Решение № 6811 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2021 г.

Решение № 6811 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Н. А., чрез адв. М. като процесуален представител, срещу решение № 54/21.12.2020 г., постановено по адм. дело № 17/2020 г. по описа на Административен съд - Русе. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед, алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – кметът на Община Ветово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Русе отхвърля жалбата на П. Н. А. срещу заповед № 588 от 23.12.2019 г., издадена от кмета на община Ветово, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахване незаконен строеж: "Надстройка на съществуващ гараж" в УПИ V-1409, кв. 124 по плана гр. Ветово, с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен през 1998 г. без строителни книжа. Обосновава извод, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и по отношение на него не са изпълнени предпоставките за търпимост по § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са установени от съда след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му и при спазване на изискванията за форма. Съставен е изискуемият по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт. Разпоредбата не изисква уведомяване за извършената на място от длъжностните лица проверка, както и личното присъствие на собственика на строежа. Невръчването на констативния акт на адресата на заповедта правилно е определено от съда като несъществено нарушение на установената процедура, поради което не може да доведе до отмяната на заповедта само на това основание. Правото на оспорване на административния акт е надлежно и своевременно упражнено. В хода на съдебно-административното производство жалбоподателят е направил своите възражения и искания за събиране на доказателства. Разпитани са посочените от него свидетели. Съдебният контрол спрямо оспорената заповед е осъществен на всички основания по чл. 146 АПК, поради което доводите в касационната жалба за нарушено право на защита на жалбоподателя са неоснователни. Неправилното посочване на бащиното име на жалбоподателя в констативния акт и в заповедта също не води до извод за допуснато съществено нарушение на изискванията за форма или на процесуалните правила, тъй като по делото е установено, че в случая се касае за едно и също лице. Законосъобразен е изводът на съда, че процесният строеж е незаконен и спрямо него не се установяват предпоставките за търпимост, поради което подлежи на премахване. Безспорно е установено, че констатираната надстройка на съществуващ гараж с описаните в административния акт параметри и местоположение представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, изпълнен без одобрен инвестиционен проекти без строително разрешение, което го определя като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Той не би подлежал на премахване, ако са налице условията за определянето му като търпим по § 16 или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Приложимостта на конкретната хипотеза е в зависимост от времето на построяване на строежа. По делото е установено, че надстройката, която е с предназначение за живеене, е изпълнена през 1998 г., без данни дали това е станало до 30. 06. същата година или след тази дата. При това положение правилно преценката за търпимост е извършена съобразно § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ, като и двете разпоредби предвиждат кумулативното условие за деклариране на строежа пред одобряващите органи в определен срок - до 31.12.1998 г. (по ал. 2), съответно до 02.01.2001 г. (по ал. 3). В случая такова деклариране не е извършено, като липсата му е достатъчно основание да се обоснове извод, че надстройката не е търпима, както правилно приема съдът. В допълнение следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 41 и сл. ЗУТ предвиждат допълващо застрояване, непредвидено в действащия ПУП. В случая са налице данни за изпълнено основно жилищно застрояване в имота, като процесното надстрояване също е с жилищни функции, но над съществуващ гараж (допълващо застрояване), което е недопустимо по действащите норми и правила за застрояване. Предвид годината на извършване на строителството е неприложима нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Изложените в тази насока мотиви в обжалваното решение се споделят напълно от настоящия състав - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилен е и изводът на съда, че разпореденото премахване на процесния строеж не противоречи на чл. 8 ЕКЗПЧОС, доколкото между страните не се спори, че процесната надстройка не е единствено жилище на жалбоподателя. Данните по делото сочат, че той е собственик на жилищната сграда, намираща се в същото дворно място, поради което правото му на неприкосновеност на единствено жилище не е нарушено. Доводите на касатора, свързани с твърденията за общ покрив с жилищната сграда, който при премахването на установената надстройка ще бъде засегнат, са въпрос на изпълнение на заповедта, но не влияят на нейната законосъобразност. При постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото оплакване се прави в касационната жалба. С нарочно определение от 01.06.2020 г. съдът изрично указва на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже твърденията си в оспорването. Нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция са представени доказателства, които да оборват направените от административния орган констатации за извършен незаконен строеж. Като достига до заключение за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,