Решение № 2217 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6743/2019 г.

Решение № 2217 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6743/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Рамадан, чрез процесуален представител, срещу решение № 482 от 06.03.2019 г., постановено по административно дело № 3901/2018 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 5 от 04.12.2018 г. на началника на Пето Районно управление при Областна дирекция на "МВР", гр. Пловдив, с която на Г. М. е наложена ПАМ " забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина" за срок от две години. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, навежда и доводи за необоснованост. Иска отмяната му. Претендира присъждане на направените разноски в размер на заплатената държавна такса. Ответникът по касационната жалба – Началника на Пето Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 211 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Решението е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него, като същото е и правилно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства съдът е установил, че жалбоподателят е извършил противообществена проява - спортно хулиганство по смисъла на чл. 21, т. 9 ЗООРППСМ, тъй като в рамките на извършената на 04.12.2018 г. проверка на стадион "Локомотив", преди провеждането на футболната среща между отборите на ПФК "Локомотив Пловдив" и ПФК "Ботев Пловдив" е установено, че жалбоподателят носи в себе си един брой пиротехническо изделие от вида "пиратка". Съответно налице е посоченото в оспорената заповед фактическо основание, послужило за нейното издаване, поради което заповедта се явява издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, предвид направеното отразяване в заповедта на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното оспорване. Правилно административния съдът е приел, че производството е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРППСМ, според която норма, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 (АУАН) началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10. Настоящия съдебен състав споделя извода на административния съд, че оспорената заповед за издадена от компетентен за целта орган, тъй като стадион "Локомотив" попада в териториалния обхват на действие на V-то РУ при ОД на "МВР"- Пловдив. Правилно първоинстанционния съдът е приложил и материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен чл. 21, т. 9 във вр. с чл. 25 от Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). АС-Пловдив е обсъдил и срок за налагане на мярката от две години, като правилно е посочил, че административният орган не дължи излагането на изрични мотиви в тази насока и мярката е съразмерна, както и е съобразена с целта на закона. Правилно съдебният състав е приел за установено, че жалбоподателят е извършил противообществена проява - спортно хулиганство по смисъла на чл. 21, т. 9 от ЗООРППСМ, тъй като в рамките на извършената на 04.12.2018 г. проверка на стадион "Локомотив", преди провеждането на футболната среща между отборите на ПФК "Локомотив Пловдив" и ПФК "Ботев Пловдив" е установено, че жалбоподателят носи в себе си един брой пиротехническо изделие от вида "пиратка". Съответно налице е посоченото в оспорената заповед фактическо основание, послужило за нейното издаване, поради което заповедта се явява издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Според посочената като основание за налагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗООРППСМ, за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 - 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. В случая оспорената по делото ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя за максимално предвидения от закона срок и макар да не са изложени мотиви в акта обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че същата е правилно определена предвид целите на приложимия закон. Неоснователни са доводите наведени е касационната жалба за немотивираност и нарушени изисквания за формата на административния акт, тъй като не е препятствана възможността на адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, както и не е препятстван съдебния контрол. Настоящия съдебен състав намира заповедта като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, липсва противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, като такава оспорената по делото заповед е законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение