12.2021 г., постановено по адм. дело 5465/2021 г. (л. 89-94, пак там) е отменил Решение 119/23.03.2021 г., и е постановил решение по същество отменяйки като незаконосъобразен АУПДВ. Предвид отмяната на АУПДВ с влязъл в сила окончателен съдебен акт, ЕТ Еделвайс-Д. АСУАД отправил Искане до ДФЗ (л. 103-104, пак там) за възстановяване на платената сума в размер на 56 212, 38 лв., представляваща главницата по публичното държавно вземане, установено с акта, както и сумата от 3 200, 01 лв., представляваща начислената лихва върху сумата на главницата. С Уведомително писмо по чл. 26 АПК, изх. 01-6500/8607#15/27.01.2022 г. (л. 105-108, пак там), ищецът едноличен търговец е уведомен от ДФЗ, че Фондът пристъпва към издаване на решение за налагане на финансова корекция за същите нарушения, послужили като фактическо основание за издаване на АУПДВ, която ще бъде в размер на сумата от 56 212, 38 лв., представляваща 15 % от получената финансова помощ по Договор 24/312/02723/09.10.2014 г. В писмото е посочено, че доколкото към 25.01.2022 г. са налице данни за погасяване на сума в размер на 59 412, 39 лв. във връзка с издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, изх. 01-6500/8607/26.08.2020 г., дължимостта на средствата към ДФЗ е в размер на 0 лв. С Решение 24/312/02723/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8607#20 от 26.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л. 136-139, пак там) е определена окончателна финансова корекция в размер на 56 212, 38 лв. по Договор 24/312/02723/09.10.2014 г., сключен между ЕТ Еделвайс-Д. АСУАД и ДФЗ. В решението е посочено, че, в съответствие с допуснатото по закон предварително изпълнение на отменения по съдебен ред АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, изх. 01-6500/8607/26.08.2020 г., издаден за същите нарушения, за които се издава и решението за финансова корекция, дължимата сума е била принудително събрана, поради което същата е отнесена за погасяване на задължението, обективирано в това решение, респ. дължимата сума за възстановяване вследствие на това съотнасяне е 0 лв. С Решение 150 от 08.09.2022 г. по адм. дело 152 по описа на Административния съд Ямбол за 2022 г. (л. 72-82 от адм. дело 152/2022 г. по описа на Административния съд Ямбол), е отменено Решение 24/312/02723/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8607#20/26.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. В резултат на касационното обжалване на решението, с Решение 5262 от 17.05.2023 г. по адм. дело 10039 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., Решение 150/08.09.2022 г. по адм. дело 152/2022 г. на Административния съд Ямбол е отменено, а жалбата на ЕТ Еделвайс-Д. АСУАД срещу Решение 24/312/02723/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8607#20 от 26.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е отхвърлена. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел за допустим предявения от едноличния търговец против ДФЗ иск за имуществена обезвреда. В хода на разглеждането му по същество, го е преценил за неоснователен. Мотивирал се е, че по делото е останало недоказано наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Приел е, че процесните АУПДВ и Решение за налагане на финансова корекция са наложени за едни и същи нарушения на сключения между едноличния търговец и ДФЗ Договор 24/312/02723 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия по програма от ПРСР 2007-2013 г. Съобразил е, че АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, изх. 01-6500/8607 от 26.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е отменен на процесуално основание, доколкото съдът е приел, че приложимият ред за установяване на конкретното вземане е този по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), посредством извършване на финансова корекция, като в производството по отмяната на АУПДВ въпросът дали плащането към ДФЗ е било дължимо, не е бил обсъждан. Счел е, че въпросът за дължимостта на това плащане е обсъден и разрешен в производството по обжалване на Решение 24/312/02723/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8607#20/26.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. Посочил е, че с Решение 5262/17.05.2023 г., постановено по адм. дело 10039 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. е прието, че финансовата корекция е наложена законосъобразно. Като се е позовал на нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е обосновал, че вземането на държавата, както по отменения АУПДВ, така и по решението за налагане на финансова корекция, се явява публично държавно вземане, като начините за погасяването му са предвидени в чл. 168 ДОПК, а сред тях е плащането и прихващането. Обсъдил е разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ДОПК. Формирал е решаващия извод, че претендираната вреда в размер на сумата от 59 412, 39 лв. не е претърпяна от ищеца, доколкото тази сума е прихваната от компетентния административен орган за погасяване на задължението на едноличния търговец по решението за налагане на финансова корекция. С тези мотиви, съдът е отхвърлил, като неоснователни, предявените от ЕТ Еделвайс-Д. АСУАД искови претенции. Присъдил е юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по иска. