Решение № 16327 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2013 г.

ВАСVIII отделение09.12.2013 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456 от 22.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2627/2012 г. по описа на на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16327 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от "ЗАР. ИМ. ЕКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Васил Левски 4, ет. 8, ап. 22, притежаващо ЕИК 123027840, срещу Решение № 456 от 22.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2627/2012 г. по описа на на Административен съд -Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991200004557/10.05.2012 г. издаден от органа по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 870/17.07.2012 г. на Директора на Дирекция"ОУИ"/ново наименование Дирекция "ОДОП"/, гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. т. 3. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Претендира разноски. Ответникът по касация Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "ЗАР. ИМ. ЕКС" ЕООД против Акт дерегистрация по ЗДДС № 240991200004557/10.05.2012 г. издаден от органа по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 870/17.07.2012 г. на Директора на Дирекция"ОУИ", /ново наименование Дирекция "ОДОП"/, гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Поради обстоятелството, че жалбоподателят не е внесъл дължимия данък в срока по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. " б";, във вр. с чл. 176, ал. 3 от ЗДДС е издаден обжалвания в настоящето производство, Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991200004557/10.05.2012 г. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. В конкретния случай, органът по приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че дружеството не е внесло декларирания ДДС за внасяне със справки - декларации както следва: за месец септември 2011 г. в размер на 34,18 лв., остатък за внасяне по започналата през м. 06/2011 г. процедура; за месец октомври 2011 г. в размер на 42,71 лв.; за месец ноември 2011 г. в размер на 60,72 лв.; за месец декември 2011 г. в размер на 37,15 лв.; за м. януари 2012 г. в размер на 35,49 лв.; за м. февруари 2012 г. в размер на 152448,36 лв.; за м. март 2012 г. в размер на 158,88 лв.., в срока по чл. 89 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, когато за съответния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Приходният орган е описал конкретно справките - декларации, по които се следва внасяне на ДДС, като е посочен и размерът на неизпълнените задължения. При тези условия за да отхвърли оспорването съдът е преценил, че ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона /чл. 4, ал. 2 АПК/ и, че са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че размерът на неизпълнените задължения е висок, поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на 7 месеца, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията. Разбирането за системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението за внасяне на ДДС в в повече от три различни данъчни периода сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. По делото се констатира, че не е внесен дължим косвен данък за 7 данъчни периода, което е индиция за системност на неправомерно поведение на лицето, свързано с неизпълнение на законови задължения, регламентирани в ЗДДС и е достатъчно като основаните за налагане на мярката дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Преди образуваното на първоинстанционното производство е внесена сумата от 308,41 лв. - ДДС за част от месеците. Решаващият орган е постановил решението си на 17.07.2012 г., а внасянето на дължимия данък е станало на 03.08.2012 г., т. е. едва след като е приключило производството по обжалване на акта по административен ред. Решението е правилно и настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го оставя в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1