Решение № 2164 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14989/2014 г.

Решение № 2164 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14989/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 6016 от 14.10.2014 г. постановено по адм. дело № 8163 по описа на Административен съд град София град за 2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2041209171/14.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 1154/01.07.2013 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба "Корд 71" ЕООД, чрез адвокатско дружество "Саздов и Петров", депозира писмен отговор, в който моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Представя и списък с разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - е частично основателна. С Решение № 6016 от 14.10.2014 г. постановено по адм. дело № 8163 по описа на Административен съд град София град за 2013 г. е отменен Ревизионен акт № 2041209171/14.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 1154/01.07.2013 г. в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 481 059,01 лв. за данъчни периоди от м. 08.2010 г. до м. 05.2011 г., по фактури издадени от "Ануар Петролиум" ЕООД, "Джи Ен Капитал - 55" ЕООД, "Ер Ви Гудс" ЕООД, "Стив Комерс БГ" ЕООД, " Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД и ЕТ " Димитър Христов 2003". За да отмени ревизионния акт в тази част първоинстанционният съд е приел, че при изследване на фактическата обстановка и от събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства и заключението на приетите по делото основна и допълнителна ССЕ, в конкретния случай е налице реалност на доставките по всяка от процесните фактури, тъй като същите са отразени в дневниците за покупки и подадените справки-декларации по ЗДДС, както при РЛ, така и при доставчиците. Доставените количества горива отразени във фактурите са намерили отражение в стоковия поток на РЛ, същите са обект на последваща реализация, придружени са с необходимите документи за произход, качество и транспорт на стоката. Така постановеното решение е правилно, в частта му относно доставките от ЕТ "Димитър Христов 2003". В останалата си част е неправилно и следва да бъде отменено. Касаторът оспорва изводите на съда, считайки основно, че по делото не е доказано, че доставките са извършени именно от лицата, издатели на фактури, поради неустановеност на кадрова, материална и техническа обезпеченост за това. Оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност са частично основателни. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, издадени от Ануар Петролиум" ЕООД, "Джи Ен Капитал - 55" ЕООД, "Ер Ви Гудс" ЕООД, "Стив Комерс БГ" ЕООД, " Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД и ЕТ " Димитър Христов 2003", имащи за предмет стоки - горива и транспортна услуга. За периода 01.08.2010 г. -31.05.2011 г. "Корд 71" ЕООД е осчетоводил разходи за транспорт в размер на 26846,54 лв. Дружеството не е имало петролни бази и не е извършвало междинно складиране на горивата и по счетоводните му сметки няма отразени налични количества. Ревизираното дружество е закупувало от производители и/или вносители заявени от клиенти определени количества горива, натоварвало ги е от различни петролни бази, транспортирало ги е със специализиран транспорт, франко клиентите на "Корд 71" ЕООД и там са били разтоварвани. По отношение на транспортната услуга, свързана със доставките на ЕТ " Димитър Христов 2003" правилно е приел първоинстанционният съд, че по безспорен начин още в рамките на ревизионното производство се установява, че този доставчик е представил доказателства за кадровата и техническата си обезпеченост, за да извърши въпросните доставки-транспортиране със специален транспорт-цистерни на гориво от петролни бази от името и за сметка на Корд-71 ЕООД, закупено от доставчици Ануар Петролиум" ЕООД, "Джи Ен Капитал - 55" ЕООД, "Ер Ви Гудс" ЕООД, "Стив Комерс БГ" ЕООД, "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД. Базите, от които е натоварвано горивото са Петролна база Велинград, София, ПСБ, Илиенци, кв. Военна рампа. Съгласно счетоводен амортизационен план на ЕТ " Димитър Христов 2003" същият притежава 15 броя транспортни средства на обща стойност 188665,73 лв. Сумата се равнява на салдото в оборотната ведомост по сч. с/ка 205-Транспортни средства към 31.12.2010 г. Заведени са 3 броя влекачи, 7 броя полуремаркета, от които 2 броя е посочено, че са със цистерна; 1 брой цистерна, ремарке и автомобил. Същите активи фигурират в инвентарната книга на търговеца, както и в данъчния амортизационен план. Към материалите по делото са приложени и копия от свидетелство за регистрация в КАТ на автомобили, собственост на ЕТ " Димитър Христов 2003", както и удостоверения за одобрения на превозни средства, превозващи определени опасни товари. От ЕТ " Димитър Христов 2003" е посочено, че превозвача не е имал наети транспортни средства за процесните периоди и всички собствени са били в движение. Нещо повече самият ЕТ " Димитър Христов 2003" е един от основните клиенти на "Корд 71" ЕООД по последващата реализация на гориво. Ето защо и настоящият състав намира, че по безспорен начин е доказана реалността на доставките на транспортна услуга, извършена от ЕТ " Димитър Христов 2003". В тази част решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Относно доставките от Ануар Петролиум" ЕООД, "Джи Ен Капитал - 55" ЕООД, "Ер Ви Гудс" ЕООД, "Стив Комерс БГ" ЕООД, "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД, решението на първоинстанционният съд е неправилно и следва да бъде отменено. Необосновано е заключението на съда, че данните, на които са се позовали приходните органи за липса на доказателства за получаване на стоките от конкретен доставчик, се явявали оборени от доказателства за прякото осъществяване на доставките - реално прехвърляне на право на собственост върху крайните клиенти "Диома" ЕООД, ЕТ "Димитър Христозов 2003", "Електра Ойл" ЕООД, "Нелад 99" ЕООД, "Никос -галаксия" ЕООД, "Чони Ойл" ООД и др., както и заплащане на същите. Заплащането на начисления от доставчиците данък, както и на данъчната основа, по издадените от тях фактури, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на собствеността върху стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а оттам и на възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от закона. Неправилен и незаконосъобразен е изводът на съда, че реалността на доставките е установена, тъй като жалбоподателят е платил ДДС на базата на издадените фактури от доставчика и е отразил доставките в дневниците за покупки и в справките-декларации по ДДС за съответния период. Не само плащането на ДДС по фактурите, но и на данъчната основа, не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на доставките, ако не е доказано по делото предаването и приемането на стоките, извършено между доставчика и получателя, посочени във фактурите. Единственото, което е установено по делото, а също и при извършване на ревизията, е натоварване от "Лукойл България" и "Бест Ойл" ЕООД на определено количество гориво в превозни средства на ЕТ "ДИМИТЪР ХРИСТОВ 2003" и получаване на гориво/ съответно заприхождаването в счетоводството на посочените крайните клиенти на жалбоподателя. В съдебното решение прехвърлянето на собствеността върху процесните количества бензин и дизелово гориво между Ануар Петролиум" ЕООД, "Джи Ен Капитал - 55" ЕООД, "Ер Ви Гудс" ЕООД, "Стив Комерс БГ" ЕООД, "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД - доставчиците и ревизираното дружество е обосновано с наличието на приемо-предавателни протоколи, /в което не е посочено лице приело и предало стоката/ за получаване на горивото от клиентите на жалбоподателя "Диома" ЕООД, ЕТ "Димитър Христозов 2003", "Електра Ойл" ЕООД, "Нелад 99" ЕООД, "Никос -галаксия" ЕООД, "Чони Ойл" ООД и др. Установено е, че горивото се зарежда от бази на "Лукойл България" и "Бест Ойл" ЕООД и се разтоварва директно на крайния клиент, без да се доказва по реален начин получаването на стоката от "Корд 71" ЕООД и последващи разпоредителни действия от същия. Игнорирани са изцяло констатациите на органите по приходите, които не се опровергават по никакъв начин от допълнително събрани по делото доказателства, че: не са представени доказателства за начина на получаване на стоките по пряката доставка, начина на транспортиране, предвид вида-горива са необходими специализирани транспортни средства, нареждане за експедиция, товарен и разтоварен пункт; липсват предоставени от доставчиците на жалбоподателя декларации за съответствие по чл. 12 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. При наличието на всички тези обстоятелства при постановяване на решението е придадена необосновано голяма доказателствена стойност на представените приемо-предавателни протоколи, съставени с оглед доказване прехвърлянето на собственост върху стоки, които доставчиците не е доказал нито, че притежава, нито че е предал на "Корд 71" ЕООД на точно определено място. В този смисъл съставените пътни листа за извършен транспорт на стоките показват преди всичко, че няма доказателства същият да е получил натоварените горива, както и че би следвало да знае кой е действителният доставчик на процесиите горива към крайния клиент. Тези обстоятелства сами по себе си не показват прехвърляне на собствеността върху процесиите стоки. Съответно на това извършеното в мотивите на съда позоваване на постановеното в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дала С-80/2011 и С-142/2011 е неоснователно. Вземайки предвид постановеното от СЕС, както и в Решение на СЕС от 6 декември по дело С-285/11, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обосноват отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. В случая цитираното изискване за установяване на предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя, не е изпълнено, поради което за съда не е било налице основание за позоваване на решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 в указания в обжалвания съдебен акт смисъл. Нещо повече в т. 37 от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 е указано, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва да се признае. В конкретния случай може да се направи извод, че спорните фактури не документират реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По изложените съображения, решението в частта, в която е прието, че е доказано осъществяването на спорните доставки по фактурите, издадени от доставчици Ануар Петролиум" ЕООД, "Джи Ен Капитал - 55" ЕООД, "Ер Ви Гудс" ЕООД, "Стив Комерс БГ" ЕООД, "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД с предмет доставки на горива, е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна в тази част. Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на "Корд 71" ЕООД, съразмерно на уважената част от жалбата. Размерът на присъдените разноски следва да се намали на 61,66 лв., вместо присъдените 7030 лв. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, съразмерно уважената част от жалбата. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7340.59 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,