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като частично правилно като краен резултат. Настоящото касационно производство е второ по реда си по спора. С Решение 164/09.01.23г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. 6147/22година,след отмяна на първоначално постановеното по спора първоинстанционно решение, делото е върнато за ново разглеждане на административният съд. Видно е от съдържанието на цитираното решение, че ВАС е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.1 ЗОДОВ и е приел за установена първата от кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. Върнал е делото за ново разглеждане за установяване наличието на вреда, като е дал и конкретни указания по този въпрос. Ясно е посочил в решението си, че вреда би била налице, само ако наложената финансова корекция е незаконосъобразна. При новото разглеждане на делото, административният съд е квалифицирал иска като такъв по чл.1 ЗОДОВ и се е съобразил изцяло с указанията на касационната инстанция. Безспорно е установил, че на ищеца е наложена финансова корекция по договора му с ДФ Земеделие 24/312/02723/09.10.14г., като решението за налагането й е влязло в сила след съдебното му оспорване. Финансовата корекция е в размер, какъвто е бил и размерът на публичното вземане по отменения АУПДВ. При спазване на указанията на ВАС, административният съд е преценил, че не е налице вреда за ищеца. Настоящият касационен състав макар да не споделя правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, счита, че това не е повлияло на правилността на обжалваното решение. От обстоятелствата в исковата молба следва, че се твърди от ищцата, че АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01 от 26.08.2020г. е изпълнен преди да приключи съдебното му оспорване относно неговата законосъобразност, в резултат на което този акт е отменен като незаконосъобразен. Сочи се също така от ищеца, че след отмяната на АУПДВ, ДФ Земеделие е поканен да върне преведените му от ищеца суми във връзка с отменения АУПДВ, което фондът е отказал да направи. Така сочените обстоятелства в исковата молба са основание за квалифициране на предявения иск като такъв с пр. осн. чл.301, изречение второ АПК, който гласи следното: чл.301. Когато административен акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно удоволетворява засегнатото лице по друг начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. Разпоредбата създава задължение за действие за административния орган при наличие на определени законови предпоставки започнало изпълнение на административния акт , отмяна на административния акт, нарушено право на засегнатото лице. Със същата разпоредба се предоставя и право на засегнатото лице, първо да му бъде възстановено нарушеното право, а ако това не стане - на обезщетение, което ще възникне при наличието на същите предпоставки, допълнени с още две изтичането на определен срок от време един месец и бездействие на административния орган за възстановяване на нарушеното право през този срок. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя извода на административния съд, че за ищеца не е налице вреда в размер на сумата от 56 212,38 лева, представляваща възстановена на ДФ Земеделие, част от получената от ищеца безвъзмездна финансова помощ по Договор 24/312/02723/09.10.2014г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията от Програма за развитие на селските райони 2007-2013. Влязлото в сила решение за налагане на финансова корекция на ищеца по договора му с ДФ Земеделие за същата сума означава, че ищецът няма право на тази сума. Тоест, няма нарушено право за финансово подпомагане на ищеца до размера на тази сума, поради което не му се следва и обезщетение за него. Неправилно обаче, административният съд е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за сумата на платената от ищцата лихва във връзка с отменения като незаконосъобразен АУПДВ. След като АУПДВ е отменен, платената от ищцата лихва върху размера на установеното с него публично задължение е недължимо платена. Тази лихва не се дължи и във връзка с финансовата корекция, наложена с Решение 24/312/02723/3/01/04/02, издадено от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, тъй като сумата по това решение е заплатена чрез прихващане в деня, в който е установена по размер и основание, тоест, без забава. Ответникът чрез изпълнителния директор на фонда е дължал възстановяване в патримониума на ищеца на сумата на заплатената лихва в размер на 3200,01 лева. Тъй като не е изпълнил задължението си за това, на основание чл. 301, изречение второ АПК дължи заплащане на ищеца на обезщетение в размера на невъзстановената сума на лихвата, а именно 3200,01 лева. Предвид заявената претенция от ищеца за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба, върху сумата от 3200,01 лева следва да се присъди и законната лихва, считано от 28.03.22г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят в пълен размер направените по делото разноски за държавни такси, които са общо 50 лева. Размерът на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди като разноски на ищцата се определя пропорционално на уважената част от иска един адвокат. Изчислен по този начин размерът на дължимите разноски за адвокатска защита на ищцата, за първоинстанционното производство е 404 лева. За настоящото касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение не са доказани от едноличния търговец. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд