Решение № 13141 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2015 г.

Решение № 13141 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия по хазарта против решение № 4645 от 01.07.2015 г. по адм. дело № 786/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е обявена за нищожна заповед № 111/25.03.2010 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Д. Н. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Н. против административния акт да бъде отхвърлена или евентуално, при констатирани съществени нарушени на съдопроизводствените правила, след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С.-град, предмет на касационно оспорване, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповед № 111 от 25.03.2010 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Д. Н. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - взаимно съгласие на страните, изразено писмено, независимо, че е издадена от компетентния административен орган, в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, следва да бъде обявена за нищожна, тъй като е постановена при особено съществено нарушение на материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да уведоми другата страна за взетото решение в 10-дневен срок. В случая правилно е преценено, че волеизявлението на служителя Н., началник на отдел "Административноправно, информационно обслужване и сигурност на информацията" в дирекция "Финансово стопански дейности, административно и информационно обслужване" в Държавната комисия по хазарта, с което е предложено прекратяване на служебното правоотношение, обективирано в молба от 24.03.2010 г., е изразено вследствие упражнена върху него от органа по назначаването и от страна на министъра на финансите принуда. По делото е установено, че на 24.03.2010 г. Н., заедно с други служители, заемащи ръководни длъжности в Държавната комисия по хазарта, между които свидетелите С. и Г., са отведени със служебен автомобил в Министерство на финансите, където от министъра на финансите и от председателя на комисията е поискано да подадат молби за прекратяване на служебните правоотношения и са им раздадени бланки със съответното съдържание. Председателят на комисията заявява, че екипът ще бъде сменен, независимо от основанието, и е по-добре служителите да направят това, което се иска от тях, като "най-безболезнено". Обяснено им е, че за всеки от тях са събрани компрометиращи материали и при отказ да напуснат, срещу тях ще бъдат образувани дисциплинарни производства, а дори и наказателни. От министъра на финансите са посочени полицейски акции, приключили с показни арести, на служителите е напомнено, че имат семейства и деца, пред които ще се злепоставят, ако бъдат арестувани и отведени с белезници, както и че всеки от тях може, основателно или не, да бъде уличен в правонарушение, което да провокира намесата на правоохранителните органи. Под влияние на тези изявления служителят Н. подписва предварително изготвената молба за прекратяване на служебното правоотношение, на която на същата дата е изразено съгласие на органа по назначаването. Още на следващия ден председателят на Държавната комисия по хазарта издава заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, с която считано от 01.04.2010 г. прекратява служебното правоотношение на Н. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. При тези данни аргументирано административният съд приема, че волята на служителя да поиска прекратяване на служебното правоотношение не е свободно формирана, а е резултат от неправомерно външно вмешателство, което го мотивира да предприеме действие, което всъщност не желае. Правилно е заключението, че волеизявлението на Н. е в резултат на упражнено върху него психическо въздействие чрез възбуждане на основателен страх. Заплашването е осъществено със средствата на психическата принуда чрез страхови представи, които имат за предмет честта на лицето, както и на негови близки. Възбудените от органа по назначаването и от министъра очаквания за предстояща злина, която ще дискредитира служителя в професионален и личен план са основателни, тъй като причиняването на подобно засягане на правата и интересите зависи от заплашващите, които по силата на йерархичната подчиненост на служителя биха могли да злоупотребят с правомощията си. В случая упражнената върху Н. принуда е изразена чрез злоупотреба с власт, тъй като органите, осъществяващи неправомерното въздействие върху волята на лицето, имат възможност по силата на позицията си в правоотношението, действително да засегнат негативно неговите права и законни интереси. Доводът, че поради образованието си Н. не би следвало да се чувства застрашен, тъй като е наясно с правомощията на органа по назначаването, не може да бъде споделен. Именно юридическото образование дава възможност на служителя да анализира възможностите за произволно и превратно упражняване на власт и да отчете негативните последици от образувано дисциплинарно или наказателно производство, които макар и с неустановен или с дори благоприятен за него край, са свързани с накърняване на доброто му име в обществото и отстраняване от работа, практически за неопределено време. С оглед изложеното законосъобразно съдът приема, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото в нея основание, тъй като изразеното от служителя съгласие е опорочено под влияние на възбудени от другата страна по правоотношението страхови представи. Цитираното нарушение е особено съществено, тъй като фактически води до липса на волеизявление на едната от страните по правоотношението. