Решение № 1243 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2016 г.
ВАСII отделение31.01.2017 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3495/20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8996/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА Р. Х. М. от гр. С. да заплати на Столична община сумата от 600 лв. - юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1243 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Р. Х. М. от гр. С. против решение № 3495/20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8996/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ изх. № ТК-08-00-438/6/30.07.2015 г. на директора на Дирекция" Общински строителен контрол" - СО да издаде удостоверение за търпимост за строеж "Приобщаване на 3 бр. покривни тераси към кухня, 2 бр. спални в апартамент № 12 на четвърти етаж, чрез изграждане на 2 бр. капандури с общ покрив" в съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ ХIV-8,18, кв. 560, м. "Зона Г-12", район "О.", СО и е осъдена да заплати на СО сумата 600 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорения отказ. Ответникът, директор на Дирекция" Общински строителен контрол" - СО оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореният отказ за законосъобразен, доколкото оспорващият не доказва извършването на строежа преди 31 март 2001 г., като кумулативно условие за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано със събраните по делото доказателства, вкл. неоспорено заключение на вещо лице, административният съд приема, че процесните три тераси на ап. ... не са само остъклени, а са усвоени и приобщени към съответните помещения на жилището, като са загубили предназначението си на лоджии. Това приобщаване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е търпим при наличието на трите кумулативно дадени предпоставки по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ: да е изграден до 31.03.2001 г., за него да няма строителни книжа, но да е бил допустим по действащите разпоредби по време на извършването му, или съгласно разпоредбите на ЗУТ. Тежестта за доказване наличието на условията за издаване на исканото удостоверение за търпимост е върху оспорващия отказа, съгласно чл. 170, ал. 2 АПК. По делото не са събрани доказателства за изграждане на процесния строеж до 31.03.2001 г. Единствено св. М. установява, че остъкляването на терасите е извършено през лятото на 2011 г., което изключва търпимостта. При липсата на първата от кумулативно предвидените предпоставки за търпимост отказът за издаване на удостоверение се явява законосъобразен, независимо дали строежът е допустим по действащите разпоредби по време на извършването му или по ЗУТ. Като е достигнал до съответни за материалния закон изводи и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, по своевременно направеното искане и до размер на нормативноустановения минимум за адв. възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 127 ЗИД