Решение № 6147 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11273/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. Я., чрез адв. М. Чилова като процесуален представител, против решение 1066 от 09.08.2024 г. по адм. дело 145/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за валидност и материална законосъобразност на процесната заповед с твърдения за некомпетентност на органа и за отсъствие на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение, предвидени в разпоредбата на чл.103 ал.1, т.3 ЗДСл. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът главен секретар на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез пълномощника си юрк. Ц. Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения развити в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Г. К. Я. срещу заповед РД-15-063/01.04.2024 г., издадена от главния секретар на ДНСК, с която на основание чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши инспектор в РДНСК Кърджали, Главна дирекция Строителен контрол при ДНСК. За да постанови горния резултат съдът е установил от фактическа страна, че с Експертно решение 90582/19.03.2024 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ, на жалбоподателя е призната 64% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, като е прието, че служителят не може да работи на заеманата длъжност старши експерт в РДНСК Кърджали и следва да бъде трудоустроен на подходяща длъжност при спазване на противопоказаните условия на труд: тежък физически труд, работа на височина, с опасни машини и съоръжения, в близост до водоеми, нервно-психическо пренапрежение. Във връзка с ЕР на НЕЛК, е дадено заключение на Служба по трудова медицина при Трудова медицина ООД към работодателя, с констатации, че по-нататъшното изпълнение на заеманата длъжност старши експерт от служителя Я., би довело до влошаване на здравното му състояние и до намаляване на остатъчната му работоспособност. Горните документи са разгледани на заседание на Комисия по трудоустрояване в ДНСК, за което е съставен протокол 1/28.03.2024 г. Прието е, че единствената възможна длъжност в структурата на ДНСК според основното и допълнително длъжностно разписание, която отговаря на препоръките на НЕЛК, е длъжността технически сътрудник в РДНСК Кърджали, която следва да бъде предложена на Г. Я.. В изпълнение на решението на Комисията по трудоустрояване, до служителя е изпратено писмо ЧР-2-01-832/29.03.2024 г., с което му е предложено да заеме длъжността технически сътрудник в РДНСК Кърджали, по трудово правоотношение, за която длъжност се предвижда минималната работна заплата за страната. Върху изпратеното писмо/предложение, на 29.03.2024 г., Я. саморъчно вписва, следното: Относно възнаграждението няма точно конкретизирани възнаграждения с предвиждане на процента трудов стаж. Считам, че предложението е некоректно предложено за заплатата. Относно длъжността съм съгласен /цитат/. При горните данни, е издадена процесната заповед, видно от която, прекратяването на служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, е мотивирано с издаденото експертното решение на НЕЛК, според което служителят не може да работи на заеманата длъжност и следва да бъде трудоустроен, както и с констатацията, че същият не е приел предложената му длъжност. Съдът, след като е обсъдил събраните доказателства, е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. Изложени са съображения за компетентност на издателя главният секретар на ДНСК, който е надлежно оправомощен със заповед РД-13-376/24.10.2022 г. на началника на ДНСК. Констатирано е спазване на изискванията за писмена форма и съдържание на заповедта по чл.108, ал.1 ЗДСл. Във връзка с приложението на процесуалните правила и на материалния закон, съдът е приел за спазена процедурата по установяване на намалената работоспособност и за трудоустрояване на служителя, и за доказани кумулативно предвидените предпоставки по чл.103, ал.1, т.1, предл. второ ЗДСл. Сочи се, че в случая, с експертно решение на НЕЛК са установени здравни противопоказания за заемане на длъжността от служителя, а последният, след като му е предложено да заема длъжността технически сътрудник, определена за подходяща с решение на Комисията по трудоустрояване на ДНСК, не е заявил по ясен и недвусмислен начин съгласие за това. С горните доводи, съдът е отхвърлил предявената жалба като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован от анализа на събраните доказателства. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - главен секретар на ДНСК, на когото изрично, на основание чл. 6, ал. 2 ЗДСл, органът по назначаването е делегирал правомощия да издава актове за възникване, изменение и прекратяване на служебни правоотношения с държавните служители в ДНСК. Изложените мотиви в оспореното решение в тази част се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, а наведените от касатора доводи за приложимост на разпоредбата на чл.6, ал.3 ЗДСл са неоснователни. В случая, органът по назначаването е възложил горните правомощия на главния секретар и специалният Закон за устройство на територията не предвижда друго. Правилни са и констатациите в оспореното решение за изпълнени изисквания за писмена форма и съдържание на процесната заповед, в която са отразени фактическите и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, придобитият ранг и дължимите обезщетения, т.е. реквизитите по чл.108, ал.1 ЗДСл. В съответствие с доказателствата по преписката и приложимите правни норми, са доводите на съда за спазена процедурата по установяване на намалената работоспособност и за трудоустрояване на служителя. В случая, с издаденото експертно решение на НЕЛК е определен процента трайно намалена работоспособност на жалбоподателя, противопоказаните условия на труд и необходимостта от трудоустрояване, каквито са изискванията на чл.78, ал.1 и ал. 2 вр. с чл.61 от Наредбата за медицинската експертиза, а комисията създадена от работодателя на основание чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване, е определила подходящото работно място за намалената работоспособност на лицето. Неоснователни са доводите в жалбата, че НЕЛК е органът, който следва да определи подходящата работа. Компетентност на НЕЛК по горния въпрос би била налице в хипотезата на спор между служителя и органа по назначаването, съгласно чл.3 от Наредбата за трудоустрояването, какъвто не е настоящият случай. Конкретните длъжности и работни места се определят от комисията при работодателя/органа по назначаването, създадена по силата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояването, както е процедирано по казуса. Действително, оспореният административен акт е издаден преди да влезе в сила експертното решение на НЕЛК, както правилно възразява жалбоподателят. Същият обаче не твърди и не доказва, да е оспорил ЕР на НЕЛК, поради което следва да се приеме, че същото е стабилен административен акт, породил целените правни последици и правилно е зачетено от органа при издаване на процесната заповед. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения административен акт при наличие на материалноправните основания за това, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства. Според релевантните за случая нормативни правила, прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл е допустимо когато държавният служител е в невъзможност да изпълнява възложената му работа поради наличие на здравни противопоказания, установени със заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Второто условие по чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл е, че не се допуска прекратяване на служебното правоотношение, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. Във връзка с подходящата работа и редът за определянето й, констатациите на настоящия състав са изложени по-горе и съответстват на изводите в оспореното решение. Неправилна е преценката на административния съд за липса на съгласие на служителя за заемане на предложената подходяща длъжност. Волеизявлението на жалбоподателя Я., обективирано върху предложението на органа и коректно възпроизведено в настоящото решение, е за приемане на предложената длъжност. Ясно и недвусмислено същият е записал, че Относно длъжността съм съгласен, което сочи на категорично приемане на предложението. Изложените възражения са срещу коректността на данните за формиране на възнаграждението и не се отразяват на заявеното съгласие с предложената длъжност. Изводите в обратен смисъл в оспореното решение са необосновани и неправилни, както и решаващият извод за законосъобразност на процесната заповед. Последната е издадена без да са осъществени кумулативно предвидените предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл. Налице е основанието по чл.146, т.4 АПК, противоречие с материалния закон на оспорения административен акт, поради което същият следва да се отмени. По горните съображения, обжалваното решение на Административен съд Кърджали е неправило в хипотезата на чл.209, т.3 от АПК и следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.1 АПК се постанови съдебен акт по съществото на спора за отмяна на процесната заповед. Предвид изхода по делото и направеното искане от касационния жалбоподател, в негова полза се присъждат деловодни разноски съгласно приложен списък в размер на 1270,00лв., които включват 70,00лв. - заплатена държавна такса и 1200,00лв. адвокатско възнаграждение. Последното е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,