Решение № 5177 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16591/2013 г.
ВАСII отделение14.04.2014 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5386/6.08.2013 г., постановено по адм. д. № 3313/2012 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение.
Мотиви
Решение № 5177 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16591/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Катя Димитрова Балтова - Петрова от гр. София срещу решение № 5386/6.08.2013 г., постановено по адм. д. № 3313/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Катя Димитрова Балтова - Петрова срещу заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Банкя, район "Банкя" община София, област София, в частта, касаеща собствения на жалбоподателката имот - поземлен имот с идентификатор 02659.2190.64, относно площта на имота, отразена в кадастралната карта и регистър. Съдът е приел, че заповедта в оспорената й част е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че границите на имота са нанесени по данни от кадастралния и регулационния план и съобразно границите на съседните имоти. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Безспорно е, че твърдението на жалбоподателите е в смисъл на неправилно измерена площ съобразно границите на имота, като същите на материализирани на място. На тази плоскост съдът е приел, че площта е детерминирана от границите, които са заснети по данни от кадастралния и регулационния план. Двата плана са в различни точки на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и имат различна приоритетност, поради което е останало неизяснено по кой от критериите е извършено заснемането. Очевидно е, че вещото лице не е измерило площта на място, а според заключението му границата на процесния имот с имоти с идентификатори 02659.2190.49 и 02659.2190.50 не е по регулационната линия, което противоречи на заключението му за нанасяне на имота по кадастралния и регулационния план. Освен това имотът е идентичен с имот № 331 от кадастралния и регулационния план, одобрен през 1976 г, а жалбоподателите се легитимират с акт за собственост от 1959 г. Ако имотът е идентичен с имот 331, то няма данни с каква площ е заснет имот 331 в кадастралния план от 1976 г. и кадастралните граници съвпадат ли с регулационните. Ако кадастралният план е критерият за заснемане, то представената пред касационната инстанция скица сочи на други стари кадастрални граници. Дори пък да се приеме, че границата на процесния имот с имоти с идентификатори 02659.2190.49 и 02659.2190.50 не е по регулационната линия, то тази разлика не обуславя размер от 300 кв. м., каквато е претенцията на жалбоподателите. Предвид изложеното първоинстанционният съд не е установил релевантните за спора факти, а именно по кой критерии е заснет имота, каква е площта му по последния кадастрален план, ако това е приложимият критерии, каква е площта му по регулационния план и защо има разминаване на заснетите граници с регулационните такива, ако е приложен този критерии. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,