Решение № 9749 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Домостроене“ АД, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Станев, срещу решение № 253 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 192/2025 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1227/05.06.2024 г. на кмета на Община Силистра, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената от същия орган заповед № ЗК-1122/15.07.2022 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че със заповедта за поправка се търси саниране на допуснати пропуски при издаването на първата заповед. Намира, че действителната воля на органа при нея е била единствено одобрение на план за застрояване (ПЗ), а не план за регулация и застрояване (ПРЗ), което прави недопустимо производството по чл. 62 АПК. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Не претендира разноски. Ответниците - кмет на Община Силистра, Община Силистра, „Сам 55“ ООД и „Ауто Юниън Рентъл“ ЕООД, не изразяват становища по касационната жалба и не правят искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената в първоинстанционното производство заповед, на основание чл. 62, ал. 2 АПК е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № ЗК-1122/15.07.2022 г. на кмета на Община Силистра, като е постановено текстът „Одобрявам: Подробен устройствен план (ПУП) - План за застрояване (ПЗ) за УПИ I, УПИ II и УПИ III, кв. 25 по плана на ПЗ „Запад“ - гр. Силистра - част от комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) по чл. 150 ЗУТ“ да се чете „Одобрявам: Подробен устройствен план (ПУП) - План за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ I, УПИ II и УПИ III, кв. 25 по плана на ПЗ „Запад“ - гр. Силистра - част от комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) по чл. 150 ЗУТ“. Първоначално по делото е постановено решение № 310 от 27.02.2025 г., с което жалбата на „Домостроене“ АД е отхвърлена, но същото е отменено по реда на инстанционния контрол с решение № 5747 от 02.06.2025 г. по адм. дело № 4096/2025 г. на ВАС, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което е постановено настоящото оспорено решение. ВАС е констатирал наличието на две заповеди с идентични номера и дата на издаване досежно поправяната заповед № ЗК-1122/15.07.2022 г., но с различен диспозитив - с едната се одобрява „Подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ)“ за съответните УПИ, а с другата се одобрява „Подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ)“. Указанието е да се изиска от административния орган прилагане по делото в оригинал на заповед № ЗК-1122/15.07.2022 г. и цялата преписка по издаването й. В изпълнение на дадените указания съдът е изискал оригинала на горецитираната заповед, от който се установява, че той със съдържание за одобряване на „Подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ)“. Оригинал на заповед с различно съдържание от това не е установен по делото, а заверено копие за одобряване на „Подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ) е представено единствено от дружеството-жалбоподател. От това е направен извода, че неяснота във волеизявлението на административния орган не е налице, а се касае за допусната очевидна фактическа грешка, която законосъобразно е поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК с атакуваната заповед № 1227/05.06.2024 г. След установяване на относимите факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед за поправка е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че заявлението за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива с вх. № УТ-763/10.05.2022 г. визира като една от съставните части на КПИИ именно изменението на плана за регулация и застрояване за УПИ I, УПИ II и УПИ III в кв. 25 по плана на ПЗ „Запад“. Впоследствие е изготвен проект за такова изменение, който е съобщен на заинтересованите лица и срещу него не са постъпили възражения, като е последвало одобряването му. В мотивите на заповед № ЗК-1122/15.07.2022 г. изрично е отразено, че искането касае изменение на ПУП-ПРЗ, като част от КПИИ и проектът изпълнява условията на ЗУТ и изискванията на специалните нормативни актове. Единствено в диспозитива е отразено, че се одобрява ПУП-ПЗ, без изложение в мотивите за частична основателност на искането, респективно частично отхвърляне с диспозитива. От това е направен извод за наличието на класически пример на допусната фактическа грешка, състояща се в наличие на несъответствие между формулираната воля в мотивите на заповедта и постановения диспозитив, дължаща се на непълно изписване на предмета на изменението - План за застрояване (ПЗ), вместо План за регулация и застрояване (ПРЗ), която е надлежно поправена с процесната заповед. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващите мотиви при които е постановено, напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, поради което не следва да се преповтарят в пълнота. От съдържанието на обжалваната заповед и останалите събрани по делото доказателства е установено по недвусмислен начин, че предмет на производството по издаване на заповед № ЗК-1122/15.07.2022 г. е било искане за изменение на ПУП-ПРЗ, като част от КПИИ. Искането е било уважено изцяло, но вместо процедираното заявление в диспозитива на заповедта е записано само, че се одобрява ПУП-ПЗ. Следователно е налице очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Доводите за незаконосъобразност на изменението на ПУП не следва да се обсъждат, тъй като първоначалната заповед № ЗК-1122/15.07.2022 г., с която то е било извършено, е влязла в сила. По изложените съображения, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция имат ответниците, но те не са поискали присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение