Решение № 9637 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2019 г.

Решение № 9637 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Фратев против решение № 1676 от 19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1475/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Управителният съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Д. Фратев против решение по т. 2 от протокол № 142/27.10.2017 г. на УС на КИИП, с което органът отказва да се произнесе по съществото на направеното от Фратев искане за вписване в Регистъра на проектантите с ограничена проектанска правоспособност по част "Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване". За да постанови този резултат съдът излага съображения, че с решение на УС на КИИП от 27.05.2016 г., влязло в сила на 16.08.2016 г., на жалбоподателя е отказано да му бъде призната ограничена проектанска правоспособност. Констатира, че този отказ не е обжалван и е влязъл в законна сила, поради което прави извод, че правилно УС на КИИП, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, отказва да се произнесе по последващото направено от Фратев искане от 24.01.2017 г. да бъде вписан в регистрите на проектантите с ограничена проектанска правоспособност по част "Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване", както и да бъде приет за член на КИИП към съответната секция. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая спрямо жалбоподателя е осъществена хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за прекратяване на административното производство, а именно наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Действително от събраните по делото доказателства е установено, че със заявления от месец февруари 2016 г. Д. Фратев прави искане за вписване в регистрите на проектантите с ограничена проектанска правоспособност по част "Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване", както и да бъде приет за член на КИИП в съответната секция. По това искане е налице взето решение на УС на КИИП от 27.05.2016 г., влязло в сила на 16.08.2016 г., за отказ за вписване в регистъра. Но в случая съдът не обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не прави анализ на същите, а само канстатира, че е подадено същото заявление, без да са посочени нови факти и обстоятелства. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че по подадените заявления от 24.01.2017 г. е постановено решение на УС от 24.02.2017 г., с което е постановен отказ за вписване в регистрите на проектантите с ограничена проектанска правоспособност. Това решение е обжалвано пред КС на КИИП, като последния със свое решение от 21.09.2017 г. отменя отказът на УС и връща преписката за ново произнасяне с указания Д. Фретев да се впише в регистъра на проектантите с ограничена проектанска правоспособност по посочената част. За да вземе това свое решение КС на КИИП констатира, че тъй като Фратев притежава дипломи за висше образование за различни професионални направления, същият преминава изравнително обучение и полага изпити по 24 дисциплини по "Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване". След връщане на преписката с оспорения административен акт УС на КИИП констатира, че е налице влязъл в сила административен акт, с който на жалбоподателя е постановен отказ за вписване в Регистъра на проектантите с ограничена проектанска правоспособност и взема решение, с което "не подлага на повторно гласуване заявлението на Фратев за признаване на ограничена проектанска правоспособност". Като мотиви за така взетото решение е посочено, че въпреки указанията на КС заявителят не се позовава на нови обстоятелства и не сочи нови доказателства, поради което е направен извод, че по отношение на същия е налице забраната на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК – недопустимост на административното производство. От така установеното следва извода, че оспорената решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. След като приема, че подадените заявления от 2016 г. и 2017 г. са идентични, без да са налице нови обстоятелства и нови доказателства и без да се обсъдят констатациите на КС, че жалбоподателя преминава изравнително обучение и полага допълнително 24 изпита, в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая, не обсъжда констатациите на КС при отмяна на отказа, а единствено констатира, че е налице предходен такъв, който е влязъл в сила. От събраните по делото доказателства се установява, че при постановяване на предходния отказ нито УС, нито КС на КИИП не обсъжда фактите относно преминалото допълнително обучение от Фратев (по делото не са налице данни при първоначалния отказ да са приложени доказателства в тази насока и да са обсъдени от административния орган) и дали същото е основание за вписване или отказ от вписване в Регистъра на проектантите с ограничена проектанска правоспособност, тава не е обсъдено и при вземане на процесното решение от УС на КИИП, което обосновава и незаконосъобразност на административния акт като постановен в нарушение на материалния закон. Освен това в случая не става въпрос за признаване на проектанска правоспособност, която е регламентирана в Закона за признаване на професионални квалификации, а за вписване в съответния регистър, а самата правоспособност се придобива при условията на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗКАИИП и се упражнява след вписване в съответния регистър. Следователно постановявайки решение, с което се отказва повторно гласуване за "признаване на ограничена проектанска правоспособност", УС на КПИИ се произнася по искане, за което не е сезиран, което също обосновава неговата незаконосъобразност. Следователно оспореният административен акт е незаконосъобразен, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са неправилни и необосновани. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се отмени, а делото като преписка да се върне на УС на КИИП за ново произнасяне по заявленията на Д. Ф. за вписването му в Регистъра на проектантите с ограничена проектанска правоспособност и за членството му в КИИП. При новото разглеждане на делото административният орган следва да обсъди и анализира констатациите на КС във взетото решение от 21.09.2017 г. и да вземе решение по съществото на исканията за вписване или отказ от вписване на жалбоподателя в Регистъра на проектантите с ограничена проектанска правоспособност и за членството му в КИИП, като изложи съображения за взетото решение. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди КИИП да заплати на Д. Фратев сумата 1215 лв., представляващи направени по делото разноски, от които 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 15 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,