Решение № 7472 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4374/2016 г.

Решение № 7472 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4374/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Марс - Дом" ООД, чрез адв. Бинев като процесуален представител, срещу решение № 114 от 1.02.2016 г., постановено по адм. дело № 719/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - И. Митев счита касационната жалба за основателна. Ответниците - началникът на РДНСК - Югоизточен район, чрез пълномощника си юрк. Михайлова, М. Балинова, К. Балинов и Г. Парушева, тримата чрез пълномощника си адв. Радулов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Останалите ответници не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Марс - Дом" ООД срещу заповед № ДК-10-ЮИР-11/5.03.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е отменено издадено от главния архитект на община Несебър разрешение за строеж (РС) № 214/17.09.2013 г. на името на М. Балинова, К. Балинов и Г. Парушева за строителство на "басейн с обем до 100 куб. м.", шеста категория, в УПИ ІІ-7077 с идентификатор по КК 11538.502.174, кв. 16 по плана на гр. Свети Влас - Юг въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект, поради нарушение на чл. 144, ал. 1 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е валиден акт, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, който правилно е преценил за допустима подадената до него жалба срещу РС. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Изложил е съображения, че заявителят в административното производство пред главния архитект на община Несебър не е разполагал с представителна власт и не е имал качеството на възложител съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ, поради което издаденото по негово искане РС на името на собствениците на урегулирания поземлен имот е издадено без тяхно съгласие. Обосновал е извод за правилност на извода на контролния орган за неговата незаконосъобразност и отмяната му на това основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото писмени доказателства. Съдът е обсъдил възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. РС е оспорено пред началника на РДНСК - ЮИР от неговите титуляри като собственици на УПИ, в който е предвидено строителството, тъй като не са давали съгласие и не са упълномощавали управителя на "Марс - Дом" ООД да заяви издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗУТ (в приложимата редакция, преди изм. с ДВ, бр. 25/2019 г.) издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересувано лице в 14 - дневния срок по чл. 149, ал. 3 ЗУТ, считано от съобщението за издаване на РС, или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Изрично е визирано, че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Правилно съдът е приел за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за нищожност на оспорената заповед поради произнасянето на органа по недопустима жалба. М. Балинова, К. Балинов и Г. А. (понастоящем Парушева) не са уведомявани за разрешението за строеж. Жалбата им до началника на РДНСК - ЮИР срещу него законосъобразно е приета за подадена в срок, след като не е изпълнено задължението за съобщаване на акта. Оспорената заповед не е нищожна и на другото сочено основание, а именно издаването й извън срока по чл. 216, ал. 7 (отм.); ЗУТ. Законосъобразно е заключението на съда, че този срок не е преклузивен. С ТР № 1 от 17.09.2018 г. по тълк дело № 4/2016 г. (до постановяването на което касационното производство беше спряно) е прието, че срокът, в който началникът на ДНСК или упълномощени от него лица следва да се произнесат по постъпили жалби срещу актове по чл. 216, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 25/2019 г.) ЗУТ, между които е и разрешението за строеж, е инструктивен. Непроизнасянето на органа в 15-дневния срок няма за последица погасяване на неговите правомощия, а издадената след изтичането му заповед е действителен акт. Съответни на доказателствата по делото са изводите на съда, че касаторът, подал заявлението до главния архитект на община Несебър за издаване на РС за "басейн с обем до 100 куб. м" в УПИ II-7077, кв. 16 по плана на гр. Свети Влас - Юг, не притежава качеството на възложител. В него наред с дружеството като заявители са вписани и собствениците на имота. Заявлението е подписано от представляващия "Марс Дом" ООД с отбелязване "чрез пълн.". РС е издадено на името на собствениците на УПИ. По преписката липсва пълномощно от тях за подаване на искането до административния орган. Съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя. Според разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Правилно съдът е приел, че РС е издадено по заявление на субект, който не е собственик на имота и не притежава представителна власт да подаде от името на правоимащите лица искане за изграждане на басейн в техния урегулиран поземлен имот. В тази връзка съдът е анализирал клаузите относно упълномощаването и обема на предвиденото строителство в сключения предварителен договор между страните от 4.09.2008 г. и нотариалния акт от 23.09.2010 г. за учредяване право на строеж на касационния жалбоподател срещу задължение на строителство на изброените в него обекти. Правилно е заключението на съда, че със сключването на окончателния договор правното действие на предварителния договор е изчерпано. Сред описаните в нотариалния акт обекти не попада изграждането на басейн. Клаузата по т. 21 от нотариалния акт, препращаща за неуредените въпроси към предварителния договор, не се отнася за вида на договорените обекти, които изчерпателно са описани при учредяване на суперфицията като обем, параметри и изисквания за степен на завършеност. Упълномощаването по т. 19 от нотариалния акт касае снабдяването със строителна документация по отношение на изрично изброените в него обекти, но не и такива, които не са предмет на суперфицията. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че при подаване на заявлението до главния архитект за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и снабдяване с РС за този строеж касаторът е действал без представителна власт. Такава е притежавал само за обектите, подробно описани в нотариалния акт, за които му е учредено право на строеж, сред които басейн не фигурира. В случая административното производство е образувано при отрицателна предпоставка за неговата допустимост. То е инициирано от субект, който не е възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, тъй като не притежава надлежна легитимация, респ. представителна власт - чл. 27, ал. 2, т. 5 и 6 АПК във вр. с чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Като е издал РС въз основа на това искане, главният архитект на община Несебър е допуснал нарушение на закона, поради което правилно неговият акт е отменен с оспорената пред съда заповед. Неточното позоваване на разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ЗУТ не може да обуслови извод за незаконосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - ЮИР само на това основание. Фактическите констатации, изложени в нея, сочат на допуснато нарушение по чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Неоснователни са доводите на касатора относно характера на строежа, за изграждането на който според него не е необходимо упълномощаване от страна на собствениците на имота. Предмет на РС е самостоятелен строеж по арг. от чл. 147, ал. 1, т. 4 ЗУТ, за който не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на строително разрешение. Същият не може да се определи като елемент на техническата инфраструктура по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в § 5, т. 31 ДР ЗУТ, нито представлява част от вертикалната планировка, в какъвто смисъл са възраженията в касационната жалба. В случая липсва надлежно учредена суперфиция за изграждането му от страна на собствениците на имота в нотариална форма съгласно чл. 18 ЗЗД. Ето защо, като е отхвърлил оспорването на "Марс - Дом" ООД срещу заповедта за отмяна на РС, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на ответниците М. Балинова, К. Балинов и Г. Парушева в размер на 720 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение