Решение № 6436 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2019 г.

Решение № 6436 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Георгиев, чрез пълномощника му адв. Б. Българинов срещу решение № 179 от 12 април 2019 г., постановено по адм. дело № 42 от 2019 г., по описа на Административен съд – Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № 366 з-844 от 24 март 2017 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново и е осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново сумата от 100, 00 лева (сто), представляваща разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Гидикова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, в депозирания на 09 май 2019 г., писмен отговор. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писменото становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано след постановяване на решение № 452 от 11 януари 2019 г., по адм. дело № 14404 от 2017 г., по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отменено решение № 362 от 26 октомври 2017 г., постановено по адм. дело № 257 от 2017 г., по описа на Административен съд – Велико Търново и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови обжалваното решение, АС –Велико Търново е приел за установено, че със заповед № 366 з-844 от 24 март 2017 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, на младши инспектор Р. Георгиев – старши полицай в група ’’Охранителна полиция’’, РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с т. 19 (Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 24 (Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия), т. 42 (Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното положение с цел лично облагодетелстване или друга користна цел) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (утвърден със заповед № 8121 з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр. 67 от 12 август 2014 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 юни 2016 г., изм. ДВ. бр. 5 от 17 януари 2017 г.), е наложено дисциплинарно наказание ’’уволнение’’ и е прекратено служебното му правоотношение на заеманата от него длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 19 февруари 2017 г., около 03. 00 часа, в гр. Свищов, Георгиев, съвместно с колегата си А. Маринов са извършили проверка на лек автомобил ’’Рено 19’’ с рег. [рег. номер на МПС], управляван от А. Тихомирова, в който пътували и лицата Т. Тихомиров, Р. Стефанов и З. Белчева и поискват по 20, 00 лева (двадесет) за всеки един от двамата служители, общо 40. 00 лева (четиридесет), за да не напишат акт за констатираните нарушения, за които се предвижда глоба от 200. 00 лева (двеста), като извършеното е квалифицирано като нарушение на етичните правила за поведение, изброени по - горе и с него е уронен престижът на службата - тежко нарушение на служебната дисциплина, наказуемо с "уволнение". Инстанцията по същество е приела, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, при спазване изискванията за форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й са спазени административно - производствените правила, регламентиращи дисциплинарното производство по ЗМВР. Съдът, при съобразяване на задължителните указания, дадени в отменителното касационно решение е анализирал събраните по делото доказателства, приел е описаните в заповедта факти за установени, както и че квалификацията на деянието, и наложеното дисциплинарно наказание са в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Р. Георгиев срещу процесната заповед. Решението е правилно. Въз основа на приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Обсъдил е устните и писмените доказателства, становищата на страните и относимата материалноправна уредба, като е анализирал и обсъдил релевантните за спора факти и аргументи. Правилно първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 204, ал. 3 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, с оглед въведените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, изисквания за форма и съдържание, с посочване на извършителя на дисциплинарното нарушение, нарушените правни норми, въз основа на които е установено, наложеното наказание и в какъв срок и пред кой орган може да се оспорва. Също така по безспорен начин е установено искането на пари от страна на Р. Георгиев към возещите се в автомобила лица и предаването им, така и от следващия патрул, който е спрял същия автомобил и е получил оплакване за поведението на служителя, така и от съдържанието на протокола за трите обаждания на 112 в поцесната вечер от Р. Стефанов. Тази фактическа обстановка косвено се подкрепя и от сведенията на собственика на близката бензиностанция – И. Цвятков и двамата поддържащи камерите за видеозапис на бензиностанцията за постъпило искане от полицейския орган да бъдат изтрити видеозаписите за процесната нощ, както и проведеното разпознаване по снимки, при което собственикът на бензиностанцията е разпознал жалбоподателя като полицаят, пожелал да бъдат изтрити видеозаписите. При тези доказателства без значение е дали Р. Георгиев е заявявал пред свои колеги, че е поискал и взел парите. Правилно е квалифицирано деянието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят е нарушил изброените в заповедта правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаващи го да пози доброто име на институцията, да изпълнява стриктно задълженията си, да е неподкупен и да не се възползва от служебното си положение с цел лична облага. Достатъчно мотиви се съдържат в заповедта относно процесното деяние и защо то уронва престижа на МВР, като е станало обществено достояние освен на возещите се в проверявания автомобил, на следващия патрул, на дежурния на 112 и т. н., които мотиви са споделени, както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция. Единственото предвидено наказание за това деяние е "уволнение", като административният орган и съдът са изложили аргументи и за неговата съразмерност предвид тежестта на последиците от него - а именно сериозността на увреждането на авторитета на институцията, която следва да се бори с правонарушенията. Несъмнено е уронен престижа и доброто име на полицейската институция, което е основание, както правилно инстанцията по същество е приела, за налагане на процесното наказание на Р. Георгиев. Оплакванията в касационната жалба за липсата на недостатъчно събрани допълнителни доказателства от първоинстанционния съд и необсъждането им, са неоснователни и в противоречие с подробно обсъдения доказателствен материал от административния съд. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на делото на ОДМВР - Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100. 00 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение