Решение № 13353 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2014 г.

Решение № 13353 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Михайлов Миланов от гр. София срещу решение № 5269 от 31.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10922/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2041113552 от 09.04.2012 г., издаден от орган по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. София, потвърден с решение № 1896 от 06.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. София, с който на ревизираното лице са определени задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2005 г и 2006 г. и по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периодите от 2007 г. до 2010 г. в размер на 304 275.02 лв. и лихви за забава в размер на 113 740.46 лв. В касационната жалба, касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че договора за заем, сключен между ревизираното лице и Микеле Ричи е недостоверен. От заключението по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) е видно, че задълженото лице не е давало заеми на дружествата в които е участвал, защото в техните счетоводства липсват данни за осчетоводяване на дадени от задълженото лице заеми. Твърди, че в мотивите си съдът не се е произнесъл и по отношение на средствата, които са му определени като печалба във връзка с прехвърлянето на собствеността на притежаваните от него дружествени дялове от капитала на "Орфей Пропърти" ООД. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителнас практика" (ОДОП) (преди Дирекция "ОУИ") - гр. София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 2041113552 от 09.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1896 от 06.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, с който на ревизираното лице са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г и 2006 г. и ЗДДФЛ за периодите от 2007 г. до 2010 г. в размер на 304 275.02 лв. и лихви за забава в размер на 113 740.46 лв. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения и е обсъдил заключенията на вещите лица по двете ССЕ, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. По време на ревизията е установено, че Валентин Михайлов Миланов притежава дялове и/или участва в управлението на дружествата "Фортекс Нова" ЕООД, "Фортемания" ЕООД, "Форте Кард ГД" ЕООД, "Форте Клуб" ЕООД, "Фортекс" ООД, "Форте М" ООД, "Арт- АБЦ" ЕООД, "Седемте хълма - ЛФ" ЕООД, "ММ Сервиз" ЕООД, "Фортеркс" ЕООД, "Форт Хаус АВ" ЕООД и "Орфей Пропъртис" ЕООД. През ревизирания период задълженото лице е подавало декларации по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 ЗДДФЛ, с изключение на 2008 г. установено е, че с ГДД за 2009 г. и 2010 г. по чл. 50 ЗДДФЛ, касаторът не е декларирал доходи. В хода на ревизията органите по приходите са съобразили подадената от задълженото лице декларация от 14.10.2011 г., в която лицето е декларирало, че в личните си отношения със съпругата си не са прилагали режим на съпружеска имуществена общност, а на разделност, като приходите са реализирани и респективно разходите са извършвани от съпруга, чието име фигурира в съответния документ. На съпругата на задълженото лице - Надежда Борисова Миланова е извършена ревизия. Тя е декларирала, че не е имала участие при покупката на недвижимите имоти, с изключение на апартамента, находящ се в гр. София, ул. "Асен Златаров" № 8, закупен па името на дъщеря й, за чиято покупка същата е предоставила сумата от 70 600 лв. същата е посочила, че не е получавала парични средства от продажбата на недвижимите имоти през ревизирания период по представените в хода на ревизията нотариални актове, покупката на използвания от нея автомобил Ситроен СЗ е била извършена с парични средства, получени по нейна сметка от продажба през 2004 г. на имот в с. Синеморец (в хода на ревизията е представен нотариален акт), не е получавала парични средства от продажбата на моторни превозни средства по време на брака си с Валентин Миланов, както и не е участвала с парични средства при придобиването на такива. Относно издръжката на децата е декларирала, че месечно е предоставяла половината от трудовото си възнаграждение. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК- наличие на данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице за процесния период,, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно. Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство делото е било изяснено от фактическа страна като не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел, че договора за заем, сключен между ревизираното лице и Микеле Ричи е недостоверен. От страна на жалбоподателя не е конкретизиран размера на посочената сума. Пред първоинстанционния съд е представен договор за заем от 21.01.1992 г" сключен между Микеле Ричи и Валентин Михайлов Миланов, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя заем от 6 000 000 лв., като заемът се предоставя за срок от 7 години. Първоинстанционният съд правилно е приел, че представения договор е недостоверен и е създаден за целите на съдебното производство. По делото не са представени и доказателства за връщането на този заем. Налице е и противоречие в дадените обяснения на касатора в хода на ревизионното производство, където същият е заявил, че полученият заем е в размер на 300 000 евро, а съобразно представения договор отпуснатия заем е в размер на 6 000 000 лв. Правилно е прието от съда, че от представеното в хода на съдебното производство бордеро, издадено от "Весгикал комерс" ООД не се доказва връзката му с евентуално предоставения заем от Микеле Ричи на ревизираното лице. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е предоставял заеми на дружествата, в които е участвал. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства се установява, че ревизираното лице е давало заеми на дружествата, в които е участвал. От представените доказателства по делото се установява, че ревизираното лице е предоставило заем на "Фортекс" ЕООД, съгласно сключен договор за заем, по силата на който Валентин Миланов в качеството си на заемодател предава на заемателя "Фортекс" ЕООД сумата от 60 000 евро. Този договор е бил представен в оригинал в хода на ревизионното производство от самия касатор. При определяне на паричния поток на лицето за 2009 г. правилно са съобразени и сключените договори за заем между касатора и "Актов Билд Инвест" ООД, "Яси Гекс" ЕООД и Николай Насков Николов. Правилно е прието от съда, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е предоставил два отделни заема - на "Актив билд инвест" ООД съгласно договор от 06.02.2009 г. и на Николай Пасков Николов по договор от 28.12.2009 г. По отношение на предоставянето на заемни средства от жалбоподателя на "Яси текс" ЕООД - представени са два броя договори за заем - от 03.01.2009 г., съгласно който заемодателят Валентин Михайлов Миланов предава в собственост на посоченото търговско дружество сумата от 150 000 евро за срок до 31.12.2009 г. Сумата е предоставена за срок до 5 дни от сключване на договора в брой. Представен е и договор за заем от 01.06.2009 г., съгласно който заемодателят Валентин Михайлов Миланов предава в собственост на заемателя - "Яси текс" ЕООД сумата от 50 000 евро за срок до 31.12.2009 г. Като доказателство по спора са представени писмените обяснения на представляващия дружеството, като съгласно същите дружеството е получило валутни заеми от лицето Валентин Михайлов Миланов на 03.01.2009 г. - 150 000 евро и на 01.06.2009 г. 50 000 евро, които са дадени в брой, в офиса на заемодателя със срок на погасяване до 31.12.2013 г. При извършената насрещна проверка на дружеството са представени аналитични счетоводни разпечатки на сметка 499/1 "разчети на собственика", по която са намерили отражение посочените суми - на 03.01.2009 г. - 293 374, 50 лв. с основание получен заем от Валентин Михайлов Миланов и на 01.06.2009 г. - 97 791. 50 лв. с основание получен заем от Валентин Михайлов Миланов, като сумите са били отразени в кореспонденция със счетоводна сметка 502/1 "валутна каса". Неоснователно е и твърдението на касатора, че в мотивите съдът не се е произнесъл и по отношение на средствата, които са му определени като печалба във връзка с прехвърлянето на собствеността на притежаваните от него дружествени дялове от капитала на "Орфей Пропърти" ООД. Съдът, въз основа на заключението на вещото лице е направил пълен анализ на закупените недвижими имоти от лицето, включително и на този в курорта "Пампорово", на извършеното строителство в него и на продажбата на притежаваните от него дялове и е направил обосновани изводи, че същият е извършил действия по закупуване на земеделски земи, както и застрояването им с хотели и заведения за хранене и развлечения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение