Решение № 8154 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14482/2019 г.

Решение № 8154 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14482/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение № 1247 от 22.10.2019 г., постановено по адм. д. № 503/2018 г. от Административен съд София-област/АСС0/, с което по жалба на Р. Ватахов, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г., с изх. № 02-230-6500/1396 от 3.02.2018 г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, с която по таблица 15 от УП поисканата от жалбоподателя сума по СЕПП в размер на 9569. 54 лв. е намалена с 3279. 44 лв. и е оторизирана сума 6290. 1 лв.; поисканата от жалбоподателя сума по ЗДП в размер на 7427. 51 лв. е намалена с 848. 46 лв. и е оторизирана сума 6579. 05 лв.; поисканата от жалбоподателя сума по Мярка 13. 1/НР1 в размер на 13861. 34 е намалена с 4750. 22 лв. и е оторизирана сума 9111. 12 лв.; поисканата от жалбоподателя сума по Мярка 12 в размер на 4345. 79 лв. е намалена с 1518. 49 лв. и е оторизирана сума 2827. 3 лв., като преписката е върната на Зам. ИД на ДФЗ-РА за ново произнасяне по заявлението на Ватахов за кампания 2015 г. при съобразяване със задължителните указания по тълкуваното и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът - Р. Ватахов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. След допуснати две съдебно технически експертизи, по които са приети неоспорени от страните заключения на ВЛ А. Русков и ВЛ С. Коен, съдът, кредитирайки заключението на ВЛ Коен е приел, че констатациите на ДФЗ се потвърждават по отношение на 4 от заявените парцели и не се потвърждават за три от заявените парцели, в които попадат 6. 47 ха от определената като недопустима площ, като за три от процесните имоти/БЗС 38558-675-12-4, БЗС38558-152-2-2, и БЗС 38558-676-4-3 не е налице застъпване и такова не следва да се отчита, тъй като заявената в тези имоти площ е по-малка от площта на самите имоти /общата площ заявена от земеделските стопани, представлява част от кадастрален имот с площ по-малка от площта на имота по скица, издадена от АГКК/, а община Копривщица е следвало да издаде на всички наематели скици с точното местоположение на частите от имоти, които отдава под наем. Съдът е счел, че в конкретния случай АО е извършил проверката, предвидена в чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания/Наредбата/ без да отчете, че всеки от ЗП е наемател на различен подимот. Достигнал е до извод, че при съмнение за застъпване АО е следвало да извърши не само административни и кръстосани проверки, но и проверка на място, допустима съгласно чл. 59 и чл. 74 от Регламент/Е0/ № 1306/2013 от 17.12.2013 г. за да изясни в пълна степен верността на констатираните несъответствия. Решението е правилно. В процесния случай ЗП с общо заявление за подпомагане УИН 2308051573432 от 8.04.2015 г. е заявил 22 БЗС по СЕПП, НР1, ЗДП, СПП и Натура 2000 /постоянни пасища/с обща площ 58. 39 ха. След извършени административни проверки до Ватахов е изпратено УП за площи, декларирани от повече от един кандидат, с установени застъпвания за 4 бр. БЗС. С декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, ЗП е потвърдил установените двойно декларирани площи за три БЗС, като е представил договор № 9 от 29.04.2014 г. за отдаване под наем на общински пасища и мери с ОП "Копривщица", с който са му предоставени за ползване пасища и мери общинска собственост, намиращи се в землището на община Копривщица. При тези данни законосъобразен крайният извод на АССО, основан на доказателства по делото, вкл. приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Коен, че административния орган след представяне от ЗП на декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин и доказателствата към нея, в изпълнение процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредбата/в приложимата редакция/, е следвало да извърши анализ на всички представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата / в приложимата редакция/ от кандидатите по отношение на процесните площи, за които е установено застъпване, включително и такива, установяващи конкретната идентификация/граници/ на всяко ползвано БЗС, като при установено описание на поземлените имоти в представените документи за ползване от всички засегнати ЗП /договори за наем и скици/ и обозначение в приложените скици на тези имоти като части от други имоти с по-голяма площ, които по–малки по площ имоти съответстват на заявените, и в догорите за наем са описани като "подимот", е следвало на осн. пряко приложимите разпоредби на чл. 59, т. 1 и чл. 74 от Регламент /Е0/ № 1306/2013 на Комисията от 17.12.2013 г. да извърши допълнителни проверки, включително и такива на място. Това задължение на АО е обосновано и от установения факт по делото, че всички представени скици от ЗП по отношение на застъпените площи са издадени от АГКК за целите имоти/ по–големите по площ/, а не оригинални скици, касаещи ползваната от ЗП площ, която за процесните имоти е именно част от имот, поради което не е възможно само на основа данните в ИСАК да бъде установено дали ползваната площ е двойно заявена, съответно налице ли е застъпване. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Действително съдът в мотивите си АССО е интерпретирал понятието "площ", използвано в чл. 17, ал. 7 от Наредбата/ в приложимата редакция/ без да съобрази определенията за "земеделска площ" съгласно чл. 2, б. "в" от Регламент /Е0/ № 1306/2013 вр. чл. 4, т. 1, б. "д" от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г., и за "земеделски парцел" по чл. 67 от Регламент /Е0/ № 1306/2013, но това е без значение за крайният правилен извод на първостепенния съд, според който АО в нарушение на материалния закон не е изяснил обстоятелствата относно констатираните несъответствия в подадените заявления на процесните ЗП, имащо за последица издаване на незаконосъобразен акт в оспорената пред АССО част. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, при уважено възражение за прекомерност предвид приложимата редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съобразно фактическата и правна сложност на делото, в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 20.11.2019 г. с адвокат Г. Костова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,