Решение № 2857 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2013 г.

Решение № 2857 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 3093 от 9.05.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 7027/2012 г. С него съдът е отменил уведомителното му писмо с изх. № 02-110-6500/1883 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2010 г. по жалбата на Вера Христова Спасова в частта както следва: по Схемата за единно плащане на площ за разликата от нула до 8302,27 лв. и по Схемата за национални доплащания на площ за разликата от 553,43 лв. до 736,59 лв. В отменената част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на Вера Христова Спасова разноски в размер 527 лв. по компенсация. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Касаторът навежда доводи за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея моли, решението на съда да се отмени, като вместо него обжалвания административен акт се остави в сила. Ответната страна по касационната жалба, чрез адвокат-пълномощника си я оспорва. Намира решението на съда за подробно, правилно и законосъобразно, като моли, то да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноските, направени пред касационната инстанция, по представеният договор за правна защита и съдействие с уговорена и заплатена сума 450 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил допуснати нарушения от страна на административния орган при определянето на слоя "Площи допустими за подпомагане" за 2010 г., за което жалбоподателката не е била уведомена по съответния ред и не й е била дадена възможност да участва през всичките етапи на административната процедура. Според прокурора извършената от съда служебна проверка е установила, че уведомителното писмо съдържа неясни, неправилни и противоречиви фактически и правни основания. Прокурорът сочи, че административният акт правилно е отменен на основанията посочени в чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, но по съображения различни от изложените в нея. От данните по делото се установява, че Вера Христова Спасова е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1883 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което за кампания 2010 г. е оторизирана обща субсидия по подадена общо заявление за плащане на площ, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания в размер 553,43 лв. В уведомителното писмо е посочено, че по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) Вера Спасова е поискала сума в размер 11 284,08 лв. която сумата изцяло е отказана. По Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) тя е поискала сума за подпомагане в размер 784,61 лв. За нея е оторизирана сума в размер 559,44 лв. От приложените писмени доказателства - заявление за подпомагане с попълнени таблици със заявени блокове на земеделско стопанство (БЗС) за подпомагане, очертаните карти за тях и след извършени административни проверки в уведомителното писмо се съдържат таблици за идентификация на декларираните БЗС от жалбоподателката, тяхната площ, заявена за подпомагане и установената, след извършените административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). По своята правна същност те представляват фактическите констатации на административния орган, послужили за издаването на уведомителното писмо, което е индивидуален административен акт. В таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо е посочено, че по СЕПП е декларирана за подпомагане обща площ от 61,68 ха. След извършените административни проверки е установена наддекларирана площ в размер 17,4 ха, установена площ допустима за подпомагане - 44,28 ха. Процентът на наддеклариране е 39,3%, поради което на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 цялата площ заявена за подпомагане е санкционирана, при което оторизираната сума за нея е нула. Заявените БЗС за подпомагане, за които е установена недопустима площ са посочени в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо. От седемте БЗС само за един от тях с идентификатор 85010-102-1-1 с площ 0,62 ха е установено неотстранено застъпване в размер 0,28 ха, докато за останалите е посочено, че част от площите им са недопустими за подпомагане. По СНДП е посочено, че Вера Спасова е декларирала 7, 84 ха. От тях е установена наддекларирана площ в размер 0,77 ха и е останала площ годна за подпомагане в размер 7, 07 ха. Процентът на наддеклариране е определен в размер 10,89%. Санкционираната площ, на основание чл. 58 от посочения регламент е равна на двойния размер на наддекларираната площ и е в размер на 1, 54 ха, поради което е останала оторизирана площ в размер 5,53 ха, за която е получена сума в размер 559,44 лв. В таблицата на лист 3 от уведомителното писмо са посочени БЗС при проверката на които е установена недопустима площ за подпомагане. Съдът по искане на жалбоподателката е назначил първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, чиито заключения е приел изцяло. Въпреки заключенията на вещото лице съдът е направил собствени изчисления на недопустимите площи за подпомагане и по двете заявени мерки, като резултатите от неговите изчисления е съпоставил с чл. 58 от Регламент (ЕО)1122/2009 и е приел, че по СЕПП недопустимата площ за подпомагане била 8,15 ха, като процентът на наддеклариране бил в размер на 15,2%, а не приетия от административния орган 39,3%. След приспадане на удвоения размер на наддекларираната площ от заявения съдът е изчислил, че оторизираната сума по тази мярка следва да бъде в размер 8 302,27 лв. По СНДП съдът е приел, че недопустимата площ за подпомагане е 0,24 ха, а не както е приел административния орган 0,77 ха. При това установяване според съда наддекларирането било 3,16%, а не установеното в уведомителното писмо - 10,89%. Освен това съдът е изчислил санкционираната площ и е приел, че отоизиразана сума по мярката трябвало да бъде в размер на 736,59 лв., а не както е изчислена в уведомителното писмо в размер 553,43 лв. При така установеното съдът е отменил уведомителното писмо в частите му и по двете мерки, като е посочил оторизираната сума, която се е следвала по мерките. Отменил е уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението е частично неправилно. То е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушаване на материалния закон. На първо място следва да се посочи, че вещото лице в основното си заключение е установило фактическата обстановка относно заявените за подпомагане БЗС от страна на Вера Спасова и допустимата площ за подпомагане за тях, след извършените административни проверки в системата ИСАК. Съдът е приел заключението и на допълнителната експертиза, но никъде в мотивите си не е посочил какви изводи следват от основната експертиза и от допълнителната. Вярно е, че съдът не може да влошава положението на жалбоподателя, но това не се отнася до заключението на вещото лице. То след сравняването на данните за заявените БЗС от Вера Спасова с тези в ИСАК и ползването на цветните снимки е дало в табличен вид установеното от административния орган и установеното от него и по двете мерки. По делото безспорно е установено, че по СЕПП жалбоподателката е заявила 15 броя БЗС, а по СНДП - 12 БЗС, които са едни и същи и по двете мерки. От заключението на вещото лице безспорно се установява, че процентът на наддеклариране по СЕПП е над 20%, но до 50%, като според чл. 58 от посочения Регламент по тази мярка оторизираната сума за нея е в размер на нула. Съдът без да аргументира защо приема една част от наддекларираната площ по тази мярка за невярна и без да включи и останалите части от БЗС, определени от вещото лице като наддекларирани или недопустими за подпомагане е направил изчисление, което е различно и от установеното от вещото лице наддеклариране което е повече от 20%, но не повече от 50%. След като съдът не е възприел заключението на вещото лице в тази му част е следвало да изложи мотиви защо не го приема, а прави собствени изчисления, които са непълни и неаргументирани, в противоречие с фактическото установяване. Въпреки нарушението на процесуалните правила допуснато от съда не се налага връщане на делото за ново разглеждане от съда, защото по делото безспорно е установено, че процентът на наддеклариране е в рамките на чл. 58, § 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията, поради което на земеделския производител не се отпуска помощ, От това следва, че уведомителното писмо в тази му част е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна. Относно СНДП вещото лице е установило, че недопустимата площ за подпомагане е 0, 24 ха, което е 3,16% наддеклариране, което е различно като процент и площ, установено в уведомителното писмо Това налага отмяна на уведомителното писмо в тази му част и връщане на преписката на административния орган, който при новото произнасяне следва да съобрази данните от заключението на вещото лице и съответно да изчисли отново оторизираната сума за площта, при спазване на чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията. При произнасянето си по жалба срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ съдът не следва да забравя, че не може с решението си да замени волята на административния орган, който разполага със специална компетентност. Съдът не може вместо административния орган да определи следващата се оторизирана сума, защото това може да направи единствено ДФЗ - Разплащателна агенция, според специалните й правомощия разписани в чл. 11а ЗПЗП. Поради това и решението на съда с оторизирана от него сума е неправилно. Решението е неправилно и в частта му при определянето на разноските. От данните по делото се установява, че разноските за експерта са направени само от страна на Вера Спасова, а не и от ДФЗ. Отделен е въпросът дали разноските за допълнителната експертиза са законно оправдани. Частта от решението, в която съдът се е произнесъл за разноските не е обжалвана в касационната жалба. В последната липсват и конкретни доводи, включително и обосноваването им, поради което настоящият състав само отбелязва констатираната неправилност. По искането на адвокат-пълномощника на ответната страна по касация за присъждането на разноски: Касационната жалба е частично основателна, поради което разноските направени от ответната страна остават в нейна тежест и искането следва да се остави без уважение. В чл. 143 АПК не е направено разграничение за дължимостта на разноските при частично уважаване на жалбата срещу административния акт. Не би могло да се приложи и чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, защото административното производство е без материален интерес, тъй като в производството по жалбата срещу уведомителното писмо съдът се произнася по неговата законосъобразност, а размерът на оторизираната сума е в правомощията на административния орган, не и на съда, поради което жалбата е без оценяем интерес. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение