Решение № 13444 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2009 г.

Решение № 13444 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Драгоман, представляван от председателя Венцислав Петров Димитров, срещу решение № 179/26.03.2009 г. постановено по адм. дело № 47/2009 г. на Административен съд - София област, II състав. Касаторът релевира отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречието му с приложимия материален закон. В открито съдебно заседание Общински съвет - Драгоман не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Ответната страна - кметът на община Драгоман, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София област е отменил, като незаконосъобразна т. 2 от решение № 199, взето по протокол № 17 от 28.11.2008 г. на заседание на Общински съвет - Драгоман, повторно приета с решение № 225, взето по протокол № 19/23.12.2008 г. С нея кметът на община Драгоман е задължен при изготвяне на проекта и заплащане на суми над 1000 лв във връзка с кандидатстването на общината в Министерство на земеделието и храните за финансиране по мярка 313 "Насърчаване на туристически дейности" от Програма за развитие на селскостопанските райони 2007 - 2013 г., (за което е изразено съгласие по т. 1 от решението), да иска съответно решение на общинския съвет. В мотивите от съда е направен извод, че решението на ОбС, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА е постановено от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на приложимия материален закон и неговата цел. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Т. 2 от решение № 199/28.11.2008 г., взето по протокол № 17 от заседание на Общински съвет - Драгоман, е върната за ново обсъждане от кмета на общината, при условията на чл. 45, ал. 5 ЗМСМА. В тази връзка е потвърдена с решение № 225, взето по протокол № 19/23.12.2008 г. на ОбС - Драгоман. В подкрепа на направения от съда краен извод за незаконосъобразността на оспореното пред него решение, наред с изложените в последното съображения следва да се има предвид, че естеството и формулировката на акта, обжалван в първоинстанционното производство, изключват възможността да се приеме, че е издаден в изпълнение на правомощието на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Според чл. 17 ЗМСМА местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност, в посочените в текста сфери. Съгласно чл. 18 и чл. 20 ЗМСМА, ОбС е орган на местното самоуправление, който се избира от населението на общината и определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяване на дейностите по чл. 17, както и други определени със закон, с правомощия отразени в чл. 21, ал. 1 ЗМСМА. От своя страна кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт, също пряко избран от населението на общината и натоварен да ръководи цялата й изпълнителна дейност, включително като организира изпълнението на приетите от общинския съвет актове (чл. 38 и чл. 44 ЗМСМА). В тази връзка, както правилно е отбелязано и от първата инстанция, в чл. 44, ал. 1, т. 7 и т. 18 ЗМСМА изрично са установени задълженията на кмета на общината два пъти годишно да внася в общинския съвет отчет за изпълнението на приетите от съвета актове, както и да му изпраща в тридневен срок, административните актове и договорите с техните изменения и допълнения, издадени или подписани в изпълнение на актове на съвета. Анализът на посочените разпоредби налага направеният от решаващия състав краен извод, че ЗМСМА не съдържа основание за издаване на оспореното решение на общински съвет. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че с оглед съдържанието му, не би могло да се приеме, че актът е издаден и в изпълнение на правомощията на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 24 ЗМСМА да упражнява текущ контрол върху изпълнението на приетите от него решения. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че съдебното решение се явява изцяло съобразено с приложимия закон, а оплакванията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Тъй като не се установяват и касационни основания за отмяна на съдебния акт, за които съдът следи служебно, същият следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение