Решение № 12078 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7586/2016 г.

Решение № 12078 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7586/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 83, ал. 4 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 162/25.05.2016 г., постановено по административно дело № 580/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. С оспореното решение, по жалба на "Старткерамик" ООД, със седалище и адрес на управление с. М., О. П., е отменен Акт за дерегистрация на дружеството по ЗДДС № 040991500003741/11.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 327/04.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, след което дирекцията е осъдена за разноски. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съдебния състав и извършената от него преценка на доказателствата. Твърди се, че процесният акт за дерегистрация отговаря на законоустановената форма, като посочените в него релевантни факти и приложимата правна норма, представляват достатъчни мотиви за неговото издаване. Иска се отмяна на оспореното решение, след което да се отхвърли жалбата на "Старткерамик" ООД против акта за дерегистрация по ЗДДС, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева за двете съдебни инстанции. От ответната страна, "Старткерамик" ООД чрез законния му представител И. С. Й. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се изразява становище за законосъобразност на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административното производство е започнало с резолюция за извършване на проверка от 11.05.2015 г., издадена от Н. С. при ТД на НАП гр. В. Търново, относно наличие на основания за дерегистрация на "Старткерамик" ООД по ЗДДС. Д. лице, на което е възложена проверката е отразило констатираните обстоятелства в протокол. Посоченото дружество е регистрирано за целите на ЗДДС, считано от 08.04.2008 г., като след извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че не е внесло дължимия данък по ЗДДС, съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС по справки - декларации, за следните периоди: м. 02.2013 г., м. 03.2013 г., м. 05.2013 г., м. 09.2013 г., м. 11.2013 г., м. 02.2014 г., м. 03.2014 г., м. 04.2014 г., м. 06.2014 г., м. 12.2014 г. и м. 02.2015 г. Към протокола е приложена Справка за общите задължения на "Старткерамик" ООД към 11.05.2015 г., като в същия се съдържа извод, че е налице основание за дерегистрация по ЗДДС, съгласно чл. 176, т. 3 ЗДДС. В. основа на така констатираните при проверката факти, е последвало издаване на процесния акт, с който е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на дружеството, считано от датата на връчване на акта. След оспорването му по административен ред, актът е потвърден с Решение № 327/04.08.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. Спорът е правен, тъй като посочените по-горе факти, не са били спорни между страните и по-конкретно не е спорно, че за 11 данъчни периода, "Старткерамик" ООД, не е изпълнило задължението, разписано в чл. 89, ал. 1 ЗДДС, съгласно който когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП, в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Съдебният състав е установил, че обжалваният акт за дерегистрация е издаден от компетентен орган, след надлежно извършена проверка, в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. Въпреки този си извод, съдът е приел, че актът се явява немотивиран, тъй като в същия не се съдържат допълнителни мотиви, които да обосноват избора да се наложи разпоредената с акта дерегистрация. Приел е, че в случая административния орган упражнява дискреционна власт, поради което е следвало да бъдат изложени допълнителни мотиви по избора за налагане на тази санкция, тъй като в противен случай, съдът е възпрепятстван да формира извод доколко целта на закона би могла да се постигне и чрез прилагане на друга по-благоприятна за лицето мярка. Настоящата съдебна инстанция не споделя горните правни изводи, мотивирали първоинстанционният съд да отмени акта за дерегистрация. Правилно е становището на касатора, за това, че предвид липсата на изрична правна норма в ДОПК относно минимално изискуемото се по закон съдържание на акт за дерегистрация по ЗДДС, приложение следва да намери нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Процесният акт съдържа разписаните в закона реквизити, като в него са изложени както фактическите, така и правните основания, наложили издаването му. Отразено е, че дружеството не е внесло дължимия данък върху добавената стойност, съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС, за конкретно посочени 11 данъчни периода през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Посочена е и разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, която съответства на констатираните факти, и съгласно която органът по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. Приложената в случая норма на чл. 176, т. 3 ЗДДС регламентира правомощие за приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията му, вменени с този закон. Не е конкретизиран видът, характерът или периодът на неизпълнените задължения, необходимо е единствено системност в неизпълнението. Настоящият съдебен състав счита, че процесният акт е мотивиран в достатъчна степен и не е било нужно излагане на допълнителни мотиви защо е упражнено това правомощие. Законовата санкция е наложена поради наличието на факти, изпълващи състава на чл. 176, т. 3 ЗДДС, което е достатъчно за да обоснове дерегистрацията по ЗДДС. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. В конкретния случай, тази цел е постигната, тъй като е констатирана системност в неизпълнение на законовото задължение по чл. 89, ал. 1 ЗДДС от страна на дружеството. Въпреки, че в оспорения акт, изрично не е отразено наличието на системност, то същата е безспорна, предвид изброените множество данъчни периоди, за които дружеството не е внасяло ДДС, което обстоятелство обосновава налагането на санкцията по чл. 176 ЗДДС. Освен това, допълнителни мотиви в тази насока се съдържат в решението, с което актът за дерегистрация е бил потвърден след обжалването му по административен ред. В този смисъл приложение следва да намери Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което независимо, че е прието при действието на ЗАП (отм.), не е загубило правната си сила, тъй като с него са тълкувани принципни въпроси относно мотивите на индивидуалните административни актове, в която категория попада и оспорения акт. Съгласно посоченото тълкувателно решение, допълнителни мотиви към първоначалния административен акт могат да се съдържат и в решението на горестоящия орган, с което е потвърден актът, тъй като по този начин може да се провери законосъобразността му от съда. Неоснователен е доводът, развит от ответното по касация дружество, за това, че след като нормата на чл. 176, т. 3 ЗДДС се намира в Глава двадесет и пета от закона, за да се наложи такава санкция, би следвало да са налице данни за укрити задължения или за извършени данъчни измами. Всъщност тази глава е наименована "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами", а не "Правомощия на органите по приходите по предотвратяване на данъчни измами", както се твърди от ответното дружество, и в същата са разписани редица правомощия на приходните органи, които имат не само с цел предотвратяване на данъчни измами, но и такива, които упражняват по повод други констатирани данъчни нарушения, като от рода на процесното. Липсата на мотиви в административния акт, може да послужи като основание за неговата отмяна, само в случаите когато съдът напълно е възпрепятстван да извърши преценка за съответствието му с материалния закон. Обжалваният акт съдържа фактически и правни основания за издаването му, и е мотивиран по начин, който позволява да бъде извършена проверка за материалната му законосъобразност, която е налице предвид изложените по-горе съображения. Предвид горните мотиви, оспореното съдебно решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Старткерамик" ООД против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991500003741/11.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 327/04.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. Искането, съдържащо се в касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в общ размер на 600 лева, е частично основателно. Приходната администрация е представлявана от юрисконсулт само в хода на първоинстанционното съдебно производство. Пред Върховния административен съд, касационният жалбоподател не е представляван от процесуален представител на проведеното открито съдебно заседание по делото, и касационната жалба е подадена лично от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. Поради това юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено само за първата съдебна инстанция в размер на 300 лева, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК в размера по чл. 8, ал. 1, т. 1, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение