Решение № 12410 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7395/2017 г.

Решение № 12410 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7395/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е във връзка с подадено искане на Р. Ш. А. за отмяна на решение № 6017 от 18.05.2016 г. постановено по адм. дело № 3005/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение и на оставеното в сила с него решение № 197 от 12.01.2015 г. постановено по адм. дело № 9693/2013 г. по описа на Административен съд С.-град. И. за отмяна е с посочени основания по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не изразява становище по подаденото искане за отмяна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случай от молителя са посочени четири основания по чл. 239 от АПК - т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5. По първия текст се визират нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая не се сочат никакви такива данни - обстоятелства или доказателства, които да не са могли да бъдат известни на страната, което да налага промяна на посочените две решения. В случая молителят се позовава на документи, касаещи проверка на идентични имоти от заявлението му за подпомагане, който не могат да бъдат определени и не представляват нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. В хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата си за отмяна Р. Ш. А. не е изложил никакви обстоятелства, установяващи наличието на предпоставките за приложението на посочените разпоредби. Към молбата не са приложени и съответните доказателства - влязла в сила присъда или съдебно решение, въз основа на които да може да се приеме наличието на някои от посочените по-горе предпоставки. Не са осъществени и предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на решението. Разпоредбата на цитирания текст предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. В молбата за отмяна, въпреки че е посочено като правно основание чл. 239, т. 4 от АПК не е посочен друг съдебен акт, който да противоречи на този, чиято отмяна се иска. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В молбата за отмяна липсват такива твърдения, иницииращи наличието на това основание за отмяна на решението. Видно от материалите по делото молителят след изричното указание, дадено с протоколно определение от 08.02.2016 г., лично е приподписал касационната жалба, по която е образувано адм. дело № 3005/2015 г. пред ВАС, а в съдебното заседание, проведено на 18.04.2016 г., е представляван от адв. С. Й. въз основа на представено пълномощно. С. Р. Ш. Арифов не е лишен от възможност да участва в съдебното производство и е бил надлежно представляван. Не е доказана и хипотеза, относима към разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия