Решение № 7632 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 569/2021 г.

ВАСV отделение24.06.2021 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 1293 от 9.10.2020 г. по адм. дело № 1026 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. Г. срещу заповед № 0 Р-10 от 11.12.2019 г. на изп. директор на Българска агенция по безопасност на храните, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закон за държавния служител с искане за прогласяване на нищожността на заповедта. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7632 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 569/2021 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. чрез процесуалния представител адв. В. Дундов, срещу решение № 1293 от 9.10.2020 г. по адм. дело № 1026 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 0 Р-10 от 11.12.2019 г. на изп. директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закон за държавния служител (ЗДСл). С нея той е временно отстранен от заеманата от него длъжност, като съдът се е произнесъл с тази част от решението си по повод направеното оспорване на заповедта с искане за прогласяване на нищожността й. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение в посочената част като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с прогласяване нищожността на административния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - изп. директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като застъпва становище, че съдебното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено като такова. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по различни съображения от тези изложени в нея. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба от Д. Г. срещу заповед № 0 Р-10 от 11.12.2019 г. на изп. директор на БАБХ, с която временно е отстранен от заеманата от него длъжност, на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Съдът е приел, че жалбата срещу тази заповед е процесуално недопустима като просрочена по повод искането за произнасянето по законосъобразността й. По тези съображения е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството в тази част на спора, като няма подадена касационна жалба срещу решението в тази му част. По повод спора относно нищожността на заповедта съдът е изложил фактическата обстановка по повод заеманата от жалбоподателя длъжност "главен инспектор" в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Бургас, както и по повод преназначаването на държавния служител на длъжността "началник отдел" "Растителна защита и безопасност на храните" към нея, което е станало със заповед № 0 СПП-ЗЗ от 23.08.2019 г. Също така съдът е посочил в мотивите си, че с определение от 29.10.2019 г., постановено по в. н. ч. д. № 528 по описа за 2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АпСНС) по отношение на лицето е взета мярка "отстраняване от заеманата длъжност". С протоколно определение от 21.05.2020 г. по в. н. ч. д. № 238 по описа за 2020 г. на същия съд (АпСНС) е отменено определението от 29.10.2019 г., понеже към момента на налагане на мярката за процесуална принуда "отстраняване от длъжност" лицето вече е заемало длъжност "началник отдел" "Растителна защита и безопасност на храните" към ОДБХ - Бургас и неправилно в него е записано отстраняване от длъжност "главен инспектор". Впоследствие със заповед № ВР-5 от 8.06.2020 г. на изп. директор на БАБХ държавният служител е възстановен на длъжността "началник отдел" в изпълнение на определението от 21.05.2020 г. по в. н. ч. д. № 238 по описа за 2020 г. на АпСНС. От така установените факти по делото се констатира, че към момента на издаване на оспорената заповед № 0 Р-10 от 11.12.2019 г. на изп. директор на БАБХ по отношение на жалбоподателя има наложена принудителна административна мярка, на основание чл. 69 от НПК, което е станало в изпълнение на определение от 29.10.2019 г., постановено по в. н. ч. д. № 528 по описа за 2019 г. на АпСНС. Тази мярка е отменена впоследствие, считано от 21.05.2020 г. Именно към датата на издаване на процесната заповед следва да се провери дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, на което правно основание се е позовал административният орган. В тази оспорена заповед е посочено, че той се отстранява от длъжност "началник отдел" "Растителна защита и безопасност на храните". Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Временното отстраняване от длъжност по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. по своята правна същност представлява принудителна административна мярка и не е санкция за неправомерно поведение или дисциплинарно наказание. Целта на налагането й е, да се предотврати настъпването на определени вредни последици. При това правно основание за отстраняване (т. 1 от разпоредбата) временното отстраняване е обусловено от наличието на образувано наказателно производство срещу съответния служител и мярката е временна до приключване на наказателното производство. По своите правни характеристики актът за налагане на принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, понеже съдържа властническо волеизявление на издателя си, комуто са предоставени по закон за издава такива актове и с акта се засягат права и законни интереси на граждани. Конкретно оспорената заповед с посочено правно основание за издаване по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл обаче няма белезите на индивидуален административен акт, с който да се засягат законни права и интереси на държавния служител. По отношение на лицето със заповедта не се засягат субективни права и законни интереси, които да са в пряк резултат от разпореденото с нея. Отмяната на заповедта за недопускането му на работа, респективно прогласяването й за нищожна не поражда преки благоприятни правни последици в правната сфера на държавния служител, понеже не води автоматично до целения от него правен ефект, а именно възстановяването му на работа. Оспорената заповед няма за последица отстраняването на държавния служител от длъжност, като видно от съдържанието й е разпоредено недопускането му на работа в изпълнение на определение по в. н. ч. д. № 528 по описа за 2019 г. на АпСНС. Недопускането на служителя е последица от вече влязлата в сила принудителна административна мярка, наложена от съда и е обусловено от изпълнение на задълженията на административния орган, свързани със спазване на трудово-осигурителното законодателство за времето докато е в сила наложената мярка. Следва да се отбележи, че изрично в заповедта е посочено, че се издава в изпълнение на цитираното определение на АпСНС издадено на основание чл. 69 от НПК, с което служителя е отстранен от длъжност, което е задължително за органа по назначаването и се изпълнява до отмяна на мярката от компетентния съд. Следователно оспорената пред първоинстанционният съд заповед няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който да се засягат права и законни интереси на държавния служител, отстранен от длъжност с влязъл в сила акт на наказателния съд. Оспорената заповед има характер на вътрешно служебен акт, издаден в изпълнение на влязъл в сила акт на съда, няма за цел преустановително или превантивно действие. Единствено влязлото в законна сила определение от 29.10.2019 г. по в. н. ч. д. № 528 по описа на АпСНС има за цел предотвратяване настъпването на определени вредни последици, като в конкретния случай е без значение обстоятелството, че с определение по друго в. н. а. д. впоследствие то е било отменено поради неточно посочената в него длъжност, от която лицето се отстранява. Това е порок на този съдебен акт, извън предмет на контрол в настоящото съдебното производство, още повече, че лицето е и възстановено на работа с оглед изпълнението на второто определение от 21.05.2020 г. по в. н. а. д. № 258 по описа за 2020 г. на същия съд. Като се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу заповед, която не носи белезите на индивидуален административен акт или на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., и с който не се засягат пряко и непосредствен права и законни интереси на адресата му, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение в посочената част, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено (виж решение № 8257 от 4.06.2019 г. по адм. дело № 1312 по описа за 2019 г. на ВАС, V отделение). При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а от ответната страна не е поискано присъждане на такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 100, ал. 1, т. 1