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения обявява за нищожен оспорения административен акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд се обосновава от събраните доказателства. Показанията на свид. С. и Г. мотивират заключението на съдебния състав, че волеизявлението на Н. за прекратяване на служебното правоотношение е направено под въздействие на психическа принуда, упражнена от органа по назначаването и от министъра на финансите. По отношение на съдържанието на заплахите, отправени към служителя, събраните гласни доказателства очертават непротиворечива картина относно начина на провеждане на срещата в Министерството на финансите и изявленията на участниците, поради което и при липсата на такива, които да ги опровергават, правилно са кредитирани от съдебния състав. Характерът за заплахите е изразен ясно от свидетелите, без да са цитирани арести по конкретни наказателни производства, поради което съображенията на касационния жалбоподател за времевото несъответствие на показанията със задържането на лице по точно посочено дело, са неоснователни. В подкрепа на заключението на съда за достоверност на свидетелските показания е и обстоятелството, че изложеното от Г. и С. в частта, засягаща датата и начина на провеждане на срещата между председателя на държавната комисия по хазарта и министъра на финансите, от една страна, и служители на ръководни длъжности в Държавната комисия по хазарта от друга, не се оспорва от административния орган. Вероятната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора, с оглед водените с органа дела (съдебното производство по жалбата на С. по аналогичен казус вече е приключило с положително за него съдебно решение) следва да бъде взета предвид, но не формира автоматично извод за недостоверност на изложеното от двамата очевидци, чиито показания следва да бъдат преценени съвкупно с всички доказателства. Ето защо при липсата на доказателства, които да опровергават изложеното от свидетелите и тъй като показанията им са непротиворечиви и с конкретни детайли (и двамата споменават вдигнатия от председателя на държавната комисия червен картон), същите правилно са кредитирани от съда. Обстоятелството, че липсват данни за образувани против служителя дисциплинарни и наказателни производства, също не опровергава крайния извод на съда, тъй като служителят е изпълнил това, което органът по назначаването е поискал от него, именно за да не възбуди дисциплинарно производство. Ето защо липсата на доказателства в горния смисъл всъщност подкрепя заключението на съдебния състав, а не обратното. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърша преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи и възражения. Обстоятелството, че искането на административния орган за задължаване на жалбоподателя да отговори по реда на чл. 176 от ГПК на конкретно поставени въпроси, не е уважено, в случая не обосновава съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като формулираните от страната въпроси са без значение за изясняване на правния спор. Волеизявлението на служителя е обективирано с подписването на молбата за прекратяване на служебното правоотношение, обстоятелство, което не се оспорва, а не с поставянето на датите в същия документ. Наличието на сигнал от Н. до правоохранителните органи за осъществената спрямо него принуда, е ирелевантно, тъй като предмет на доказване са извършените от органа по назначаване противоправни действия по мотивиране на служителя към поведение, което последният не желае, а не предприетите от последния след този акт мерки за защита. Обстоятелството, че служебно не са изискани копия от молбите, за които се твърди, че са раздадени предварително на служителите, присъствали на срещата, също не обоснова съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това обстоятелство, ако се установи, само косвено би подкрепило тезата на жалбоподателя, а в обратната хипотеза не би могло да я опровергае, след като, както в случая се представят доказателства, че волеизявлението, обективирано в молбата, е изразено под влияние на осъществена спрямо служителя принуда. Разпит на останалите, присъствали на срещата лица, не е необходим с оглед липсата на доказателства, които да опровергават изложеното от изслушаните свидетели. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а изводите на съда са мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Действително аргументи, мотивиращи извода, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, не са изложени, но този процесуален пропуск в случая не води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като изложеното от свидетелите не се опровергава от останалите доказателства, а освен това не се отразява на правилността на крайния извод на съдебния състав за нищожност на административния акт. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство Държавна комисия по хазарта следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 700.00 лв. разноски по делото в настоящото производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, още повече, че същите са в размер близък до минималния, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,