Решение № 15666 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2020 г.

Решение № 15666 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2020 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Попов, против решение № 186 от 5.06.2020 г., постановено по адм. дело № 426/2019 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменено негово уведомително писмо с изх. № 01-6500/9527# от 15.05.2019 г., за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., за кампания 2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че е основателно възражението на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че заявената за кампания 2016 г. площ по мярка АЕП, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1) е в рамките на разрешеното намаление - по-малко от 10 % спрямо одобрената площ и не е налице нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11/2009 г.), както и че намалението е по вина на община Казанлък. Сочи се, че площите са заявени с различен код, като поетия агроекологичен ангажимент е адаптиран до 1. 3 ха. Намаляването на имотите няма връзка с имот 16780-000-280 и е в резултат на незаявяването на други имоти, освен цитирания. Посоченото обосновава, че правилно е прекратен агроекологичния ангажимент. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде отхвърлена първоначалната жалба, съответно да бъде оставено в сила оспореното уведомително писмо. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции, както и присъждане на разноски за вещото лице - внесен депозит в размер на 1000 лева. Прави се възражение, в условията на евентуалност, за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът - Ж. Мирев, чрез пълномощника си адв. А. Тенева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административно прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд - Стара Загора. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на прeклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, и след като подробно ги е обсъдил е изградил обосновани изводи от фактическа и правна страна. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във вр. с чл. 4, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Същият е регистриран с УРН 596853 в ИСАК, с право да кандидатства за подпомагане по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 – 2013 г., за извършване на агроекологични дейности, съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. На 11.04.2013 г. той е подал общо заявление за подпомагане за 2013 г., а със заявление за подпомагане от 12.04.2013 г., е направено искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и по мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007-2013 г. по направление ВПС-1. В таблица към заявлението са отразени площите за подпомагане, с посочване на № на БЗС и № на парцел, площ в ха и землището, в което се намират, както и картен материал на очертаните БЗС. След извършените административни проверки в ИСАК и на място на декларираните БЗС, с уведомително писмо изх. № 01-6500/12022 от 03.10.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че по подаденото заявление за подпомагане с УИН 24/1805133/76466, е одобрен за участие по направление ВПС-1 от мярка 214 "АЕП". Одобрените за участие по мярката и направлението площи, за които кандидатът поема петгодишен ангажимент са общо 25. 79 ха, посочени по № БЗС, № парцел, заявена и одобрена площ, в приложената към писмото таблица. На 28.04.2016 г., жалбоподателят е подал заявление за плащане за кампания 2016 г., по направление ВПС -1 за площ от 21, 76 ха. С писмо от 7.11.2016 г. е уведомен, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от него през 2016 г., спрямо одобрените парцели за участие е под 90 %, като му е дадена възможност да представи доказателства. Със заявление вх. № 02-240-6500/4359 от 10.11.2016 г., Мирев е представил договор за наем на земеделските земи, сключен с община Казанлък от 31.08.2013 г. и анекс към него от 11.04.2016 г., с който му са отнети 40 дка от ползваната от него площ от 258, 200 дка от посочения в договора имот. Жалбоподателят е уведомен с писмо от 18.12.2018 г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. по направление ВПС-1, поради това, че при извършените административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. въз основа на направеното автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 "АЕП" и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания - 2016 г. в ИСАК, е констатирано припокриване на площта от пресичане в размер на 00, 00 %, с което е нарушена нормата на чл. 24, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. Приложена е таблица с описание на заявените в кампания 2016 г. площи и одобрените, съгласно която референтните парцели са с обща площ 1, 3 ха, а заявените за текущата кампания 2016 г. са с обща площ 21, 77 ха. Жалбоподателят е подал възражение срещу откриването на производство за прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент, в което е заявил, че е подписан нов анекс с община Казанлък на 22.11.2016 г., с който площта, която му е отдадена под наем е увеличена и отговаря на поетия от него ангажимент. С писмо изх. № 01-6500/9527 от 6.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ му е отговорено, че ДФЗ е приел, че за част от площите е доказал невъзможност да спази поетия от него ангажимент, като новата му референта площ е 1, 30 ха, но други три имота изобщо не са били заявени през 2016 г. Жалбоподателят е подал ново възражение, в което е посочил, че референтните парцели са били изключени при очертаването на ползваните от него имоти още през 2015 г., тъй като се е установило, че са частна собственост. С писмо изх. № 01-6500/9527 от 12.03.2019 г., Мирев е уведомен, че имот с кадастрален № 16780-000-280 се изключва изцяло от референтната площ, тъй като същият ползва част от него, която част следва да бъде установена с документ за ползване, като се установи същата с идентификатор, местоположение, размер, граници, съседи и приложена скица. С ново възражение вх. 01-6500/9527 от 1.04.2019 г. жалбоподателят е заявил, че намалението на заявената от него площ не е в резултат на неправомерно поведение от негова страна и очертаването на по-малка площ през 2016 г. е защото системата не позволява да очертае старите граници на парцелите. Няколко месеца по-късно отнетата му площ отново му е отдадена под наем и той я е заявил за ползване през 2017 г., като не може да представи скица. От по-големия имот на общината е очертал ползваните от него парцели чрез географски информационни средства. Въз основа на тези данни е последвало издаването на оспореното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент, основано на чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно функционирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика и на разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с извършените административни проверки по подаденото заявление за подпомагане. при които проверки е констатирано припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания - 2016 г. парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по посоченото направление, в размер на 00, 00 %, съгласно приложение № 1– неразделна част към Уведомителното писмо. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключението на която е приел за установено, че референтните парцели през 2013 г., попадат върху имоти с цитирани кадастрални номера, като през 2016 г. са заявени единствено реални площи от имот № 16780-000-280. Застъпването на заявената реална площ през 2016 г. за парцел 16780-86-2-3 с референтна площ от 2013 г. за парцел 16780-61-1-1 е 84, 30 %, застъпването на заявената реална площ през 2016 г. за парцел 16780-86-1-2 с референтната площ от 2013 г. за същия парцел е 56, 09 %, застъпването на заявената реална площ през 2016 г. за парцел 16780-347-3-1 с референтната площ от 2013 г. е 100 %, застъпването на заявената реална площ през 2016 г. на парцел 16780-347-1-1 с референтната реална площ от 2013 г. за същия парцел е 100 %, а застъпването на заявената реална площ през 2016 г. за парцел 16770-62-1-1 с референтната площ от 2013 г. за него е 78, 40 %. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и правно и фактическо основание, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че чл. 18 от Наредба № 11/2009 г. изчерпателно посочва условията, при които ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент, като съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., която е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата - изискването одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления да не бъде намалявана с повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая, неправилно е изключен имот 16780-000-280 от референтната площ, поради това, че кандидатът не е представил скица и основание за ползването му, тъй като административният орган не е съобразил, че при определяне на недопустимата площ за изплащане на финансово подпомагане приложение намират правилата и изискванията на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година. Съгласно чл. 6 от Наредба № 5/2009 г. служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите при въвеждане на данните за ползваните от тях площи и животни в заявленията за подпомагане в СРКЗПЗП и заявяването им по схеми и мерки за подпомагане. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата № 5/2009 г. земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане, трябва да са очертани в СРКЗПЗП, а според ал. 3 на чл. 7 регистрирането на земеделските площи се извършва чрез географски информационни средства, като кандидатът посочва границите на всеки използван от него през текущата стопанска година парцел. Видно от договора за наем от 31.08.2013 г. Мирев е кандидатствал по мярката не с целия имот с площ от 724, 435 дка, нает от община Казанлък, а само с част от него в размер на 258, 20 дка. Но това не е било идеална част от имота, а части с точно очертани граници. Части от имот № 16780-000-280 са били включени в референтните парцели за подпомагане, като общата площ е била 24, 51 дка. Тези парцели са били очертани и административният орган не е поискал скица за имотите. Съгласно приложението за кандидатстване по процесната мярка и направление в табличен вид са отразени заявените за подпомагане площи, с посочване на № на БЗС и № на парцел, площ в ха и землището, в което се намират, при приложен картен метериал на очертаните БЗС. Със заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. жалбоподателят е заявил обща площ за подпомагане 21, 76 ха, като различията в площта и в границите на декларираните за подпомагане парцели, довели до непълно съвпадение в географското местоположение на одобрената (референтната) площ и тази, заявена за подпомагане през 2016 г. се дължи на изключването на целия имот № 16780-000-280 от референтната площ. В този смисъл, установената липса на географско съвпадение/географско припокриване между референтните площи и заявените за подпомагане през 2016 г., не се дължи на географско изместване на местоположението и границите на референтните парцели, нито на несъответствие в границите на референтните парцели, не се дължи на разминавания в ортофотоизображенията или на допуснати грешки при очертаването на границите, а е резултат на промяна на декларираната използвана площ през 2016 г. Съдът е приел за основателно и възражението на жалбоподателя, че доколкото заявената за плащане през 2016 г. площ е в рамките на нормативно разрешеното намаление, спрямо одобрената (референтната) площ, не е нарушено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г., тъй като намалението на площта е станало по вина на община Казанлък и първоначално изключените, а в последствия отново отдадени под наем части от имот № 16780-000-280 не се явяват нови площи, които се включват за първи път. По тези съображения, поради неправилно приложение на материалния закон, съдът е приел оспорения акт за незаконосъобразен и го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че необосновано съдът е приел, за основателно възражението на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че заявената за кампания 2016 г. площ по мярка "АЕП", направление "ВПС-1" е в рамките на разрешеното намаление - по-малко от 10% спрямо одобрената площ и не е налице нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Непротиворечиво по делото е установено, в това число от основното и допълнителното заключение на назначената съдебна експертиза, както и от подробните обяснения на вещото лице в с. з. на 26.05.2020 г., които не са оспорени от процесуалния представител на настоящия касатор, че намалението за площите се дължи на изключването на имот № 16780-000-280, собственост на община Казанлък, реални части от които е наемал жалбоподателя, с участието на които през 2013 г. са одобрени референтните площи по просната мярка и направление. Поради неправилно изчисление от страна на община Казанлък на това какво количество земя има право да наема жалбоподателя, договорът за части от имот № 16780-000-280 не е подновен изцяло през 2016 г. Посоченото е довело до невъзможност при подаване на заявлението за плащане за 2016 г., земеделският производител да очертае по предвидения в Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, ред границите на всеки от ползваните от него парцели или части от тях. Очертаването, както правилно в съответствие със нормата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 5/2009 г. е приел съдът може да бъде извършено само на допустими имоти. Жалбоподателя е ползвал под наем части от имот № 16780-000-280, който общо възлиза на 724. 435 дка, като имотът, както е отразен в КВС обхваща множество кадастрални имоти, които влизат в БЗС. Ползваните от жалбоподателя под наем реални части, с обща площ от 258. 20 дка, попадат в референтните парцели от 2013 г. Вещото лице е изчислило застъпването между парцелите от 2013 г. и заявените през 2016 г., като е категорично, че по отношение на имот № 16780-000-280 застъпването е пълно, като именно поради изключването на имота от договора за наем, частите от него е било невъзможно да бъдат очертани при кандидатстване. След коригирането на договора за наем с община Казанлък и сключването на анекс към него, чрез които са наети всички първоначално ползвани площи, такива каквито са били при кандидатстването по мярката и процесното направление през 2013 г., жалбоподателят е уведомил административния орган, като данните са посочени и в подадените от него възражения, след уведомяването му за откриване на производството по прекратяване на агроекологичния ангажимент, но не са взети пред вид от административния орган при произнасянето му. Намалението на площите, с които е кандидатствано през 2016 г., правилно е прието от съда, че е изцяло поради грешка от страна на община Казанлък, което обстоятелство е извън волята на заявителя и следва да бъде отчетено от административния орган. Ако тези данни бяха отчетени от административния орган, би било установено, че незначителното намаление на парцелите, формиращо разликата над десет процентното намаление, се дължи именно на изключването на имот № 16780-000-280, съответно на частите от него, попадащи в референтните парцели. В този смисъл възражението в касационната жалба, че намалението на площите няма връзка с имот № 16780-000-280 е несъстоятелно. След изключването на имота, тъй като същият попада в няколко от референтните парцели е загубена възможността същите да бъде очертани, съответно именно на това се дължи разликата при изчисляването на площта на пресичане (географско пресичане между одобрените парцели и тези, заявени в текущата кампания), съответно процентът на припокриване на площта от пресичане. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото, е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно е приложен и материалния закон, като съдът е приел липса на нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г., тъй като констатираното намаление е по вина на община Казанлък. В този смисъл, правилно е прието, че първоначално изключените, а след това отново отдадени под наем част от имот № 16780-000-280 не се явяват "нови" площи, водещи по разширяване на агроекологичния ангажимент. Намалението на ползваните от земеделския производител площи през 2016 г. по силата на договора с община Казанлък е категорично установено, че се дължи на неправилно извършване на изчисления на полагащите му се за ползване площи по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ, в действащата към момента на подаване на заявлението редакция на текста. Грешката е коригирана, чрез сключването на анекс, който е представен по делото (стр. 213), в който смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че поради непредставяне на преписката по отношение развилата се процедура пред община Казанлък, то това обстоятелство не е изяснено. На първо място не е направено искане за събиране на доказателства за посочените обстоятелства и на втора място е представен самия краен акт - сключения анекс, който не е оспорен от касатора, поради което правилно е съобразен от решаващия съд при формиране на изводите му от фактическа и правна страна. Не са налице касационни основания за отмяна решението на Административен съд - Стара Загора. Не се претендират разноски от ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,