Решение № 4804 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6649/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. В. М. от гр. Горна Оряховица, срещу решение 1413 от 19.04.2024 г., постановено по административно дело 772/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е: 1) отхвърлена жалбата на М. срещу решение 1012-04-81#1/21.11.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Велико Търново, и потвърденото с него разпореждане [номер]/07.09.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново; 2) осъден жалбоподателят да заплати на ТП на НОИ Велико Търново разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново, за чиято незаконосъобразност навежда доводи. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Велико Търново, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Маринова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли то да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 07.09.2023 г., жалбата на М. срещу което е отхвърлена с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново от 21.11.2023 г., ръководителят на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО е изменил от датата на отпускане (07.03.2009 г.) отпуснатата на Н. В. М. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като е изключил от осигурителния стаж на лицето периода 03.06.1983 г. 18.05.1984 г., в който то е работило в бившата Германска демократична република (ГДР), отразило се на размера на пенсията. Разпореждането е атакувано от адресата му по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия орган. При осъществения административен контрол ръководителят на ТП на НОИ Велико Търново не е уважил сезиралата го жалба, като е обосновал извод, че посоченият стаж е зачетен като чужд (германски), поради което правилно е бил изключен от българския, като какъвто е бил първоначално зачетен при отпускане на пенсията, поради дублиране с удостоверен стаж от Интерхотели гр. Велико Търново (предприятието, командировало лицето в ГДР). За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Велико Търново е извел решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че правилно административните органи са изключили стажът на Н. М., положен в посочения по-горе период в бившата ГДР (потвърдено от Германския осигурителен институт), от българския осигурителен стаж, в подкрепа на което е изложил подробни мотиви и се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. В тази връзка е акцентирал върху факта, че между Народна република България и Германската демократична република е имало сключена спогодба в областта на социалната сигурност (относима за казуса е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от нея), действала и през процесния период, и е обсъдил приложимите в случая норми на Регламент (ЕО) 883/2024 (по-специално Приложение ІІ към регламента). Посочил е, че за придобития през този период осигурителен стаж, както и за друг положен в бившата ГДР стаж, на лицето е отпусната германска пенсия. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на административния орган) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административните органи, обусловили издаването на процесните разпореждане и решение, и дадената от органите правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота във връзка с касаторовите възражения следва да се посочи, че като е взел предвид, че съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС осигурителен стаж придобит извън страната се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава, и е съобразил в този контекст, че е налице вписване от България в Приложение ІІ към регламента за продължаване на действието на цитираната по-горе спогодба, съдът правилно е преценил, че решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни, поради което е отхвърлил жалбата на М.. От съществено значение, че стажът от 11 месеца и 16 дни не се губи, а е включен в общия осигурителен стаж, положен в чужда държава, за който на лицето е отпусната германска пенсия. От обсъденото явства, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Велико Търново също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касатора няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,