Решение № 4601 от 12.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10254/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от В. Пилчева, действаща като ЕТ ВИГ-В. Пилчева , чрез процесуалния й представител адв. В. Скочев, срещу решение 469/05.05.2023 г., постановено по адм. дело 1797/2022 г. по описа на Административен съд-Бургас, 17-ти състав. В касационната жалба са релевирани съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител адв. М. Антонова, в постъпил писмен отговор и в открито съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. Пилчева, в качеството й на ЕТ ВИГ-В. Пилчева , срещу решение 02/311/00852/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 03-РД/3381/07.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 2, т. 1, 2 и 3 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, т. 8.1 и т. 4.4, б. б във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от договор 02/311/00852/01.10.2014 г. и чл. 3, ал. 1 във връзка с т. 30 и т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, както и в съответствие с влязло в сила решение 841/10.06.2021 г., постановено по адм. дело 1220/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас /оставено в сила с решение 4816/18.05.2022 г. по адм. дело 8732/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение/, на едноличния търговец е наложена окончателна финансова корекция в размер на 49 521.78лв. За изясняване на спора от фактическа страна, пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт и е изслушана съдебно-икономическа експертиза. По данни от приетите доказателства финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършена проверка на място през м. юни 2019 г., неизпълнение на две от задълженията на В. Пилчева, в качеството й на ЕТ ВИГ-В. Пилчева , по сключения между нея и ДФЗ договор 02/311/00852/01.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 26.93% и поддържана трудова заетост от средно 1.81 на брой заети лица за същите три финансови години, при заложени в бизнес плана по този показател, по три заети лица за всяка една от тези години. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 02/311/00852/01.10.2014 г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок в съответствие с одобрения проект, а т. 4.18 - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 02/311/00852/01.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По делото не се спори относно вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него, е уточнено изрично, че това е подаденото от ползвателя на етап кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, ведно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи /в това число бизнес плана, представен от ползвателя и одобрен от фонда/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Установени са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи и трудова заетост за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., вярно посочени и в мотивите на обжалваното решение, като В. Пилчева, в качеството й на ЕТ ВИГ-В. Пилчева , не оспорва /в това число и пред касационната инстанция/, че за посочения период е поддържала по-малък от предвидения в бизнес плана брой на заетите лица. За доказване неизпълнението от ползвателя на помощта на застъпените в бизнес плана приходни показатели, по искане на процесуалния представител на административния орган е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която потвърждава констатацията на органа за неизпълнение на бизнес плана по отношение на този показател, послужила като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция в тази част. Според вещото лице изпълнението на одобрения бизнес план относно заложените в него приходни показатели от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за 2016, 2017 и 2018 г., е в размер на 22.81% /при установен от органа размер от 26.93%/. Даденото заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение, като при липсата на спор по тях са възприети и от касационния състав, и не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Така, въз основа вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд обосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По тези обобщени мотиви, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на В. Пилчева, действаща като ЕТ ВИГ-В. Пилчева , като неоснователна и я осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 2 718.78лв, представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните в касационната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи касационни отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, обуславящи неговата отмяна. При вярно изяснена фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, за което в решението си е изложил подробни, правилни и споделени от касационната инстанция, мотиви. Безспорната фактическа установеност по делото, в това число по данни от заключението на вещото лице, че за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели възлиза средно аритметично на 22.81% за приходните показателни и респективно средно поддържаният за същия период брой заети лица е 1.8 вместо предвидените в бизнес плана три лица, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за отхвърляне на предявената жалба, като неоснователна. След като констатираните от органа /по време на извършената през м. юни 2019 г. проверка/ нарушения на договорните задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ, свързани с реализираните от него приходи от подпомагана дейност и броя на действително заетите през проверявания период лица, се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на финансова помощ, на касаторката, в качеството й на ползвател на БФП, е наложена окончателна финансова корекция в определения от органа размер, при наличието на правилно квалифицирани от него нарушения по т. 30 и съответно т. 18 от Приложение към раздел I Общи разпоредби от Правилата. Неоснователни са наведените в касационната жалба, по същество идентични на релевираните пред първата инстанция, доводи на касаторката относно прогнозния характер на бизнес плана и заложените в него /приходни и относно заетостта/ показатели. Неотклонно застъпено в съдебната практика е разбирането, възприемано и от настоящия съдебен състав, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри и параметри относно устойчивата заетост, представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ /справка решение 4030/03.04.2024 г. по адм. дело 9723/2023 г., решение 12206/08.12.2023 г. по адм. дело 7246/2023 г., решение 6809/22.06.2023 г. по адм. дело 4214/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г. по адм. дело 3549/2023 г, решение 2091/27.02.2023 г. по адм. дело 6583/2022 г., решение 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., решение 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др., постановени от Върховния административен съд/. Въпросът е подробно развит в посочената практика, поради което е безпредметно да бъде обсъждан детайлно и в мотивите на настоящото решение. С оглед наведените в касационната жалба конкретни съображения, следва само да се отбележи, че именно клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 във връзка с т. 9.1.г. от договор 02/311/00852/01.10.2014 г. създават за касаторката, в качеството й на ползвател на БФП по него, задължението да изпълни финансираната инвестиция в определения по договора срок в съответствие с одобрения проект, част от който несъмнено е и одобреният при кандидатстването по мярката бизнес план, в това число съответно - и заложените в него показатели. Без правно значение в случая е изтъкнатият в касационната жалба довод, поддържан и пред административния съд, че с подписани анекси към първоначално сключения договор с ДФЗ, отпусната финансова помощ е била редуцирана с повече от 35 000лв, след като по делото липсват данни с тези /или други/ анекси, да са били изменени клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договора и/или да са били уговорени изключения и/или промени в одобрения при кандидатстването по проекта, бизнес план, водещи до намаление на първоначално застъпените в него показатели. По изложените съображения и мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, съдебният състав счита, че оспореното решение на Административен съд-Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника, своевременно заявена чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред касационната инстанция. Независимо от това, съдът приема, че доколкото в представения списък на разноските се претендира присъждане само на адвокатско възнаграждение, общо в размер на 5 534.09лв, с представени доказателства за изплащането му към адвокатско съдружие, без данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат, искането като недоказано следва да бъде оставено без уважение. Поради това съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,