Решение № 7499 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2012 г.

Решение № 7499 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Национално българско дружество по естетична хирургия и естетична медицина" чрез председателя на УС д-р Николай Петров Сердев - гр. София срещу решение № 15300 от 22.11.2011 г., постановено по адм. дело № 4945/2010 г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против § 28, т. 1, б. "б", т. 2, б. "в", § 30, т. 1 и § 34, ал. 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, издадена от министъра на здравеопазването и обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г., в сила от 12.02.2010 г. /Наредбата/. Изложените в жалбата твърдения са за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По-конкретно твърденията са за неправилност на решението, в частта относно преценката за необходимостта от становище от Висшия медицински съвет. Оспорват се и изводите на съда по отношение на законосъобразността на съгласувателната процедура. Касаторът излага и твърдения за неправилност на решението в частта, в която тричленният състав не е установил нарушения в процедурата по приемане на Наредбата, по-конкретно по отношение на липсата на данни относно автора на мотивите към проекта на Наредбата, както и липса на обсъждане в мотивите на оспорените текстове, т. е липса на мотиви за приемането им. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго такова, с което да бъде уважена депозираната пред ВАС жалба с произтичащите от това последици. Ответникът по така подадената касационна жалба - Министърът на здравеопазването чрез процесуалния си представител в писмена защита от 02.04.2012 г. дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Георги Асенов Георгиев и Петър Трендафилов Спасов в депозирани молби от 17.02.2012 г. поддържат касационната жалба. Останалите заинтересовани страни - Български лекарски съюз и Сергей Иванович Мокан не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол, в производство по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, пред първата инстанция са били разпоредбите на § 28, т. 1, б. "б", т. 2, б. "в", § 30, т. 1 и § 34, ал. 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, издадена от министъра на здравеопазването и обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г., в сила от 12.02.2010 г. За да отхвърли жалбата съда е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия по см. на чл. 76 от АПК във вр. с чл. 181 и чл. 179 от ЗЗ. По отношение на оплакванията за липса на становище от ВМС съдът е приел, че съобразно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗЗ, ВМС е консултативен орган, създаден да подпомага дейността на министъра на здравеопазването при и по повод изпълнение на неговите правомощия. Изложено е, че липсва законово задължение за МЗ, да съгласува, обсъди или издаде акт след предварително произнасяне от ВМС, поради което и обстоятелството, че изменението на Наредбата е станало без санкцията на ВМС, не следва да се възприема като нарушение. По отношение на възражението на жалбоподателя за пропуск нормативната промяната да бъде съгласувана с МФ и МОМН, съдът е приел, че междуинституционалната съгласувателната процедура по приемането на Наредбата е изпълнена съгласно чл. 27 от ЗНА и чл. 181 от ЗЗ, като по отношение утвърждаването на специалността "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" липсват каквито и да били възражения от страна на МФ и МОМН. Проекта за Наредбата е обсъден и със засегнатите лица, видно от приложените по делото становища на различни университети, съсловни организации, сдружения и медицински специалисти. Прието е още, че е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, като проекта на акта, заедно с мотивите към него е публикуван на интернет страницата на МЗ и е дадена възможност за възражения на заинтересованите лица. Прието е, че макар в документа публикуван като мотиви за нормативната промяна да липсва съдържание относимо към промяната, настъпваща с приемането на § 30 от Наредбата, а по отношение на § 28 е посочена фактическата констатация за промяната касаеща, специалностите КЕХ и ПВХ, но липсва обосноваване защо същата е предприета, този пропуск следва да се приеме за преодолян чрез многобройните документи предложения, становища, доклади, писма, представени от административния орган, чрез които ясно може да бъдат изведени аргументите за осъществяване на нормативната промяна. От всички тях може да се направи извод, че мотива за изменението на Наредба № 34 е търсената качествената подготовка на специалисти по естетичната хирургия, предполагаща придобита образователно - квалификационна степен "магистър по медицина", и овладяване на познания и практики, свързани с други дисциплини на хирургията: пластична и пластично-възстановителна, обезпечаващи от своя страна възможните здравни рискове за пациентите, ползващи се от дейности, представляващи обект на естетичната хирургия. Преценено е за установено, че резултатите от въведената след 2001 г. промяна в медицинската традиция по отношение общото изучаване на Пластично - възстановителната хирургия и Естетична такава, не са намерили единодушен прием сред съответните медицински специалисти и образователни институции. По отношение възражението за противоречие на оспорваните подзаконови текстове с нормативните актове от по-висока степен, съдът е приел, че такова не е налице, тъй като липсва пряко относима регламентация на процесните обществени отношения, позволяваща съпоставянето със съдържанието с една или повече разпоредби, с които издателя на акта е следвало да се съобрази. Решението е правилно. Не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила, налице са обосновани мотиви формиращи правните изводи на съдебния акт. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора фактически обстоятелства, преценил е представените писмени доказателства, като е изложил подробни правни съображения, с които е обосновал извода за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт. На всички изложени в касационната жалба оплаквания съдебният състав е дал подробен отговор в съответствие с всички правила на оспорване по реда на чл. 185 и сл. от АПК на подзаконови нормативни актове. Мотивите на съда са правилни, съобразени са с приложимата към случая нормативна уредба и не следва да се преповтарят и в настоящото решение. В тази връзка касационната инстанция намира за обоснован извода на тричленния състав на ВАС, че оспорените текстове от Наредбата са приети в съответствие с разпоредбите на чл. 26-28 от Закона за нормативните актове. Проектът е обоснован с многобройните становища, предложения и кореспонденция, видно от които са обсъдени всички относими към промяната обстоятелства. Обсъждането е подробно и проектът на Наредбата е изготвен въз основа на надлежна и сериозна обосновка. Спазени са и изискванията на АПК относно приемане на проект за нормативен акт, тъй като в безспорно приложения по делото протокол № 23 от 16.12.2009 г. е вписано, че се докладва проект за изменение на Наредба № 34 и се приема със съответните изменения, допълнения и уточнения. В т. 5 от същия е вписано, че окончателния текст следва да се съгласува с Министерство на финансите и Министерство на образованието, младежта и спорта /понастоящем Министерство на образованието, младежта и науката/. Безспорно е, че на 18.12.2009 г. съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА проектът заедно с мотивите към него са публикувани в интернет страницата на МЗ. По отношение на оплакванията на касатора, че мотивите не съдържат данни за автора си, следва да се отбележи, че в ЗНА няма изискване проектът и мотивите да са подписани от автора си, най-малкото защото се касае за проект на акт, а не издаден такъв. В съответствие с чл. 77 от АПК, постъпилите становища са обсъдени преди издаването на Наредбата, видно от Справка за отразяване на становищата и предложенията получени след съгласуването на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 34. Видно от доказателствата по делото съгласувателната процедура също е изпълнена без забележки по оспорените текстове от съответните ведомства. Това, че в писмата от МФ и МОМН по повод съгласуването на Наредбата не са обсъдени конкретно оспорените текстове не означава, че не е налице съгласуване, както твърди касаторът, а напротив, това означава, че съгласуването на тези текстове е без забележки. По отношение на възражението относно липсата на становище на Висшия медицински съвет, същото е обсъдено подробно в оспореното решение, като настоящия състав напълно споделя изводите на тричленния състав. Становището на този консултативен орган на МЗ не е задължителен елемент от фактическия състав по издаването на Наредбата, поради което не е налице твърдяното нарушение. Административната преписка по приемането на оспорените изменения на подзаконовия нормативен акт съдържа голям брой предложения, становища, доклади, писма и други документи. Безспорно е, че промяната е била обсъждана дълъг период от време, становища са дали всички заинтересовани институции и лица, взети са предвид гледните точки на засегнатите страни. От всички тези доказателства ясно могат да бъдат изведени аргументите за осъществяване на нормативната промяна, както правилно е приел тричленният състав. Всички относими обстоятелства са съобразени от решаващия състав, който е достигнал и до законосъобразния извод за липса на нарушения при приемането на атакуваната Наредба. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Няма искания за присъждане на разноски от ответните страни, поради което такива не следва да се възлагат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия