Решение № 12235 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7432/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д. от гр. Габрово, чрез процесуалния представител адв. Скорчев, срещу Решение 631 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело 239/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1843/13.09.2023 г. на кмета на Община Габрово и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал първата съдебно-техническа експертиза, както и в мотивите си не е направил коректна преценка на събраните по делото доказателства. По същество се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Възразява се също така, че лицата от комисията, извършила проверката, нямат необходимата строителна компетентност, както и че не се установява по делото сградата да е опасна за живота и здравето на хората, да е застрашена от самосрутване и да не може да се заздрави и поправи. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответникът кмета на Община Габрово, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Б. Д., срещу заповед 1843/13.09.2023 г. на кмета на Община Габрово, с която на основание чл. 196, ал. 3, във вр. чл. 195, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и протокол 08/17.08.2023 г. на Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, е разпоредено премахване на жилищна сграда с идентификатор 14218.519.487.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, находяща се в имот с идентификатор 14218.519.487, съставляващ поземлен имот 4595а от кв. 7 по действащия план на [населено място]гр. Габрово. В мотивите на заповедта е посочено, че сградата е негодна за обитаване, самосрутваща се, опасна и вредна в санитарно-хигиенно отношение, както и същата не може да се поправи или заздрави. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед Административен съд Габрово е приел, че същата е издадена в установената форма и от компетентен орган, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните норми. Прието е още, че доколкото в комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е взел участие специалист от Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Габрово, който е инспектор в дирекция Обществено здраве при същата администрация, а другите трима членове са служители на Община Габрово в дирекция Устройство на територията , както и че в ЗУТ няма изискване относно образованието и квалификацията на членовете на тази комисия, то не са налице сочените от жалбоподателя нарушения относно нейния състав. Въз основа на събраните по делото доказателства и кредитирайки приетата единична съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено по несъмнен начин, че при огледа на процесната сграда и издаването на процесната заповед сградата е била опасна за живота и здравето на живеещите в нея и не е отговаряла, както и в момента не отговаря на санитарно-хигиенните норми, като за да отговори на изисквания за безопасност, здраве и хигиена е нужно същата да бъде подложена на основен ремонт, респективно дострояване и/или пристрояване и то след изготвяне на проект, който да бъде одобрен по съответния ред и издаване на разрешение за строеж. Според съда направените след освидетелстването й строително-монтажни работи без разрешение за строеж са незаконни, не са правени изчисления за натоварване и издръжливост на конструкцията и материалите, като няма спор, че по сега действащия устройствен план не се предвижда запазване на сградата, тъй като мястото е предвидено за озеленяване, като планът към момента не е реализиран. За да бъде същата сграда укрепена и да съответства на изискванията на закона според съда е необходимо извършване не на текущ , а на основен ремонт, вкл. укрепване и/или подмяна на носещи конструкции - греди, стени, бетонови пояси и т.н., за което е нужно издаването на разрешение за строеж. В тази връзка съдът приема, че до реализирането на подробен устройствен план /ПУП/ процесната сграда може да остане като заварен строеж, респ. сградата ще съществува докато се осъществи предвиждането на ПУП, като в този смисъл сградата следва да се разглежда като временен строеж съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗУТ. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че възможността сградата да бъде възстановена чрез подмяната или заздравяването на носещите греди и чрез изграждането на нов вътрешен скелет при сервизното помещение, противоречи на разпоредбата на чл. 53 от ЗУТ, тъй като подмяната и ремонта на гредите, укрепване или цялостно изграждане на нови стени, гредоред на пода и тавана, обособяването на санитарен възел, прокарване на вода в сградата, представляват дейности по съществено и/или ново конструктивно укрепване. Според съда независимо от това дали възстановяването и укрепването на сградата е икономически изгодно, противоречието на реализиран основен ремонт с действаща разпоредба изключва възможността за поправяне и заздравяване на строежа, а без основен ремонт сградата не може да се използва, тъй като не съответства на изискванията за безопасност и хигиена. При тези данни съдът приема, че правилно ответникът е наредил премахването на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Упражняването на правомощието на кмета на общината да нареди премахването на строежи в хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: 1. поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение; 2. не могат да се поправят или заздравят. Това правомощие може да се упражни от административния орган при спазване на предвидения в чл. 196, ал. 2 от ЗУТ ред - проверка от нарочна комисия, която изслушва заинтересованите лица и отразява състоянието на строежа в констативен протокол, който ред в процесния случай по делото се установява, че е спазен при издаване на оспорената заповед. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора относно компетентността на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, извършила проверката на процесната сграда, доколкото в състава на комисията са включени трима служители от дирекция Устройство на територията към Община Габрово. Правилен е и решаващият извод на съда, че оспореният акт е издаден и в съответствие с приложимите материално-правни норми, като в тази връзка съдът обосновано е възприел и кредитирал изцяло единичната съдебно-техническа експертиза. В хипотезата на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ, за да е законосъобразно нареждането за премахване, се изисква освен наличието на една или повече от изброените обективни предпоставки относно техническото и функционалното състояние на сградата, същата едновременно с това да не подлежи на поправяне или заздравяване. В случая от приетата по делото първоначална съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че е налице първата предпоставка на цитираната разпоредба процесната сграда е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за изпозване, саморазрушаваща се и вредна в санитарно-хигиенно отношение, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока и не следва да преповтаря същите. Правилно в тази връзка съдът кредитира изцяло първоначалната съдебно-техническа експертиза, а не повторната, сочеща, че сградата като цяло е в задоволително експлоатационно състояние, може да се използва по предназначение и не е застрашена от самосрутване, тъй като вещото лице по първоначалната експертиза е извело заключението си и въз основа на извършен оглед преди започването на строително-ремонтни дейности след издаване на оспорената заповед, при които от жалбоподателя са били премахнати и заменени с нови две външни оградни стени, както и е извършена подмяна на носещи елементи от дървената покривна конструкция, за разлика от заключението на повторната експертиза, при която вещите лица са извършили оглед на процесната сграда след започване на ремонтни дейности от жалбоподателя. И двете съдебно-технически експертизи, както и разпита на вещите лица в съдебните заседания, сочат обаче, че за да може процесната сграда да се използва по предназначение си, както и да бъде безопасна в конструктивно отношение и да съответства на хигиенно-санитарните условия, е необходимо извършването на ремонт, включващ и изграждането на санитарен възел, подмяна на носещи елементи от дървената покривна конструкция попове, столици, ребра и летви, съгласно заключението на вещите лица по повторната експертиза. Извършването на тези строителни работи попада в легалната дефиниция на понятието "основен ремонт" по § 5, т. 42 на ДР на ЗУТ. Възможността обаче сградата да бъде поправена/заздравена не следва да бъде разглеждана само и единствено като физическа възможност да бъдат извършени необходимите строително-монтажни дейности, а следва да бъде разгледана и допустимостта на тези дейности от правна гледна точка, доколкото възможността за укрепване на сградата при условията на основен ремонт изисква издаване на разрешение за строеж. В тази връзка не е спорно по делото обстоятелството, че по действащия ПУП процесната сграда не е предвидена за запазване и попада в терен за озеленяване, поради и което в случая приложима се явява хипотеза на чл. 53 от ЗУТ, във връзка с чл. 49, ал. 2 от ЗУТ. С оглед на това правилно съдът приема, че възможността процесната сграда да бъде възстановена чрез подмяна на носещи елементи на покривната конструкция и изграждане на нови носещи стени, както и обособяването на санитарен възел противоречи на разпоредбата на чл. 53 от ЗУТ, доколкото това представляват дейности по съществено и/или ново конструктивно укрепване. Поради изложеното, първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че процесната сградата не е възможно да бъде поправена или заздравена, т. е. че в случая е налице и втората предпоставка, изискуема от нормата на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите единична и тройна съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите приети по делото доказателства, както и обосновано съдът е кредитирал изцяло първоначалната единична съдебно-техническа експертиза. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил съгласен с констатациите на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза не обосновават извод нито за необоснованост и неправилност на самото експертното заключение, нито за нарушение на съдопроизводствените правила от съда и неправилно кредитиране изцяло на тази експертиза, а не на приетата повторна съдебно-техническа експертиза. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Габрово е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,