Решение № 6675 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2018 г.

Решение № 6675 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2018 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Образувано е по касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН"), чрез упълномощен процесуален представител юрк. П. Попова, срещу Решение № 169 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 723 по описа за 2017 г. на Административен съд – Плевен, първи състав, с което ГД"ИН" е осъдена да заплати на Е. Иванов сумата в размер на 700 (седемстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 19.05.2017 г. – 19.06.2017 г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора [населено място]. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 10000 лв. е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснато нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. Според касационния жалбоподател Иванов не установил при условията на пълно и главно доказване липсата на маса в килия № 403 и наличие на дървеници в помещението, обстоятелство, което е довело до неимущественото му увреждане, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на задържането. Евентуалната липса на обзавеждане - маса е от такова естество, че не може да доведе у него твърдения дисконфорт, неудобства, чувство на страх и други така както се твърди в исковата молба. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяната на решението в осъдителната ГД "ИН" част. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Е. Иванов, понастоящем в затвора [населено място], чрез адв. К. Донкова, АК Плевен оспорва жалбата, претендира потвърждаване на решението на Плевенския административен съд в обжалваната част. Образувано е по касационната жалба, подадена от Е. Иванов, понастоящем в затвора [населено място], чрез адв. К. Донкова, АК Плевен, в която се поддържат доводи за неправилно приложение на закона в частта относно определения размер на обезщетението и необоснованост. Счита определения му размер от 700 лева за несъобразен със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека за подобен род дела. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с което да се уважи изцяло предявения от него иск. Претендира се присъждане на лихва върху уважената част от иска. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН") оспорва иска на Е. Иванов по подробно изложени в отговора съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична недопустимост на жалбата на ГДИН, на основание чл. 210, ал. 1 от АПК в частта срещу отхвърлителната част на решението, тъй като съдебният акт в тази част е благоприятен за този касатор. Твърди, че в останалата част, касационната жалба е допустима и основателна. Твърди, че решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано в частта, с която е уважен иск по чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 700 лева за причинени неимуществени вреди от липса на маса за хранене в килии 403 и 408 и наличие на дървеници в периода от 19.05.2017 година до 19.06.2017 година. Доводите на съда за липса на маса за хранене в килия 403 и 408 се опровергават от съдържанието на справка № В7700/05.12.2017 година за инвентара, с който са оборудвани килии № 403 и № 408, изготвена от мл. експерт ФЛКР, справка № Р1009/13.02.2018 година на началника на затвора, придружена със складова разписка и инвентаризационен опис. Съдът неправилно в нарушение на чл. 179 ГПК е пренебрегнал материалната и формална доказателствена сила на официалните писмени доказателства и е приел, по предположение, факта на липса на маса за доказан и същевременно – за уронващ човешкото достойнство или пораждащ чувство малоценност, до степен да е нарушена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Необосновани са изводите на съда за бездействие на администрацията по отношение задължението й да извърши фактически действия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Такова бездействие, установено от приетите по делото писмени доказателства не е извършено. Неоснователна е касационната жалба на Е. Иванов. При липсата на елементите, изпълващи фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, не е налице право на обезщетение. Доводът за липса на произнасяне по лихвите не е касационен, а такъв за липса на произнасяне по цялото искане и относим към производство по чл. 176 от АПК. Не са налице касационни основания за отмяна на решението в отхвърлителната част. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и релевираните касационни оплаквания, и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН") е неоснователна, а тази на Е. Иванов - основателна в частта за непроизнасяне на съда досежно лихвите. От правна страна съдът приел иска за допустим, а по същество за частично основателен. Позовал се е на установеното по делото, че помещението, в което бил настанен Иванов не е оборудвано изцяло с необходимите мебели с оглед осигуряването на маса. Тези факти приел за доказани въз основа на показанията на разпитаните свидетели, преценени ведно с писмените доказателства. Съдът е изложил съображения, че неоснователното неизпълнение на задължението на администрацията на Затвора – [населено място], да осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието им, представлява бездействие на административните органи. Съдът е приел, че по времето на пребиваване в килията, имало е дървеници. Последица от бездействието на администрацията са претърпените от Иванов вреди. Приел, че са нарушени правата му не само съобразно българското законодателство, но и според Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията), тъй като страданията и трудностите, които търпял Иванов да се храни седнал на леглото си и така да води кореспонденцията си може да се квалифицира като унижаващо достойнството му. По тези мотиви приел, че искът е основателен, но като е съобразил периода от време, през който са търпени негативните последици, както и това, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на Иванов, съдът приел, че за обезщетяването на претърпените вреди следва да бъде присъдена сумата от 700 лв. В останалата част до пълния й размер претенцията била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на АС - град Плевен е достигнал до правилен и подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Иванов искова претенция във връзка с установеното незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника. Твърдените и приети за установени вреди, претърпени от Иванов, са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГДИН, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и наличието на дървеници в килията. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГДИН, че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди (причинено унижение, срам, неудобство), като резултат от неосигурените му нормални условия за живот, както и причинната връзка между бездействията и увреждането на Иванов. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания по безспорен начин е установено наличието на лоши битови условия, липса пълно оборудване на спалното помещение. Това от своя страна води до извод за наличие на бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГДИН относно привеждане на затворническите помещения и съобразно стандартите на вътрешното право и Конвенцията. Неоснователни са оплакванията, че съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Действително липсата на маса, не би могло да доведе до сериозни последствия за лишения от свобода, но все пак липсата на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е отклонение от подходяща жизнена среда за осъденото лице. Установява се наличието на дървеници в помещението. С оглед приетото и установено по делото, следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Иванов във връзка с условията в Затвора - [населено място] надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди, описани в исковата молба, следва да бъдат репарирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от Конвенцията, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на обикновенни нормални условия, при които е пребивавал Иванов са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Иванов е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС – град Плевен, като унижаващи по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание и определения размер при правилна преценка на тежеста на увреждането. Неоснователна е и касационната жалба подадена от Е. Иванов. Съдът се е съобразил с установеното по делото, и в конкретния случай липсата на маса и наличието на дървеници, правилно са преценени неудобство причиняващо унижение за ищеца. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху Зашев, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти. Все пак той е търпял негативни емоции във връзка с факта, че следва да се храни седнал на леглото си и да води по същия начин и кореспонденцията си. Затова така определено обезщетени, се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и да търпи дървеници. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Затова, решението в обжалваната част се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение. Искането за неговото намаляване е неоснователно. Основателно е искането на Иванов за присъждане на лихви. Съдът не се е произнесъл по тази претенция, поради което делото следва да се върне за допълване на решението на Плевенския административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение