Решение № 149 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2019 г.

Решение № 149 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ – София град), против Решение № 4007/12.06.2019 г. на Административен съд София – град, по адм. дело № 177/2019 г., с което съдът е отменил по жалба на Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД, Решение № 1040-21-572/11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него Разпореждане №РЖ-5-21-00476013/25.10.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и ТП на НОИ – София град е осъдено да заплати разноски в размер на 890 лева. Изтъкват се доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът неправилно преценил, че не следва да бъде ангажирана отговорността на осигурителя Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД по чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), съответно, че не е налице пряка причинна връзка между издаденото УП-2 с неверен осигурителен доход за лицето С. Тонева и изплатената й пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът - Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД счита касационната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли, като се остави в сила решението на административния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради което претендира за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е било Решение № 1040-21-572/11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-21-00476013/25.10.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ – София град. С разпореждането е постановено да бъде събрана от Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД сумата от 3 406,75 лева, от която 2 542,43 лева главница и 864,32 лева лихва. Процесната част от задължението е била установена с ревизионен акт за начет №РА-5-21-00468067/09.10.2018 г., издаден в производството по чл. 110, ал. 1 КСО и след извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД, за периода 1.01.2008 г. – 24.03.2018 г. и на основание чл. 107 КСО. С ревизионния акт е изчислено задължение в размер на 6710, 40 лева, от които 4118, 19 лева главница и 2 592,21 лева лихва, за причинени щети на ДОО. Последните се изразяват в неоснователно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. Тонева, за периода 1.01.2008 г. – 24.03.2018 година. Горното е възприето от органа като нарушение на чл. 6 и чл. 9 КСО във вр. с чл. 40 и чл. 46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С възражение от 16.10.2018 г. и по реда на чл. 110, ал. 2 КСО осигурителят е обжалвал акта за начет, като се е позовал на изтеклата погасителна давност по чл. 115, ал. 1 КСО. С мотивирано заключение контролният орган, прилагайки нормата на чл. 115, ал. 1 КСО, е отменил частично акта за начет за периода 1.01.2008 г. – 31.12.2012 г., както и за сумата от 1575, 76 лева главница и 1727, 89 лева лихва. По тези причини компетентните длъжностни лица на основание чл. 110, ал. 3 КСО са издали процесното разпореждане от 25.10.2018 г. за внасяне на остатъка от непогасената по давност част на задължението, представляващо главница и лихви. От данните по делото се установява, че пенсията на лицето е била изчислена на основание осигурителния доход, който е бил вписан в удостоверение обр. УП-2 изх. № 92-00-223/16.07.2001 г., издадено от ТП "Софийски пощенски съобщения", чийто правоприемник е ответникът по касация. Това удостоверение е анулирано, защото след извършена служебна проверка в информационните масиви на ТП на НОИ, за лицето не е открит положен стаж в ТП "СПС" преди 1.10.1993 година. "Български пощи" ЕАД – РУ "Западен регион" е издало ново удостоверение обр. УП-2 изх. № 359/17.05.2018 г., в което е записан осигурителния доход на С. Тонева за периода 1.10.1993 г. – 30.09.1996 г. и въз основа на разплащателните ведомости. С издаденото на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО разпореждане от 27.07.2018 г. е поправено Разпореждане № 14/24.10.2001 г. и всички последвали го. За да отмени обжалвания административен акт първоинстанционният съд се позовава на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите (в приложимата към 2001 г. редакция - ДВ. бр. 36, заглавието изменено с ДВ, бр. 19 от 2003 г.), съгласно който при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните от персоналния регистър на НОИ. Съдът счита, че след като с предложението за пенсиониране са представени нередовни документи, органът по пенсионното осигуряване е следвало да извърши действията посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредбата за пенсиите. Извежда решаващ извод за материалната незаконосъобразност на административния акт, който обосновава с обстоятелството, че разпореждането, с което е отпусната пенсията, е издадено на 24.10.2001 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите. В този случай, ако са били установени нередовности в документите, вкл. и в удостоверение обр. УПИ-2, органът е следвало да предприеме процедурата по тяхното отстраняване. Съдът намира, че по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за да бъде ангажирана обективната отговорност на ответника по касация, следва да се докаже пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретната хипотеза съдът приема, че представените от органа доказателства, не сочат на извод за наличие на причинната връзка в посочения по–горе смисъл, поради което отменя обжалвания административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход. Пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че през 2001 г. осигурителят ТП "СПС"(сега Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД) е издал документ с невярно съдържание - УП–2 изх. № 223/16.07.2001 г., досежно срока на положения от лицето трудов стаж за периода преди 01.10.1993 година. Обстоятелството, че Тонева няма трудов стаж преди тази дата в посоченото предприятие се констатира и от предложение за пенсиониране обр. УПИ-1 № 571/16.07.2001 година. Видно от съдържанието му в трудовата книжка – № 7268 е записано, че С. Тонева има положен труд единствено за периода 1.10.1993 г. – 11.06.2001 година. При тези данни касационната инстанция приема, че ТП "СПС" (сега Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД) в нарушение на чл. 6 КСО и чл. 46 от Наредбата за пенсиите в относимата редакция (ДВ, бр. 36 от 12.04.2001 г.) неправилно е посочил осигурителния период в издаденото УП-2, обективиращ по-ранен осигурителен период, който не отговаря на данните от разплащателните ведомости и на първичната счетоводна документация на работодателя. Фактическият състав на основанието за ангажиране на имуществената отговорност по осигурителните правоотношения по чл. 110 КСО включва освен вреда и противоправно поведение на задълженото лице, т. е неизпълнение на вменени му задължения по правоотношението с осигурителния орган. В този смисъл форма на неизпълнение се явява издаването на документ с невярно съдържание. Касае се за документи, които се отнасят и съответно материализират някоя от предпоставките за отпускане или определяне размера на конкретното осигурително плащане. В случая нарушението е извършено от осигурителя, за което обстоятелство спор по делото няма. Спорът е относно наличието на пряка причинно следствена връзка между щетата и поведението на работодателя. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ( вкл. и при редакцията на текста - ДВ, бр. 36 от 2001 г., само НПОС) задължението за административните органи да проверяват истинността на обстоятелствата, отразени с удостоверението за пенсиониране, не съществува. Преценката на органа по чл. 1, ал. 5 НПОС относно редовността на обр. УП-2 се осъществява само от външна страна, както и дали документът съдържа реквизитите на официален свидетелстващ документ. Като такъв органът следва да зачете неговата материална доказателствена сила, а при оспорване в съдебното административно производство приложение намира чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба е правоприемник на ТП "СПС", който е бил издател на удостоверението с невярно съдържание, поради което имуществената отговорност за причинени щети на ДОО, възниква в това му качеството. Правилен е изводът в процесното Решение № 1040-21-572/11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София град, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на ответната страна по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. За реализиране на отговорността по чл. 110, ал. 1 КСО е достатъчно да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и издаденият удостоверителен документ с невярно съдържание. В случая такава пряка причинна връзка е налице и имуществената отговорност за тази щета следва да бъде понесена именно от издателя на документа с невярно съдържание, който понастоящем е Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД. Щетата, която е причинена на ДОО, като правопораждащ елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността, е доказана по основание и размер. Същата се изразява в обстоятелството, че в резултат на невярно удостоверяване на осигурителен период, на С. Тонева са били извършени осигурителни плащания, в по-голям размер от нормативно предвидения за периода 11.06.2001 г. – 31.05.2018 година. По така изтъкнатите съображения и при доказана пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на осигурителя е налице основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за търсене на имуществена отговорност. Като е достигнал до противоположен правен извод и е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено. Решение № 1040-21-572/11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София град е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е съответен на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което жалбата срещу административния акт да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора в полза на ТП на НОИ - София град се присъждат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които възлизат на 100 лева за касационната инстанция. Същите се дължат на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение