Решение № 12920 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2012 г.

Решение № 12920 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", против решение № 3900 от 09.07.2012 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 1244/2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Ответникът - Иво Ласков Каменов чрез пълномощника си адв. Иванова, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед № 017/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Иво Ласков Каменов за длъжността "младши инспектор", с ранг IV младши в Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Видин, считано от 11.01.2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган и при спазване на процедурата по атестиране, регламентирана в ЗДСл и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), но мотивите, изложени от органа са лаконични, неконкретни и вътрешно противоречиви и не съответстват на дадената цифрова оценка. Не са посочени конкретни факти, въз основа на които са направени изводите за неприемливо изпълнение на длъжността, поради което съдът е приел, че е нарушен принципът, прогласен в чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА. Това нарушение квалифицирано от съда като липса на мотиви - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Безспорно е по делото, че до прекратяване на служебното си правоотношение Иво Ласков Каменов е заемал длъжността "младши инспектор", с ранг IV младши в Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Видин. За периода 01.12.2010 - 30.11.2011 г. служителят е бил атестиран по реда на НУРАСДА (отм.). По делото е приложен работен план от 29.11.2010 г., съгласуван с оценяващия ръководител (лист 11 от делото), на 30.06.2011 г. е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания (лист 12 от делото), на 29.11.2011 г. е проведена заключителна среща (лист 13 от делото). Попълнен е съответният раздел за обща оценка. Поставена е обща оценка на изпълнение за периода 5 - неприемливо изпълнение. Формулярът е подписан от жалбоподателя на 29.11.2011 г., като в графата "коментар на оценявания" е записано, че не е съгласен с критерия на оценяване и с поставената оценка. На 05.12.2011 г. Каменов е депозирал възражение относно поставената му оценка (лист 16 от делото). С процесната заповед № 017/11.01.2012 г. служебното правоотношение на Каменов е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл поради получена най-ниска обща оценка при атестиране. Спорът по делото се свежда до въпроса дали са изложени конкретни фактически основания за издаване на заповедта, които да кореспондират на посочената като правно основание за издаване на акта разпоредба на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл (в действаща му предходна редакция) държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11- 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). Съгласно чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА, оценяващият ръководител е длъжен да извърши преценката на изпълнението на длъжността безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Той е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от Раздел III на Формуляра за оценка. Изискването на Наредбата за преценка въз основа на "обективно установими факти и обстоятелства" при изготвянето на формуляра, не е изпълнено. Изложени са противоположни, понякога взаимно изключващи се преценки на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" при оценката на изпълнението на служебните функции и задължения и работния план от страна на Каменов за периода на оценяване. От приложения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността става ясно, че за периода 01.12.2010 г. - 30.06.2011 г. Каменов е изпълнил 168% от заложения годишен план по т. 1.1, 125% по т. 2.3 от работния план, 200% по т. 2.4 и 50% изпълнение по т. 2.1. Към момента на междинната среща не е изпълнена една от заложените в плана задачи по т. 2.2 - проверка на 1 брой автогара, а изпълнението по т. 1.2 е 22% от заложения годишен план, като други пропуски в работата на атестирания служител не са констатирани. Като цяло се наблюдава коректно и срочно изпълнение на преките задължения, като по т. 2.3 и т. 2.4 служителят е изпълнил повече от заложените в работния план задължения още на проведената междинна среща. При това, мотивите на оценяващия ръководител са общи, без конкретизация и без да посочват никакви "обективно установими факти и обстоятелства", мотивирали го да даде въпросните оценки на заключителната среща. До проведената междинна среща са изложени мотиви за изпълнение на повечето цели в работния план и липсват посочени действия за развитие на служителя през следващия период. В противоречие с първия период от оценяването на държавния служител, в заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с отразеното изпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 14, ал. 1, т. 1 до 4 от Наредбата и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Още повече, че оценяващият ръководител при заключителната среща не се е позовал на конкретни факти от работата на държавния служител за целия период на оценяване, което води до необективно и некомпетентно извършване на оценката. В раздел Б "Степен на изпълнение на задълженията, определени от длъжностната характеристика на заеманата длъжност, където е поставена минимална оценка, са изложени мотиви към оценката "Служителят изпълнява задълженията определени с длъжностната характеристика, но без необходимата мотивация", които очевидно не съответстват на цифровата оценка и са вътрешно противоречиви. Липсват ясни, убедителни и подробни мотиви, основаващи се на надлежно установени факти по всеки раздел на формуляра, които да обосноват крайна оценка 5-неприемливо изпълнение на длъжността. По изложените съображения правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оценяващия ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител и не е изпълнил разпоредбата на чл. 25 от Наредбата. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най - ниска обща оценка при атестиране, с оглед на което като е отменил оспорената заповед на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати на Иво Ласков Каменов сумата от 400 (четиристотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение