Решение № 9175 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2011 г.

Решение № 9175 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Фондация "Международна академия за хуманитарни науки" гр. София против решение по адм. д. № 7160/2010 г. на АССГ. Иска отмяна поради нарушаване на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост. Твърди, че договорът нито е продължаван, нито прекратяван в периода след 1.06.2009 г., а в мотивите е обсъждан договор № 877/1.06.2010 г., какъвто няма. Редът за прекратяване на наемните правоотношения е ЗЗД, защото фондацията е в частна полза, т. е. чл. 16, ал. 4 от ЗОС е неприложим. Разпоредбата на чл. 12 от ЗОС също е неприложима, тъй като договорът за наем е възмезден Развива доводи относно статута на имота. В съдебно заседание иска спиране на съдебното производство до приключване на исково производство по спор за собственост. Развива съображения, че нарушението на процесуалните правила се изразявало в неизпращане на съобщение за определението по искането за спиране. Ответната страна кметът на район "Люлин", Столична община оспорва касационната жалба. Налице е основание за прекратяване на наемно правоотношение, тъй като договорът е срочен и срокът е изтекъл. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на Фондация "Международна академия за хуманитарни науки" гр. София против заповед № РД-09-258/28.09.2010 г. на кмета на СО-Район "Люлин", с което на основание чл. 15, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение. С решението на съда жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Между фондацията и Столична община- район "Люлин" е сключен възмезден ( месечна цена от 17, 50 лв. без ДДС) срочен тригодишен договор за наем № 877/1.06.2006 г. за общински имот, актуван с АОС № 5646/2002 г. и описан като клубна сграда с площ от 216 кв. м. в гр. София, ж. к."Люлин" I м. р., с 12 помещения и санитарен възел, за образователни цели. Срокът е изтекъл към 1.06.2009 г. и не са представени други последващи договори. Към мотивите на заповедта са цитирани договор № 877/1.06.2006 г. и договор № 877/1.06.2010 г., което предвид останалите фактически и правни основания сочи за фактическа грешка при изписването на годината на договор от 2010 г. Фондацията е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза. В акта за общинска собственост не е посочен вида на собствеността - публична или частна, описана е сградата като "клубна сграда", което сочи за имот публична общинска собственост, предвид чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС. От всички представени с административната преписка доказателства, включително предходни договори е видно, че отдаването под наем е станало без решение на общинския съвет и провеждане на конкурс или търг. Видът на собствеността и начинът на сключване на договора са от значение за основанията за прекратяването по чл. 15 от ЗОС. Към 1.06.2006 г. и съгласно чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОС, (редакция ДВ, бр. 101 от 2004 г.) свободните нежилищни имоти частна общинска собственост могат да се отдават под наем на трети лица само след провеждане на търг или конкурс и винаги за определен срок от време не по-дълъг от 10 години. Частен общински имот се отдава без търг или конкурс в хипотезите на чл. 14, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗОС (редакция ДВ, бр. 101 от 2004 г.) на ръководства на политически партии, на синдикални организации и на юридически лица с нестопанска цел осъществяващи дейност в обществена полза (а когато това става по чл. 14, ал. 6 от ЗОС е необходимо и решение на общинския съвет). В този кръг от субекти не попада фондацията жалбоподател, защото е учредена за осъществяване на дейност в частна, а не в обществена полза. Допустимо е само по чл. 14, ал. 7 от ЗОС (редакция ДВ бр. 101 от 2004 г.) отдаване под наем на части от имоти публична общинска собственост, но задължително след провеждане на търг или конкурс и също след решение на общинския съвет за срок до 5 години. Както е видно жалбоподателят представлява юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза, ползва възмездно с изключително ниска наемна цена имот публична общинска собственост, предоставен от кмет на район "Люлин" - Столична община без да е взето решение на общинския съвет на Столична община, без да е проведен търг или конкурс, като наемното правоотношение е възникнало по описания начин извън всички хипотези на чл. 14 от ЗОС посочени по-горе. Първоинстанционният съд е изложил мотивите си без да даде указания да ангажиране на доказателства за законовото основание и условия за сключване на наемния договор, без да обсъди всички представени с преписката доказателства с оглед приложимата правна уредба. Тъй като няма такова наведено касационно основание за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, делото не може да бъде върнато за ново разглеждане, а следва да бъде решението съобразно данните по него. Редът за прекратяване на наемни правоотношения за имот общинска собственост е уреден в чл. 15 от ЗОС, който с чл. 15, ал. 3 от ЗОС препраща към Закона за задълженията и договорите за прекратяване с едностранно предизвестие в хипотезите на чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОС, а с чл. 15, ал. 4 от ЗОС урежда прекратяване по административен ред със заповед на съответния кмет в хипотезите на чл. 14, ал. 4, 5 и 6 от ЗОС. Сложността на проблема произтича от това, че договорът е сключен извън изрично предвидените от закона хипотези на чл. 14 от ЗОС (редакция ДВ бр. 101 от 2004 г.). Защитна теза обаче на жалбоподателя е изградена изцяло около твърдението, че е приложим чл. 15, ал. 3 от ЗОС и трябва да се прилага Закона за задълженията и договорите, защото срочният договор е станал безсрочен. При така установената обаче фактическа обстановка и анализа на правната уредба, действала към момента на възникване на правоотношението, касационната инстанция следва да се провери дали са основателни твърденията на касационния жалбоподател. Вярно, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗОС наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. Тъй като и в двата случая законодателят има предвид срочни правоотношения трябва да се тълкува, че се имат предвид следното: наемните правоотношения се прекратяват с изтичането на срока, а предсрочно, т. е. преди изтичане на срока, с едностранно предизвестие при наличието на виновно неизпълнение на договорни задължения по договора за наем. Освен това чл. 14, ал. 7 от ЗОС не се отнася за жалбоподателя, който е юридическо лице с нестопанска цел в частна полза. Основанията посочени в чл. 15, ал. 1 от ЗОС се проверяват, когато наемните правоотношения се прекратяват по реда на чл. 15, ал. 4 от ЗОС със заповед и за хипотезите на чл. 14, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗОС. Тълкуването, което прави жалбоподателя, че с изтичане на срока и при непротивопоставяне от страна на наемодателя се прилага чл. 236 от ЗЗД е неправилно, в какъвто смисъл са и мотивите на съда. Правото на общинска собственост е предмет на специална законодателна уредба, поради което управлението й става само по начин и ред определен със Закона за общинската собственост и подзаконовите нормативни актове на общинските съвети по чл. 8 от ЗОС. С цел предотвратяването на възможността общинската собственост да не се ползва в интерес на териториалната общност срочните договори не се превръщат в безсрочни, в какъвто смисъл е постоянната съдебна практика. Следователно административният орган не е нарушил чл. 15, ал. 3 от ЗОС. Оплакването, че така сключеният договор за наем не попада в приложното поле на ЗОС не може да бъде възприет, защото този закон е специален на ЗС и ЗЗД и е създаден, за да урежда придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, освен ако в друг специален закон не е предвидено друго. Наличието на висящ съдебен исков спор пред гражданския съд е обстоятелство ирелевантно за настоящия казус, тъй като съгласно по чл. 5, ал. 2 от ЗОС актът за общинска собственост представлява официален писмен документ и макар да няма правопораждащо действие има обвързваща доказателствена сила до доказване на обратното по съответния ред. Достатъчно е, че в настоящото производство е представен АОС 5646/17.05.2002 г. Не следва да се обсъждат писмените доказателства, представени от касационния жалбоподател, защото касационната инстанция не е въззивна инстанция, а доказателствата не са във връзка с наведените касационни оплаквания. Не следва да се обсъждат и данните за подадените от фондацията молби за купуване на имота, защото те също са без значение за правилното решаване на делото. Твърдението, че има допуснато нарушение на процесуални правила поради неизпращане на съобщение за изготвено определение по искането за спиране на предварително изпълнение, не представлява касационно основание, защото това би имало значение само относно допустимостта на обжалването на това определение. По делото обаче е приложено адм. д. № 1347/2011 г. на ВАС, III отделение, по което е разгледана по същество частната жалба против определението на първоинстанционния съд от 12.10.2010 г., с което е отхвърлено искането за спиране. Предвид изложеното и предвид изложените мотивите на касационната инстанция към настоящото съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, III отделение